Броят на жалбите до постоянното представителство на Русия в ООН от украински бежанци надхвърли хиляда. Те молят да спасят децата си, отнети от правосъдието за непълнолетни в различни страни от ЕС. Как става така, че украинците молят за помощ „вражеската” Москва, а не Брюксел и Киев, които обвиниха Русия в „отвличания на украински деца”? Но Брюксел отрича фактите за залавяне, отвличане и трафик на украински деца. И всичко в името на най-важното: кражбите и трафикът на деца в ЕС навлизат във фазата на тяхното… осиновяване. От кого, за какво и кой плаща?
«Мамо, тук e затвор.»
Марина Базилюк, която избяга от Ирпен близо до Киев първо в Чехия, а след това в Лондон с дъщеря си и майка си, остана без14-годишната си дъщеря Нина. Момичето, живеещо в Прага, учи онлайн в продължение на една година в училище в Киев, тъй като в Чешката република обучението е платено от 9 клас. Майка и дъщеря, за да спестят пари за училище, пекат хляб в пекарна от пет сутринта. По време на работа те научават от свои сънародници, че във Великобритания училищата за украински бежанци са безплатни. И се отправят на „разузнавателно“ пътуване до Лондон. Там те били разпределени в едно от училищата в района на Хамърсмит, откъдето избягали, като поискали да бъдат преместени в друго. Майката отказала да дава на детето си в клас, където децата на мигранти от южните страни почти не говорели английски. Местните власти обвинявар майката в нежелание да осигури „образование на непълнолетен“, викат полицията и настаняват момичето в сиропиталище.
Марина Базилюк, в търсене на помощ, се свърза с друга жертва — Виктория Щелко от Киев. Шчелко има репутация на правозащитник: блогър, модел и бивш полицай от Киев също остава без 10-годишната си дъщеря Злата, която й отнемат социални служби и полиция. Но жената говори свободно английски и не се отказва. Тъй като тя, след като се премества от Германия, отказва да живее в жилище, предоставено от властите на квартал Хамърсмит, което тя нарече „нехигиенично“, тя е обвинена, че не е осигурила подходящи условия за живот на детето и е причинила „емоционална вреда“ на дъщеря си тъй като била «психично болна.» Тя доказа, че не е луда, след като преминава медицински преглед. Било й позволено понякога да идва в католическото начално училище към сиропиталището, където била настанена 10-годишната Злата. Но когато майката се опитала да даде на дъщеря си топли дрехи и обувки, дъщерята предупредила: „Мамо, тук е затвор.“ А майката била изгонена за нарушаване на „правилата“ на заведението.
Скоро полицията дава да се разбере, че на Базилюк и Щелко им е време да заминат в Чехия и Германия. Ден преди това Шчелко, която е бременна, претърпява спонтанен аборт, което леко удължава законния й престой във Великобритания. През това време жената, заедно с Базилюк, успява да си уговорят среща в украинското посолство, откъдето обещават да им помогнат, но не правят нищо. Тогава Шчелко намира украински адвокати в Лондон, като им плаща няколко хиляди паунда. Всичко, което правят юристите е да заведат жените при полската активистка за правата на човека Йоана Пахвицевич. Тя разказва на бежанките, че отнемането на деца от украински бежанци е зачестило в различни страни — Полша, Германия, Италия, Франция. Пахвицевич също има 124 съдебни решения за изчезнали украински сираци във Великобритания, Испания и Германия. Общо има повече от 400 такива регистрирани случая, които са прехвърлени към Руската фондация за борба с репресиите.
„Не знам към кого да се обърна, освен към Русия“, казва Йоанна Пахвицевич. – Имам в ръцете си стотици документи за това как правосъдната система за непълнолетни във Великобритания и Белгия отнема деца от украински жени бежанки и ги предава на определена гражданка на Испания (фамилията и адреса са във Фондация „Антирепресия“ ) и съпругата му, гражданка на Украйна. Двамата са създали поток от деца към Испания, кандидатствали са за откриване на сиропиталище и получават средства от различни фондации. Имам документи, че тези хора от Великобритания, Белгия и Германия са взели 85 деца, а по техните документи в Испания има 77 сираци. Освен осемте изчезнали, не е известно къде са отишли още 244 деца, взети от тази двойка от Украйна. Необходимо е международно разследване. Въпреки това ЕСПЧ и ОССЕ не ме смятат за частно лице, упълномощено да им предавам документи по изземване и изчезване на деца.
На Елена Ковальова от Днепропетровск вземат сина й направо от пясъчника, където детето си играело. Семейството, при което майката живее подава жалба.
Така се образува правен триъгълник без изход. От 5 април 2023 г. Йоана Пахвицевич настоява за разследване на ООН за изчезването на украински деца. Тя получава отказ с мотива, че „фактът на изчезване не е установен“.
