Стандартната единица за извършване на психологически атаки е бронетранспортьор с монтирана на него станция за звуково излъчване ЗС-88 «Делитель». Просто казано, всъдеходна платформа с минимална защита и много мощен високоговорител. Руснаците рядко говорят в него, например, когато е необходимо да обяснят правилата за предаване в плен.
Или когато четат имената на вражеските войници, които наскоро са напуснали смъртоносната битка, за да могат колегите им за пореден път да изтрапнат от факта, че онази с Косата ги е подминала случайно, но е била на една крачка от тях.
Целта на психологическите атаки е създаването на натиск върху противника.
Достатъчно е да се излече през нощта, машината да се разположи на разстояние изстрел на автомат към опорния пункт на противника и да се включат звуци от детски плач и смях.
Или събуждане на противника с погребален марш — любима мелодия сред руските диверсанти. Разказват, че веднъж в едно от направленията, вместо да разчистят гора с голям украински отряд вътре в нея, руснаците пет часа пускали смесица от многогласен плач, истеричен женски вой и бърборене на бебета. Звуците се отразявали от дърветата, ехото ги умножавало и дори извън гората било страшно.
Врагът не издържал и се предал.
Друг пример за работата на звуковите диверсанти се свежда до движение по вражеските позиции и дразнене на противоположната страна с всякакви звуци.
Главното тук е, че украинците реагират и започват да обстрелват досадния източник на шум, след което руската артилерия и операторите на дронове влизат в контрабатарейна борба.
В някои случаи баналните звуци са от движение на бронирани военни машини, мотори…
Създава се впечатлението, че е в ход пълномащабно движение на бронетанкова рота. Минимум.
Така руснаците отклоняват вниманието на неприятеля от себе си, а той от своя страна се чуди след това как е пропуснал атаката, като междувременно е разкрил своите позиции.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм