Източник: Държавният архив
Васил Георгиев Димитров от Варна, улица „Цар Калоян“ 11, баща на две деца:
„След като Марин Драгнев изнасили мъртвата партизанка, казах му: Марине, чакай да видя, като е била с толкова мъже, дали е в положение.“
Наведох се над нея, изкарах си ножа и разпрах корема от лъжичката до костта между краката, отворих с ръце вътрешностите, извадих всичко и казах на Марин: „Мамицата й… не е бременна.“
К. С. М. от Панагюрище разказва за подвизите на капитан Стефан Събов Мехтеров из селата Марково, Фердинандово, Брестовица, Перущица…
„След потегляне на войниците от село Марково, кап. Петков отиде в една къща и остана след войниците. Капитанът беше доста пил. Тръгнахме за Фердинандово, а в самото село накрая би един каруцар, защото беше спрял отлево на пътя. Същият наби един човек, защото продаваше карпузи, понеже ги бил продавал по 50 стотинки по-скъпо от другите.
При брестовишките гробища срещнахме един старец с вързана ръка, и капитанът започна да го пита, къде отива. Последният му отговори, че отива на лозето си по работа. Тогава капитанът започна да вика по стареца:
— Вие всички сте шумкари, вашата мама мръсна!
И го удари няколко пъти по главата с една пръчка — старецът имаше повече от 65 години и каза, че имал трима синове в запаса. Продължихме си пътя и срещнахме друг един човек, и него запита с въпроса.
— Къде, вашата мама шумкарска ? — и го удари с пръчката по главата.
От главата на този човек потече кръв. Удари го още два пъти, и аз му казах да се маха, за да не го бият повече, а капитанът му каза:
— Тръгвай пред мене, аз ще ви запаля селото!
. . . Към три часа потеглихме за Перущица. Вървейки из пътя, застигнахме едно момче с магаре. Момченцето беше около 14 годишно. На същото место на десно от пътя имаше един работник в лозето си. Капитана заповяда на подпоручик… да му провери личната карта, и подпор. остана да му проверява документите. Капитана продължи пътя си, а момчето вървеше след него и си водеше магарето.
Капитанът се обърна към мене и ми каза: „Куйно, да го пратиш на онзи свят.“
Аз се направих, че не чувам и останах да му сека дренова пръчка . . . Докато сечех пръчката, капитана отмина, и момчето вървеше след него, а в това време подпоручика ме застигна. С него беше и А. А., и тримата продължихме пътя на тръст. Когато застигнахме капитана, той беше слязъл от коня и държеше пистолета си в ръката, като казваше на момчето.
„Казвай де . . . твойта мама — къде са шумкарите“ и започнала го бие с пръчката по главата, като го питаше „Ти обичаш ли България?“
Момчето му отговаряше: „Тъй верно, господин капитан, аз обичам България и съм готов да умра за България.“
А той му казваше: „Ти си шумкар, аз ще те застрелям“ и тогава пак се обърна към мене и пак ми каза: „Куйно, на оня свят!“
Аз му отговорих: „Г-н капитан, той е хлапак, да го закараме в комендантството в Перущица, ако има нещо, тогава там ще го кажат.“
Тогава капитана се обърна към подпоручика с пистолета в ръката си и каза: „Генчо, да се застреля този разбойник“.
Подпоручикът му каза: „Г-н капитан, трябва първо мене си, че тогава него“, като каза: „Г-н капитан, да го отведем на село“, а той възрази, че не може и почна да кара А. С. А. той да го застреля, обаче той му отговори, че не може да върши тая работа.
Тогава капитана се разсърди и му каза: „Вие всички сте страхливци“ и каза: „Генчо, хайде нека аз да имам греха на оня свят, аз ще го убия“.
Ние мислихме, че върши това само да го заплаши, тъй като през всичкото време се смееше и ни намигаше.
Тогава се обърна с думите: „Значи, няма кой да изпълни заповедта на командира на отделението“, и в същото време пистолета изгърмя.
Момчето побегна и се скри зад коня на подпоручика, като изписка, хвана се за корема и каза.
„Ох, г-н капитан“, тогава к-нът пристъпи още три крачки напред и стреля още три пъти в момчето, докато го уби.
На самия край на селото Перущица срещнахме един човек, който бил гробар на същите гробища и същия носеше торба, в която имаше хлеб за семейството, което било живяло на гробищата.
И него попита: „Къде носиш този хлеб, при шумкарите ли отиваш?“ а той му каза: „Аз съм гробар и отивам при семейството си, което живее на гробищата“.
Спомням си за убийството на детето, което казваше на к-на, че майка му е болна, и то е ходило в Брестовица, за да купи церове.“
Из Държавния архив