64 хиперзвукови ракети «Циркон» могат завинаги да закрият проекта «Великобритания»

През ноември 2023 г. репортери от британското издание Mail Online решиха да изпробват (чрез компютърна симулация) в Москва перспективната американска термоядрена бомба B61-13 с мощност 360 килотона тротилов еквивалент. В материала, представен на обществеността, авторите симулираха взрив и се насладиха на последствията от него — разрушения, огнен вихър, колко жители на Москва ще умрат моментално и колко малко по-късно от радиация и болести.

«Циркон»

Разбира се, малко вероятно е някой със здрав разум да обмисля сериозно възможността за нанасяне на ядрен удар по Москва с помощта на свободно падаща, така наречена „гравитационна“ ядрена бомба, колкото и съвременна да е тя, защото подобни действия нямат абсолютно никакъв смисъл.

Първо, нито един стратегически бомбардировач, дори най-новият американски В-21 Raider, не може незабелязано да се добере до Москва, независимо от всички вложени в неговата конструкция мерки по снижаването на забележимостта, а да не говорим, че Великобритания НЯМА и няма и да има такъв бомбардировач.

Да, съществува вероятност на територията на Великобритания да бъдат разположени изтребители F-35, в това число със същите тези перспективни термоядрени авиобомби В61-13 или съществуващите им версии В61-12, но F-35 чисто технически не може да долети до Москва заради недостиг на радиуса му на действие.

Изпитателно хвърляне на термоядрена авиобма В-61-12 от изтребителя F-35. Снимка: Los Alamos National Laboratory

Второ, ядрен удар по Москва няма как да бъде победа за страните от Запада, а само началото на голяма война, в резултат на която победители могат да бъдат само тези, които се намират в най-отдалечените кътчета на планетата.

В едно можем да бъдем сигурни: САЩ и Великобритания се въздържат да нанесат подобен удар по Русия не от някакви абстрактни хуманитарни подбуди, а от напълно конкретни опасения, че ще получат в отговор масиран ядрен удар.

Ето и още един пример: докладът на шотландската организация Scottish CND, която е за ликвидиране на ядреното оръжие в Шотландия и по целия свят.

За да изградят аргументите си против необходимостта от ядрено оръжие те решиха подробно да се разгледат последствията от ядрен удар от британския стратегически ПЛАРБ (ядрена подводница, ракетно-балистична) от вида Vanguard по Москва и Московска област, като сметнаха дори загиналите — според тях ще загинат почти пет и половина милиона човека. Без да отчитат ранените, разрушената инфраструктура и заразяването на местността.

Идеята им беше от рода на: «о, боже, колко страшно, дайде да забраним ядреното оръжие».


Обложката на същия този доклад.
Въоръжените сили, специалните организации и промишлеността в САЩ полагат значителни усилия, за да сломят ядрения паритет и да си обезпечат едностранно преимущество, позволяващо им да нанесат на Русия внезапен обезоръжаващ удар — именно обезоръжаващ, при който се унищожава голяма част от разположените средства на Стратегическите ядрени сили (СЯС), защото при нанасянето на обезглавяващ удар, когато се унищожава само военно-политическото ръководство на страната, няма гаранции, че няма да бъде нанесен ответен удар, дори степента на рисковете за такъв удар нарастват.
Освен ядрените бойни глави, нужни са високоефективни носители за тях — междуконтинентални, балистични ракети (МБР) и балистични ракети от подводници (БРПЛ), които могат с десетилетия да са в готовност за нанасянето на удара, да издържат ударната вълна и електромагните импулси от близките ядрени взривове, да пробият противоракетната отбрана (ПРО) на противника.
За МБР и БРПЛ също са нужни съответните средства за съхранение или транспортировка —  високозащитени шахтни пускови установки (ШПУ) и съвременни ПЛАРБ (в Русия – ракетните подводни крайцери със стратегическо предназначение  – РПКСН), а и стратегически бомбардировачи — т.е. нужна е пълноценна «ядрена триада».
Нужна е още и система за предупреждение за ракетно нападение (СПРН), включваща наземни и орбитални ешелони, способни своевременно да открият факта на атака и да обезпечат нанасянето на ответен удар преди ракетите на противника да достигнат целта си.
След излизането на САЩ от договора за ПРО все по-голяма роля в ядреното сдържане ще играят системите за противоракетна отбрана.

