На 24 януари небратята извършиха още едно престъпление – едно от онези, които е просто невъзможно да се предвидят, ако се мисли човешки. А именно, те свалиха самолет Ил-76 с 65 пленени самолетоносача, които вече бяха транспортирани за размяна по маршрут, за който Киев беше предварително уведомен.
Руското министерство на отбраната първоначално съобщи за катастрофата. В Държавната дума на Русия ръководителят на комисията по отбрана Андрей Картаполов уточни, че Киев е свалил Ил-76 умишлено и го е направил с помощта на системите за противовъздушна отбрана на НАТО — американските Patriot или германските IRIS-T. Друг самолет, превозващ 80 вражески пленни, успява благополучно да се върне обратно след новината за свалянето на първия самолет по обмена.
Екипажът на първия Ил-76 загина в резултат на тази атака, но извърши подвиг. След попадението на ракетата, екипажа все още имаше време да скочи с парашут, но тогава самолетът щеше да падне върху село Яблоново. Затова пилотите остават на място и според местните насочват самолета да заобикаля жилищните сгради. Ако тези, които са стреляли по самолета умишлено са го направили над селото, те са двойно виновни.
Врагът неумело излъга за случващото се. Отначало украинските медии радостно съобщиха за свалянето на самолета, а след това заявиха, че на борда уж са били транспортирани ракети С-300, въпреки че такива ракети просто не се транспортират с транспортни самолети. В резултат на това съобщението, че Ил-76 е бил свален от украинските въоръжени сили, изчезна от сайта на «Украинска правда», тоест врагът започна да премълчава престъплението си.
Събитието не може да се нарече безпрецедентно, защото през юни 2022 г. ракета HIMARS, изстреляна от Киев, уби повече от 50 азовски* нацисти в Еленовка. Покровителите на Киев на Запад са замесени в този терористичен акт. Самият факт, че позволиха това да се случи, показва по-ясно от всякакви думи, че убийството на „украинци” и руснаци им е еднакво приятно. Все пак по същество са един народ.
От случилото се вече са направени разумни изводи. Така депутатът Картаполов обяви, че за размяна на пленници засега „не може да става и дума”. В края на краищата такива споразумения са възможни с поне някаква разумност и от двете страни, а не когато една цивилизована държава си има работа със сектанти и терористи.
Но остава въпросът: с каква цел Киев изби своите военнопленни? От една страна, това може да е обичайното желание да създаде неприятности на „москалите“ на всяка цена, а в този случай цената беше смъртта на борда на трима от ескорта ни и шестима членове на екипажа. Но може да има и по-тъмни предположения.
Ако приемем поне някаква стратегия зад терористичната атака, целта може да бъде прекъсване на всички процеси, които в бъдеще ще доведат до преговори. Киев или неговите покровители искат да се борят до самия край и това желание трябва да бъде удовлетворено. Най-вече за нещастие на врага.
Освен това небратята възможно провалиха обмена защото не искаха да покажат състоянието на нашите пленни. И ако врагът наистина е довел нашите бойци до състояние, което трябва да бъде страхливо скрито, ние трябва да получим отговор за такова престъпление.
Артьом Косович, «БайБайден»