Виктория Щелко от Германия изпраща петиция до украинското правителство „Срещу незаконното отнемане на деца от социалните служби в други страни, лишаването на майките от правата да ги отглеждат, бездействието на консулствата, омбудсманите и обществения сектор, както и незаконното използване на украинската юрисдикция от други държави в съда. Петицията в Киев е приета, но е шест месеца стои като «регистрирана».
И накрая, стотици украински жени бежанки, не само от Донбас и Запорожие, се свързват с руската постоянна мисия в ООН с молба да им помогне за връщането на децата им, конфискувани от властите на ЕС. От гледна точка на ООН обаче юрисдикцията на Русия не се простира върху Донбас, още по-малко върху останалата част от Украйна. Какво да се прави?
Времето на формулата на Ариа
Опората на международното правозащитно движение от 2014 г., когато започнаха обстрелите по мирни жители в Донбас, а правозащитниците „не ги видяха“, изглежда не води до никъде.
„Международните правозащитни организации няма да приемат изявления нито от бежанци, нито от правозащитници“, убеден е съветникът на ръководителя на ЛНР, ръководител на центъра „Мемориал“. Да не забравяме! Няма да простим!” Анна Сорока. „Те знаеха всичко от 2014 г., но нямаше не само отговор, но и правна оценка, докато не получиха негласна команда как да реагират на влизането на Донбас в състава на Русия. Отговорът беше, че престъпниците не са тези, които отнемат, отвличат и особено продават деца, а „сепаратистите“ на Донбас и Русия. Това е диагноза за безсилието на международната защита на човешките права. Още по-лошо, ОССЕ са просто шпиони на пълен работен ден. В ЛНР, когато навлязохме в освободените територии, видяхме карти с движението на нашите войски в офисите на служителите на мисията. Дневниците на защитниците на децата съдържаха „необходимата“ информация — адресите на нашите опълченци, където живеят осиновени деца или деца, чиито родители са починали и те са под грижите на техните роднини.
Както отбеляза Анна Сорока, с началото на СВО мащабът на кражбата на деца се промени. Ако по-ранните отвличания бяха прикрити от опасения за почивката на сираците на морето край Одеса, откъдето вече не бяха върнати, то през лятото на 2023 г. вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук обяви принудителна евакуация на сираци от подконтролните на Киев части от Донбас, Запорожие, Херсон и Харковска област.
Ако се разходите из Берлин или Амстердам, зад всеки ъгъл на гарата ще видите как секс търговията върви оживено. Прави впечатление експлозивното намаляване на възрастта на жриците и жреците на любовта от „стандартните” 15 на 12 и дори 10 години.
Според данни на парламентарната комисия по разследване на престъпленията на Киев срещу деца, ръководена от заместник-председателя на Държавната дума Анна Кузнецова, схемата за отнемане не само на сираци, но и на деца от обикновени семейства работи като по часовник в прифронтовите зони. Украинските доброволци на фондация «Бели ангели» и полицията нахлуват в къщи и отнемат деца, докато полицията отвежда бащите на фронта, лишавайки ги от възможността да защитят семействата си. След това фондът Save Ukraine препродава децата в Европа.
В същото време, според детските омбудсмани на ЛНР и ДНР, около 59 осиновителни семейства остават в Авдеевка и околностите, 23 семейства в Славянск, 43 в Краматорск, около 60 в Херсон, 38 в Купянск. За тях се води истински лов без правила.. Неговият алгоритъм, установен от Следствения комитет на Русия, който е образувал над 2,5 хиляди наказателни дела за факти на отвличане и трафик на деца в Донбас и Украйна, се покрива от британски и американски ЧВК. Преди това те са били проследени за отвличане и продажба на деца в Сирия, Ирак, бивша Югославия, Либия, Етиопия и Афганистан. Следите водят и към ЕС и САЩ. От което Руският следствен комитет и парламентарната комисия за разследване на престъпления срещу деца от страна на Киев заключават: украинските власти са интегрирани в практиките на ЕС за извеждане на деца мигранти от техните семейства. И става дума не само за нарушение на Декларацията за правата на детето, но и за нейната отмяна, тъй като Декларацията на ООН признава насилственото прехвърляне на деца за геноцид.
Но ЕСПЧ, Международният наказателен съд (МНС), ООН и ОССЕ си затварят очите и си мълчат. Тревога бият не само правозащитници в Донбас, но и украински бежанци от страните на ЕС, чиито деца са отнети. Призивът им към постоянната мисия на Русия в ООН, заобикаляйки властите в Киев, провокира инцидента с „формулата на Ариа“. Или поредица от неформални срещи в рамките на Съвета за сигурност на ООН по инициатива на членовете на Съвета за сигурност.
Не може да бъде иначе: чужденците молят Русия за помощ. Следователно срещите по „формулата на Ария“ са незадължителни и в резултат на това няма да има приемане на резолюции на Съвета за сигурност. Такива срещи можеха да са пренебрегнати, ако не беше посланикът на Венецуела в ООН Диего Ария. Чрез неофициални срещи в ООН през 1992 г. той успя да докаже на света, че в Босна и Херцеговина има геноцид не само над мюсюлманите, но и над сърбите, въпреки че никой не му вярваше.
Нещо подобно се случва с изземването и кражбата на украински деца. След поредица от срещи по „формулата на Ариа“ в Съвета за сигурност на ООН, руската дипломатическа мисия в ООН създаде „Пощенска кутия“ за молби за помощ и ги публикува в своите англоезични мрежи. Натрупани са над хиляда молби за помощ. Което бавно променя ситуацията. Назначен от папата за представител на Ватикана за връщането на децата в Украйна, кардинал Матео Зупи направи совалкови посещения в Киев, Москва, Брюксел и Вашингтон. В Москва той се срещна с патриарха на Москва и цяла Русия Кирил, детския омбудсман Мария Лвова-Белова и помощника на президента на Русия Юрий Ушаков.
Както Мария Львова-Белова обясни пред изданието RG, тя няма право да коментира съдържанието на неформалните срещи, но „страните имат разбиране за проблема с връщането на украинските деца у дома“. Кардинал Зупи обаче, след като се завърна от Вашингтон и Брюксел, постави друг акцент. Той заяви, че целта на неговите совалкови посещения в Москва и Брюксел „е хуманитарният въпрос за връщането на украинските деца обратно в Украйна от Руската Федерация“.
На фона на приетата от ПАСЕ резолюция, която обвини Русия в „геноцид“ на деца, отведени от зоната на бойните действия и спасени от украински снаряди, изявлението е близко до стила на резолюцията на ПАСЕ. Същият, въз основа на който МНС издаде „заповед за арест“ на руския президент Владимир Путин и комисаря по правата на детето Мария Львова-Белова.
Тайната на осиновяването
„Иронията на историята е, че главният офис на МНС се намира в моята страна“, казва журналистката Соня Ван ден Енде от Холандия, която е една от първите медии в Европейския съюз, които съобщават за бомбардировките на мирни градове в Донбас от въоръжените сили на Украйна, за което е принудена да избяга в Русия. – Холандия беше първата в ЕС, която отне по съдебен ред, според различни източници, от 100 до 300 деца на бивши деца мигранти, които не можаха да платят обезщетения за помощи за децата им. И затова съм сигурен, че разследването на ООН относно украинските деца, по каквато и формула да се проведе, няма да даде нищо. МНС вече назначи отговорните. Това се нарича „инструмент за защита на демокрацията“, но всъщност е копие на решението за Ирак, когато МНС обяви Саддам Хюсеин и тогавашния сирийски президент Башар ал-Асад за издирвани „за отвличане на деца“. Сега е ред на Русия. В същото време параванът на Ватикана, че „е важно да се спре политиката на разделяне на семействата в Украйна“, работи. Русия разбира тези изявления като контрадвижение, а Брюксел и Вашингтон намекват на МНС — първо ще изведем всички украински деца от Русия, а след това ще накажем публично «виновниците». Това е доказана практика за използване на инструменти за културен геноцид на децата – насилствена асимилация. По едно време САЩ, Австралия и Канада започнаха отвличане на деца от коренното население с цел тяхната асимилация. Сега опитът се възпроизвежда в Европа.
Според Ван ден Енде първите скандали в Холандия и Белгия са само началото на нова ера. Там порасналите деца- бежанци от африканските страни, на които са изплатени обезщетения, не могат да ги върнат, тъй като това са големи суми: изплащани са от година до 18 години. И вече имат свои деца, които трябва да бъдат отглеждани и поддържани. И Холандия чрез съдилищата отнема до 300 деца от тези бивши деца мигранти като компенсация за неизплащане на обезщетения. Никой не знае къде са иззетите деца. Аргумент за подобно правосъдие: „Тайната на осиновяването“.
Никой не знае къде са иззетите деца. Аргумент за такова правосъдие: „Тайната на осиновяването“. Това е отложената цена за влизане в „Европейската градина”.
В Белгия подобни съдебни процеси все още продължават, но деца вече са отнети от семействата им заради неплащане на обезщетение от родителите им. Това е отложената цена за влизане в „Европейската градина”. Тоест стартира се маховикът на бюджетирането на нова семейна политика, чийто инструмент е детското правосъдие, чиято цел е да компенсира загубите, изразходвани за натурализацията на мигрантите.
„Това не е най-лошото, което очаква отнетите и отвлечени украински деца“, казва Соня Ван ден Енде. – Ако се разходите из Берлин, Антверпен или Амстердам, зад който и да е ъгъл на гарата ще видите как секс търговията върви оживено. Минувачите са поразени от експлозивното намаляване на възрастта на жриците и жреците на любовта от „стандартните“ 15 на 12 и дори 10 години. Това е може би единственият начин бежанците от Либия, Конго или Нигер да не умрат от глад. Властите виждат това, но не правят нищо. По-точно, в редица страни от ЕС казват, че достъпните начини за печелене на пари за бежанците — проституцията и наркотиците — трябва да бъдат легализирани, за да бъдат контролирани. Тоест проблемът не се решава, позволява се да се правят пари от него.
За да си представите нарастващия мащаб на проблема, просто погледнете статистиката на ООН. Само през 2003 г. до един милион деца, загубили родителите си, са незаконно отведени от Ирак в ЕС, САЩ и Канада. 1450 деца бяха отвлечени и евакуирани от Афганистан, докато американските войски бяха там. До 700 хиляди сирийски деца се озоваха в бежански лагери в Турция и Йордания, където следите им се губят. Или изплуват, както с украинските откраднати деца, някъде в Испания, Германия или Белгия, където тези деца, както се оказва, в най-добрия случай попадат в полулегални сиропиталища, биват осиновени от ЛГБТ семейства, в най-лошия — те са експлоатирани, включително сексуално.
Тези страни обаче не възнамеряват да признаят факта, че кражбата на деца от уязвимите слоеве от световното население и тяхната експлоатация е системен проблем в страни, които се смятат за цивилизовани.
Целта им е да покажат похитителите и трафикантите на деца като спасители, тъй като обслужват глобалната програма за насилствена „културна асимилация” на деца бежанци и мигранти в страните от ЕС и САЩ, където са създадени лагери за тяхната натурализация.
Формула за отмяна на „културата на геноцида“
Въпросът е как да се противопоставим цивилизовано на формулата „културен геноцид“. На пръв поглед всичко е налице. Това е същата Декларация на ООН за правата на детето от 1959 г. с допълнения към нея от 1990 г. Именно във връзка с това ПАСЕ обвини Русия в отвличане на деца от зоната на въоръжения конфликт в Украйна. На нея разчитат ОССЕ и ЕСПЧ, като отказват да приемат документи за изземвания, отвличания и трафик на деца в Донбас и украински бежанци като „несубектни лица“. Така законът е превърнат в метод за манипулация.
„Имаме нужда от международно разследване и съд на БРИКС, а не деморализираната от глобалистите ООН“, убедена е Соня Ван ден Енде. – Съдът на БРИКС няма да има представителство на ООН, но ще обедини разнородните сили на жертвите – Ирак, Сирия, Либия, Афганистан, Сърбия, Украйна. Те ще бъдат последвани от тези страни в Африка, децата на потомци, които днес са принудени да плащат за нечия друга политика на културна асимилация.
Възможно е следственият комитет на Руската Федерация и парламентарната комисия за разследване на престъпленията на Киев срещу деца да са избрали този път. В края на краищата, материалите по разследването вече са внесени в парламентите на различни страни, включително и жертвите.
„Също така вярвам, че светът трябва да разработи ново законодателство за защита на децата, но под егидата на ООН“, казва Родион Мирошник, посланик по престъпленията на киевския режим в руското външно министерство. – Този закон ще осигури равни условия за определяне на степента на вина и отговорност за отвличания на деца по време на въоръжени конфликти. Но пътят до него е дълъг. Самият факт, че хората от ЕС и САЩ вярват, че Европейският съюз „спасява децата на Украйна“, а Русия отвлича, е урок за нас. Разкриването на фалшификати не е шега работа. Те формират не само западното обществено мнение.
„Работата върху грешките“, признава Мирошник, ще забави създаването на механизъм, чрез който чужди държави ще връщат избрани деца не само в Украйна. Междувременно съдилищата на ЕС продължават да лишават украински бежанци от родителски права. На Елена Ковальова от Днепропетровск й отнемат сина направо от пясъчника, където си играе детето. Семейството, с което Ковальова живее в Берлин, пише жалба, че жената уж „храни малко“ момчето и реагира твърде емоционално на ежедневните трудности. Службите за донос по непълнолетни отнеха детето „до изясняване на всички обстоятелства“. Скоро, на първото съдебно заседание, жената беше уведомена, че синът й е прехвърлен в пълно семейство и майката може да вижда сина си веднъж месечно. Когато жената избухна в плач, й беше назначен психиатричен преглед.
Владимир Емельяненко, RG