СПРН, включваща наземни радиолокационни станции (РЛС) и спътници, осъществяващи откриване на пусковете на ракетите — всичко това е важен елемент от ядреното сдържане.
Всичко това трябва да работи в пълен комплекс — МБР в ШПУ, БРПЛ на РПКСН/ПЛАРБ, СПРН И ПРО.
Всичко гореизброени го имат САМО Русия и САЩ, почти всичко — Китай, а към същото се стреми и Индия.
Всички останали ядрени държави могат да се считат за «непълноценни» по темата, по която говорим.

Великобритания

Тя стана ядрена държава сред първите — третата страна, изпитала ядрено оръжие през октомври 1952 г., след САЩ и СССР. От 1958 г., след подписването на съответния договор, разработката на ядрено оръжие във Великобритания в голяма степен започна да зависи от САЩ, при това с времето тази зависимост постоянно се увеличава.

Някога Великобритания имаше почти класическа ядрена триада, включваща стратегическите бомбардировачи Avro Vulcan, ПЛАРБ Resolution и балистични ракети със среден обхват на действие (БРСД) с наземно базиране Thor, впрочем, PGM-17A Thor – това е американска БРСД, разположена във Великобритания.


Стратегическият бомбардировач Avro Vulcan, ПЛАРБ Resolution и БРСД PGM -17A Thor
Великобритания имаше и тактическо ядрено оръжие — артилерийски снаряди и оперативно-тактически ракетни комплекси американско производство на въоръжение в сухопътните войски (СВ), свободнопадащи авиобомби във ВВС и дълбочинни ядрени бомби във ВМФ.
Също на територията на Великобритания имаше складове с американско ядрено оръжие, а също носители (самолети), способни да обезпечат неговата доставка.
Но след края на СССР британските стратегически ядрени сили бързо преминаха към упадък — към края на 90-те години на ХХ век единственият компонент на британските СЯС станаха четирите ПЛАРБ от типа Vanguard, всяка от които носи до 16 американски БРПЛ Trident II с 8 бойни глави.
Всички четири ПЛАРБ от типа Vanguard са базирани във Файслейн (Шотландия), във военно-морската база (ВМБ) Клайд, една от тях винаги е на бойно дежурство.

ПЛАРБ от типа Vanguard

Военно-морската база Клайд (HMNB Clyde)
Американското ядрено оръжие и носителите бяха изведени от територията на Великобритания, но сега отново се заговори за тяхното връщане, по-вероятно е въпросът да бъде решен положително.

От 2030 г. на въоръжение в СЯС на Великобритания ще започнат да постъпват ПЛАРБ от типа Dreadnought, те окончателно трябва да заменят ПЛАРБ от типа Vanguard до 2060 година.

Планира се също на 40 % да бъде увеличен броят на ядрените бойни глави — от 180 до 260.


Компютърен модел на ПЛАРБ от типа Dreadnought
Доколко СЯС на Великобритания са ефективни?
Те са ефективни само при условие на съвместно действие със СЯС на САЩ, без тях СЯС на Великобритания са само мишена за решително настроения противник.
Дори наличието на американско ядрено оръжие на британските острони няма да промени нищо — авиационния компонент е най-малко устойчив при нанасянето на обезоръжаващ удар.
Да не забравяме, че е налице процес на деградация на кралския ВМФ като цяло и негововите стратегически подводни компоненти в частност — резултат от снижаването на популярността на службата в кралския ВМФ, а също резултат от приема на служба на лица с девиантно поведение — с психически отклонения, злоупотреба с алкохол и наркотици, с патологично сексуално поведение: откровени хомосексуалисти и трансджендъри.

