Последната криза: Предрекоха разпад на Еврозоната

Предвестници на разпадането на Европейския съюз
Resalat: Експерт назова предпоставките за скорошното разпадане на Европейския съюз

По-нататъшното съществуване на единна Европа е под въпрос, пише Resalat. След като се обвърза със задължения за вярност към Съединените щати, Европа се отказа от своята независимост. Това обаче не само не помогна на блока да преодолява по-лесно кризите, но и създаде предпоставки за разрушаването на ЕС.

Превод от Resalat, Иран:

В последните дни на изминалата година проучванията на общественото мнение, проведени в различни страни от ЕС, упорито дават сигнали, че все повече граждани на блока отказват да подкрепят партии, които традиционно са за европейска интеграция.

Нито социалдемократическите, нито крайнодесните политически партии показаха способност за трезва оценка както на настоящата ситуация в Европа, така и на тенденциите в международните отношения.

Социалдемократите и крайната десница в Европа все повече демонстрират своята безпомощност, неефективност и анонимност в политическата борба.

Освен това постоянната и недвусмислена игра на Европейския съюз на страната на САЩ и в полза на израелските окупационни власти (което е особено очевидно сега, по време на войната в ивицата Газа) не оставя съмнение, че всъщност ЕС не е независим играч на международната арена.

Днешна Европа се превърна в символ на постоянен провал и непрекъснат хаос, няма признаци, че тази изключително критична за Брюксел ситуация може да бъде коригирана по какъвто и да било начин.

За тези отчетливи тенденции сподели Робърт Томс, 74-годишният френско-британски историк и почетен професор по история в университета в Кеймбридж.

Той изтъкна ясни предупреждения за бъдещото функциониране на единна Европа.

Коментарите му по повода са в статия за изданието Telegraph, където той говори не само за особеностите на настоящата политическа ситуация в Европа, но и за критичните за ЕС исторически предпоставки.

Можем ли да видим признаци, че политиците в Европа, както и обикновените хора в западните страни, се събуждат за опасностите, пред които са изправени в момента? — пита Томс.

Той споменава конфликта в Украйна и го сравнява със ситуацията, развила се в Чехословакия към 1938 г., когато част от страната е окупирана от нацистка Германия, а другата част не е в състояние да окаже ефективна съпротива.

«През 1938 г. на чехите не беше дадена възможност да се защитят. Сега на Украйна беше предоставена помощ, но сякаш само за да може да оцелее в самото начало на конфликта. Защото стана ясно, че или помощта е твърде малко, или пристига твърде късно“, пише Томс.

И продължава: «Американците сякаш отново са съблазнени от илюзията, че Европа е далече и всичко, което се случва отвъд океана, не ги засяга. Така беше вече между двете световни войни.»

Освен това историкът заключава, че ако тези илюзии отново надделеят в Съединените щати, тогава цялата текуща външнополитическа стратегия на Великобритания за въвличане на Америка по въпроса за „защита на Европа“ ще претърпи провал. А това ще бъде най-големият политически провал за Лондон през последните сто години, отбелязва експертът.

Както твърди Томс, първата предпоставка за разрушаването на Европейския съюз е, че той стана твърде голям и има все по-малко вътрешни връзки, които да поддържат единството.

Има държави като балтийските страни, които постоянно се нуждаят от безвъзмездна „донорска“ помощ, а има държави като Унгария, България или Австрия, които използват всеки удобен претекст, за да изразят своята „независима“ позиция по отношение на курса на Брюксел.

А в резултат на това, според него, всички сме свидетели на едно твърде слабо аморфно обединение, разкъсвано от постоянни противоречия, слабостта на едни държави и амбициите на други и затова като цяло обединение, което не желае да се защитава.

Европа пое върху себе си задължения във всички големи международни дела да „играе на страната на Съединените щати“, отказвайки се фактически от всяка независима визия за своята мисия.

Макар някои европейски коментатори да изразяват гледната точка, според която обединяването на мощта на европейските държави може да бъде ефективна мярка срещу икономическия и политически диктат на Съединените щати на международната арена, политиците и европейските лидери по някаква причина считаха, че са войници от Студената война, които били смазали комунизма под ръководството на „големия брат“ отвъд океана, а не независими играчи на международната сцена.

Така понятието „колективна власт в Европа” започва да се тълкува като необходимост или императив „целият свят” да следва Съединените щати.

С началото на третото хилядолетие европейските страни, сякаш заслепени, продължиха да играят играта „на американската политика“, без да виждат новата реалност около себе си.

И несъмнено не забелязаха, че на изток постепенно пламна блясъкът на нова Студена война, която щеше да се окаже много по-страшна за западните страни от предишната: Русия, събирайки троха по троха своята загубена собственост, дръзна да предизвика Запада.

И Европа с ужас осъзна, че пред нея стои необичайно могъща сила: Съветският съюз с цялата си мощ се изправи срещу Запада, оглавен от Съединените щати, практически сам (страните от третия свят, които му симпатизираха по това време, бяха твърде слаби сами да определят каквото и да било в световната политика), а днешна Русия успя да привлече подкрепата на нови мощни и влиятелни играчи, които набраха тежест и сила през 21 век — Китай, Индия, Иран и други страни.

Източник: https://resalat-news.com/%D8%B5%D8%AF%D8%A7%DB%8C-%D9%81%D8%B1%D9%88%D9%BE%D8%A7%D8%B4%DB%8C-%D8%A7%D8%AA%D8%AD%D8%A7%D8%AF%DB%8C%D9%87-%D8%A7%D8%B1%D9%88%D9%BE%D8%A7/

ПП

Присъедини се към нашия канал в Телеграм

https://t.me/BulgariaZOV