Из Документ от Държавния архив
Именувам се Желязко Стефанов Чобанов, родом от гр. Карнобат, на 21 г., женен, неосъждан, българин, живущ гр. Карнобат.
През м. март 1944 год. бях задължен да се явя на служба в жандармерията в София. От 1 март до 26 април с. г. дружината беше в София, и на 26 април за пръв път излезохме в акция.
През време на акциите съм срещал из полето овчари, овчарчета и воловарчета. Бях научил войниците си да упражняват тормоз над населението, за да се сплаши и да не смее да помага на партизаните, поради което войниците ми безразборно биеха срещнатите по полето хора.
Бил съм и аз лично с пистолета си, като на некои съм го слагал в устата, а други съм бил с дебело дърво или с каквото завърна по телото и главата, като съм карал войниците да ми помагат, като бият с прикладите.
Все по същата причина (за да се сплаши населението), съм вършил побоища и из селото, влизал съм по къщите с изваден пистолет, стрелял съм и съм биел домашните.
Всички случаи не си спомням, но помня, че една вечер влезох в къщата на Георги Колев и бих цялото домочадие.
От ненавист към населението съм заповедвал да се взима от къщите кокошки, сирене, яйца и масло, а веднъж и едно агне, без да се заплаща.
Един ден пристигнаха двама агенти, изпратени от ротния командир, за да претърсим селото. След като гуляхме с тях в кръчмата до полунощ с взетите от населението кокошки, яйца и пр., аз заповядах блокада на селото, която започна в 12 часа.през нощта и трая до 7 часа сутринта.
През времетраенето на блокадата са бити различни лица, между които и г-жа Наумова. Освен това, на Спасовден, когато в селото става събор, бяха дошли в селото доста много гости. Аз бях забранил събора, но въпреки това бяха дошли много гости.
Този ден аз бих около 50 души от дошлите гости. Бих ги с една тояжка, дебела колкото крака на стола. Моят подофицер ги е посрещал и ги е бил на моста на р. Искър. Признавам, че освен воловарчетата и овчарчетата, съм бил и други деца oт селото.
Една вечер арестувах едно евакуирано момиче на име Ц. от София. Докарах го в общината. Аз го накарах да легне. То легна по корем и аз го ударих десетина пъти по задника с тояга.
След това му смъкнах гащите и го накарах да легне по гърба и си дигне краката.
След като си дигна краката, аз му пъхнах тоягата, с която биех, в половия орган. След като пъхнах няколко пъти тоягата, то се разпищя. Това ставаше в присътствието на други хора.
Ж. С. Чобанов
Васил Георгиев Димитров от Варна, улица „Цар Калоян“ 11, баща на две деца:
„След като Марин Драгнев изнасили мъртвата партизанка, казах му: Марине, чакай да видя, като е била с толкова мъже, дали е в положение.“
Наведох се над нея, изкарах си ножа и разпрах корема от лъжичката до костта между краката, отворих с ръце вътрешностите, извадих всичко и казах на Марин:
„Мамицата й… не е бременна.“