Кралският флот на Великобритания понастоящем е само сянка на миналото величие.

Доколкото Великобритания няма никакви алтернативни средства за ядрено сдържане — това е класическа непълноценна ядрена държава.

Но е налице англосаксонска наглост, да. Все още ги гъделичкат спомените, че са били някога колониална империя.

Ерго, ако се наложи, ударът по Британия трябва да бъде едновременно обезоръжаващ и обезглавяващ.

За целта ще са необходими две многоцелеви ядрени подводници (МЦАПЛ) от проекта 885M, които едновременно трябва да носят 64 хиперзвукови крилати ракети (КР) «Циркон» с ядрена бойна част (ЯБЧ), оптимизирани за нанасянето на удари по наземни цели с известни координати.

Далечината на полета на хиперзвуковите КР «Циркон» е от 450 км до над 1000 км.


МЦАПЛ «Казан» от проекта 885М «Ясен-М». 

Разбира се, участието на МЦАПЛ ще бъде само «върхът на айсберга», скритата част на която ще включва средства на космическото разузнаване, ресурсите на Главното управление на дълбоководните изследвания (ГУГИ), а също средствата за контрол на подводната обтановка, разположени в граждански кораби и др.

Кога?

Кой ще бъде, хипотетично, идеалният момент за нанасянето на обезоръжаващ ядрен удар по Великобритания: ситуация, при която, по силата на обстоятелствата, има авария, незправности, уволнение на моряци от кралския флот, стачки на личния състав на ВМБ в подкрепа на ЛГБТ например или нещо подобно.

В този случай ударът ще трябва да бъде нанесен незабавно, когато всички ПЛАРБ се окажат в зоната на десегаемост на хиперзвуковите КР «Циркон» с ЯБЧ.

Рискове и последствия

Съществува мнение, че в случай на нанасянето на Русия на ядрен удар по Великобритания или друга страна от НАТО, в отговор ще последва удар от САЩ.

Ако погледнем офицалните договори, да, това трябва да се случи, но ако договорите се изпълняват.

По принцип, обаче, разгромът на Великобритания ще е по-скоро блага вест за САЩ.

За Щатите Британия не е просто съюзник, а най-опасният конкурент.

Изводи
Малко вероятно е Русия да подготвя нанасянето на обозоръжаващ и обезглавяващ ядрен удар по Великобритания.

Но кой знае, тези неща не ги обсъждат по телевизионните екрани.

Със същата задача могат да се справят и отдавна приетите на въоръжение във ВС на РФ звръхзвукови КР «Оникс» с ядрена бойна част, ще се удължи само времето за достигането до целта — с 15 минути.
Има и други варианти, разбира се.

Но е факт, че враждебната дейност на Великобритания спрямо Русия не просто отслабва, а се засилва.

Планира се изпращането на експедиционен корпус на НАТО в Украйна, както и безполетна зона над територии, контролирани от киевския режим, увеличаване на доставките на въоръжение и техника, скрито прехвърляне в Украйна на крупни високоманеврени сили на НАТО от Румъния и Полша за заемане на отбранителните рубежи на десния бряг на Днепър, без да се изключва превантивен удар на ВС на Молдова и Румъния по Преднестровието.

Всичко тове е по предложение на Великобритания.

Британският план предполага разполагане на територията на Норвегия и Финландия на контенгент на НАТО срещу РФ. С планиран едновременен удар по стратегическите инфраструктурни обекти по северните райони на РФ.

Подготовката за всичко това Британия има намерение да завържи до май тази година.

На този етап всичко това са само планове.

Разбира се, че Русия знае всичко е се подготвя.

И може би изчаква благоприятния момент.

Петя Паликрушева

Присъедини се към нашия канал в Телеграм

https://t.me/BulgariaZOV