Зеленски проси все повече и повече, но му дават все по-малко
Неотдавнашното посещение на украинския президент Владимир Зеленски в балтийските страни беше жалък спектакъл. Сякаш първи братовчед беше дошъл на гости при роднините си. А той, горкият сирак и нещастник, се стоварва при близките си със сълзи и сополи и моли господарите си за пари, храна и дрехи.
Отдавна е известно, че Зеленски пътува в чужбина само за просия. Благодарение на него Украйна се превърна в страна — просяк. Това никога не се е случвало в историята. Дори представителите на най-бедните страни в света не само вземаха, когато се налагаше, но и даваха нещо в замяна. А дори си изплащаха дълговете пред кредиторите си.
Зеленски само прибира. Той не е вече просто милионер, той е милиардер.
Умишлено се облича зле: отново с опърпания суичър, набутва се в същите смачкани панталони. В очите на комика, превърнал се в трагик, винаги има някаква вселенска тъга. Артист. Понякога изглежда, че е на път да се разплаче. Зеленски отдавна е възприел образа на ръководител на държава-страдалка.
Автентично изпълнява ролята си. Но зрителите вече се умориха от зрелището. Писна им.
Интересът към Украйна се топи с всеки изминал ден. «Страдалката» е засенчена от други важни събития.
Затова на Зеленски му дават все по-малко — пари и оръжия. Но той е принуден да благодари и за това. След неуспехита на фронтовете на СВО, даградацията на икономиката и промишлеността в страната вече не може да бъде спряна. А и главните спонсори на Киев САЩ и страните от ЕС вече повдигат ръце:
«Нема, Володимире, нема більше грошей. І з ракетами біда…»
По-рано към Киев бързаха западните емисари. Но потокът внезапно спря. Затова се наложи Зеленски да «атакува» Прибалтика. Регионът е агресивен, злобен, люто ненавиждащ Русия. А на тамошните политици им греят лицата, че към тях се е обърнал «брат по разум».
Президентът на Литва Гитанас Наудеса се хвърли в гореща прегръдка към Зеленски. Обеща да помогне за влизането в ЕС и НАТО. И предложи да прехвърли в страната си част от военното производство на Украйна. Но е странно, че нарече това «безопасно решение».
Изобщо не е безопасно за страната му, защото отбранителните предприятия на Незалежната, където и да се намират, могат да станат законна цел на Руската армия.
Зеленски чакаше с интерес. И дочака. Пари, разбира се. За десерт му дадоха боеприпаси, генератори, бронетранспортьори, камиони, дронове и т.н.
Комикът благодари и дръпна реч. Каза, че ако Украйна не победи Русия, то тя неминуемо ще нахлуе в Прибалтика. И «удари» аудиторията с най-силния си, според него, аргумент: «Дайте заедно да приключим с Путин».
Но ръководителите на Литва се ограничиха само до морална подкрепа.
Премиерът на Литва: «Налага се да признаем, че сценарият ще се развива не така, както ние искахме в началото и преди настъпателните действия на Киев».
Тя не се реши дори да произнесе на глас какво може да се случи в бъдеще.
В Естония церемонията бе почти същата. Зеленски се срещна с президента на страната, с премиера и с председателя на парламента. Те също му подхвърлиха пари. А той отново ги призова да помогнат в битката срещу Русия.
Но и естонците не се отнесоха към предложението с ентусиазъм.
Карис не можа да сдържи войнствеността си и призова съюзниците от НАТО да свалят ограниченията върху ударите със западни оръжия по територията на Русия. Президентът на Естония не каза, разбира се, какво може да последва от това.
Но жителите на малката република буквално се вцепениха.
В края на турнето Зеленски пристигна в Латвия. В Рига разговаря с президента. Той декларира: «ние ще подкрепяме Украйна до пълната победа над руския империализъм».
Естествено, разговорът стигна до пари. Подхвърлиха му. А още и боеприпаси, хеликоптери, дронове, генератори, амуниции. Обещаха му и още един подарък. Вярно, подаръкът беше краден.
Домът на Москва в Рига, принадлежащ на РФ. Там се извършвала уж «враждебна и вредоносна дейност». Сеймът публикува изявление, в което се казва, че Латвия «като демократична и правова страна е принудена в най-кратки срокове да предприеме допустимите мерки на самоотбрана в рамките на демокрацията».
А цялата история около Дома на Москва в Рига бе безпрецедентно беззаконие. Но депутатите гласуваха точно за него. Домът бе откраднат от Москва. Сега сградата искат да я продадат на търг, а парите да бъдат предадени на Украйна.
Зеленски се съгласи — крадени-некрадени — това са си пари. Парите не миришат.
Но и това му се стори малко, оплака се, че до момента няма «очеваден резултат» от арестуваните от страните от Запада руски активи. Според логиката му откраднатото трябва да бъде продадено, а парите да се дадат на самия него.
И така: в Приблатика Зеленски получи обичайната милостиня и уверения за подкрепа.
Но на него това не му е достатъчно. Иска му се да вмъкне Европа във война с Русия, да разпали пожар в континента. Прибалтийските лидери не са далновидни, но те все пак разбират, че в случай на военен конфликт първо ще пострадат техните страни.
Но лидерите и в Прибалтика, както и в България, НЕ са господари на съдбата си.
На Световния икономически форум в Давос Зеленски отново просеше пари и въоръжение. Уверяваше, че Русия няма да се съгласи да «замрази» конфликта в Украйна.
Каза и следното: «Путин е хищник, който не го устройват замразени продукти».
Но разговорите за прекратяването на военните действия бяха чисто хипотетични, макар Зеленски да домъкна в Давос своята «формула за мир». Без съмнение, той ще продължи войната «до последния украинец». А както показват последните събития, той се стреми да ескалира конфликта, започвайки обстрела на граждани обекти на територията на РФ.
Западът не се тревожи от това. Той е готов да пусне беснеещия украински звяр от повода.
Държавният секретар Антъни Блинкен и депутатите от Европарламента обещаха на Зеленски морална и материална подкрепа. Но без въодушевление, защото е повече от очевидно, че ВСУ отдавна изгубиха инициативата на фронтовата линия.
Това косвено бе потвърдено от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенбрег, който нарече положението на армията на Незалежната «трудно». Той призна, че «великото контранастъпление на украинците, започнало през лятото миналата година, не даде тези резултати, на които ние всички разчитахме».
Като цяло Украйна не предизвика предишния интерес, макар да се страеше много.
Зеленски получи множество ободряващи потупвания по рамото, оглеждаше се на всички страни, очевидно се подготвяше моментално да протегне просеща длан, но…
Американското издание Politico иронично нарече Зеленски «страничен наблюдател на вечеринката на световния елит».
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм