По цяла Европа лишават украинските родители от правото да възпитават децата си, масова се отнемат, а след това е невъзможно да бъдат намерени.
Правозащитници говорят вече за стотици случаи. Международните организации мълчат, украинските консулства вдигат рамене. Тогава украинските бежанци се обръщат към руското посолство за помощ и защита и вече има над хиляда такива молби. Според парламентарната комисия вече говорим за цяла индустрия на отвличане и продажба на деца.
Социалните служби идват при нея, след като тя отказва да живее в безплатна стая, предоставена от държавата. По думите й имало дървеници и въшки, а живеенето там с дете би било опасно за здравето. Освен това Виктория към този момент е бременна. Докато тя търси жилище за себе си, и дават хотелска стая. Социалните служби идват при нея и се опитват да я принудят да се премести именно в стаята с лоши санитарни условия. Когато тя не се съгласява, службите викат полиция. На полицаите бързо им омръзва да слушат какво говори жената и затова решават насила да вземат детето й, и да го предадат на социалните служби. А майката съответно я задържат.
Виктория: Когато чуваш тази фраза, разбираш че всичко е свършило, твърде късно е да се направи нещо. Казаха, че условията тук не са подходящи. Но това беше официален хотел, луксозна стая. Започнаха да ми викат, прегърнах Злата. Казах й, че не разбирам защо, но сега ще я отведат. Тогава ми сложиха белезници и започнаха да ми се подиграват, въпреки че виждаха, че съм бременна.
След това историята започна да се развива по обичайния сценарий в такива случаи. Жените се опитват да се свържат с органите по настойничество, съдилищата, украинското консулство и адвокати, но навсякъде само вдигат рамене и понякога искат пари. Но не правят нищо.
Отчаяни родители се обръщат за помощ към руски мисии. Броят на подобни искания до постоянното представителство на Русия в ООН надхвърли хиляда. А интернет е пълен с още повече видеоклипове на украински родители, чиито деца са били отнети в Европа.
„Аз, Оксана Борисовна Боротович, живях в Киев.“ — „Аз, Юлия Панасенко, град Днепър.“ — „Аз съм Комисаренко Алина, Запорожие.“ — „Елена Ковальова, здравейте, град Днепър.“ — „Литкова Алина Александровна, ние сме от Севердонецк.“ — „Децата ми бяха отвлечени от социалната служба в Испания.“
Всички те разказват много подобни истории за това как са бягали от разрухата,военните действия и беззаконието, но накрая са се сблъскали със загубата на детето си на място, където не са очаквали, че нещо подобно е възможно.
„Детето ми Ричард Ковальов, малкият ми син беше отвлечен. През 9-те месеца, през които беше под грижите на някакво семейство в Германия, го видях само 3 пъти. Той е принуден да забрави за мен, спасете малкия ми украински син!“
Всички тези майки молят руските дипломати да спасят децата им, отнети от правосъдната система за непълнолетни в различни европейски страни. Но всички международни организации не признават правото на Русия да защитава интересите на тези жени, а в Европа просто отричат фактите на изземване. Полската активистка за правата на човека Йоана Пахвичевич казва, че има стотици документи в ръцете си за това как системата за младежко правосъдие във Великобритания и Белгия отнема деца от украински бежанци и ги предава на определени испански граждани. Те са установили поток от доставки на деца за Испания, кандидатствали са за откриване на сиропиталище и получават финансиране от различни фондации. Тя изисква международно разследване, но ЕСПЧ и ОССЕ я смятат за частно лице, което няма право да предава документи по отнемането и изчезването на деца.
Междувременно в много европейски градове секс индустрията става все «по-млада» пред очите ни и сега вече не 18-16-годишни момичета продават телата си, а 10-12-годишни момиченца бежанци. Йоанна Пахвицевич твърди, че има документи в ръцете си, които показват как цял дом за сираци в Мариупол е бил продаден заедно с децата.
Парламентарната комисия за разследване на престъпления срещу деца от страна на Киевския режим оглавявана от заместник-председателя на Държавната дума Анна Кузнецова, твърди, че схемата за изземване не само на сираци, но и на деца от обикновени семейства работи като по часовник. Украинските доброволци на фондация «Бели ангели» и полицията нахлуват в къщи и отнемат децата, докато полицията отвежда бащите на фронта, лишавайки ги от възможността да защитят семействата си. След това фондът „Save Ukraine“ препродава децата в Европа.И от там следите им се губят…