«Женевските конвенции от 1949 г. разширяват обхвата на Хагските конвенции от началото на ХХ век, докато допълнителните протоколи от 1977 г. от своя страна разширяват обхвата на самите Женевски конвенции.
Всички те обособяват няколко категории страни в даден конфликт – „воюващи държави“, „неутрални държави“ и неутрални държави, които не са част от страните в конфликт, но са натоварени (признати от воюващите страни) да следят за спазването на правата и задълженията, произтичащи от подписаните договори.
(Чл. 2, б.В от Протокол I от 1977 към Женевските договори от 1949 г.).
Още преди подписването на Женевските конвенции, през 1899 и 1907 г. се провеждат няколко международни конференции в Хага и приемат цяла серия от конвенции, регулиращи правата и задълженията на силите и на неутралните лица в случаите на война.
В тази серия от 13 конвенции засягат темата за неутралитета, главно статута им и правният аспект на същите в случай на военни действия.
Най важното е, че териториите на неутралната държава са неприкосновени (чл.1 от V Конвенция от Хага от 1907 г.), като страните намиращи се във военен конфликт ще се въздържат от използване на територията на неутралната държава за преминаване на войска, конвои с оръжие или боеприпаси (чл.2).
Изрично се забранява на територията на неутрални държави да се провежда кампания за мобилизация или формиране на военни групи за участие във конфликта (чл.4).
След началото на военната операция на Русия в Украйна, сме свидетели на случаи, в които украинските задгранични мисии си позволиха да провеждат кампания за набиране на доброволци за участие във военните действия, а неутралните страни на чиято територия са били организирани тези кампании, вместо да пресичат такива действия (чл.5), удобно си затваряха очите и толерираха такова поведение.
По отношение на транспорта и търговията с оръжие и техника за една от воюващите страни се оставя отворена вратичката за доставяне на оръжие и снабдяване с боеприпаси за военните действия.
Неутралните държави, за да не бъдат въвлечени във военните конфликти и да станат страна, следва изрично да се въздържат от предоставяне на територията си на една от враждуващите държави за нанасяне на военни удари по цели на противниковата страна, но също така и да се въздържат било пряко или косвено под каквато и форма от предоставяне на оръжие, на муниции или друг материал за оръжие (чл.6 от ХIII Хагската конвенция).
Основен неизменен принцип, исторически залегнал от древността в междудържавните отношения при въоръжен конфликт е принципът, че всяка военна подкрепа (оръжие, боеприпаси, войска, логистика, и т.н.), която оказва една неутрална държава (или група държави) спрямо друга страна намираща се във фактическа война, се счита за нарушение на статута на неутралитет и съответно подлежи на контрамерки, включително и военни.»
Георги Караславов
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм