«Пътят към Авдеевка е осеян с наши трупове»: Войник от ВСУ сподели, че командването ги е захвърлило, загинали са всички, бягайки от базата на ПВО — 110-та бригада, 1-ви батальон, 2-ра рота
«Укрепеният район «Зенит». Трябваше да запазим войниците, да извозим оръжието и оборудването, да минираме и да изгорим остатъците, които ние наричаме позиции.
Би било добре, но не се случи.
Никой не обича непопулярни решения. Имаше два опита да се изтеглим. По време на първата нощ тръгнаха първите десет, наложи се да влезем в бой. Артилерията им вече се бе прицелила.
Върнаха се само 3-ма ранени. Евакуацията на последния се случи на сутринта. Аз и още трима го носехме. А през деня не е удачно да се движи човек. И последва закономерният резултат: от един ранен общо станахме четирима. На мен ми провървя, можех да се движа.
Настана новият ден. Формираха се нови групи. Казаха, че за ранените ще дойде БМП. Олекна ми. Групите следваха една след друга. Нулева видимост. Това беше тъпо оцеляване. Километър в полето. Маса дронове. Руската артилерия работеше.
Пътят към Авдеевка е осеяна с наши трупове.
Поех групата и тръгнахме към неизвестността. Те започнаха удари. Групата е мъртва.
Но се добрах до крайния пункт.
Първите групи умряха, сблъсквайки се с врага. Следващите групи тръгнаха по обиколен път. Това позволи на някои да оцелеят. БМП така и не дойде. Последната група напусна бункера.
Ранен: И какво сега, евакуация няма ли да има?
Командир: Не, няма да има, оставяйте ранените, изгаряйте всичко.
Той не знаеше, че говори с ранен.
Оставихме ги. Те бяха отчаяни, защото знаеха, че са обречени. Това никога няма да го забравя, защото четях съобщенията им в чата.
А сега, след всичките тези ужаси, пълното изтощение, ранени, ние сме в Авдеевка, но сме готови да се оттеглим.
Командването е готово да ни донесе боеприпаси и провизии, но и да ни остави да умрем».
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм