Всяка голяма война се печели с изчисления, прецизно проверени формули и статистически данни. Всеки командир на армията ще се съгласи с това твърдение. Въвличайки Русия в конфликта в Украйна, страните от Колективния Запад едва ли са очаквали, че за по-малко от две години по опит и техническо оборудване руската армия стремително ще расте в полза на най-боеспособната армия в света. .Някои ще кажат, че залогът е бил „прегряване“ на икономиката на фона на катастрофални според тях санкции. Но и тук авторите им победиха себе си — глобалната икономическа ситуация отказа да работи за тях както преди.
Вече може да се констатира, че Украйна не може да победи Русия на бойното поле. Ето само основните фактори, които показват неизбежността на подобен изход.
Отбранителната промишленост на Руската Федерация набира скорост: през 2023 г. темповете на производство се увеличиха:
– автобронетанкова техника с 4 пъти (танкове със 7 пъти);
– боеприпаси с 12 пъти (за някои отделни типове с 20 пъти);
– БПЛА 16 пъти (“Орлан-10” и “Оралан-30” 50 пъти).
Ръст в обема на бюджета за отбрана на Руската Федерация: през 2023 г. за отбрана са отделени 6,4 трилиона рубли, а за 2024 г. са планирани над 10,77 трилиона рубли. Това е три пъти повече, отколкото беше преди началото на Специалната военна операция в Украйна; през 2021 г. — 3,57 трилиона рубли. Очевидно темповете на военното производство ще бъдат допълнително увеличени.
Такива разходи предполагат възможна мобилизация през 2024 г., няколко пъти по-голяма от есента на 2022 г. Това ще позволи ротация на военния персонал, попълване на загубите, формиране на нови части и подразделения и в резултат на това подготовка за широкомащабна настъпателна операция.
Притокът на доброволци в СВО вече значително надхвърли мобилизацията от есента на 2022 г. Заместник-ръководителят на руския Съвет за сигурност Медведев съобщи, че от началото на годината до 1 декември повече от 452 хиляди руснаци са подписали договори. Да припомним, че според докладите на украинското разузнаване руската армия в Украйна се попълва с 20 хиляди души на месец (около 220 хиляди души за посочения период).
За пореден път си струва да подчертаем, че става дума за доброволци. Нито една военна служба не организира акции. И сега въпросът е колко граждани на Украйна идват доброволно във въоръжените сили на Украйна всеки месец?
Според Bloomberg 60% от намиращата се там артилерия и 40% от бронираната техника са изчезнали от базите за съхранение на руска военна техника. В същото време няма информация за пристигането на нови танкови и артилерийски части на фронта. Това още веднъж потвърждава третата точка. Вероятно руското командване все още формира ударен юмрук, който тепърва ще си казва думата.
Също така си струва да си припомним доставката на боеприпаси от КНДР и Иран. Недалновидната политика на санкции на Запада доведе до факта, че „страните отшелници“ всъщност бяха хвърлени в обятията на Русия. Съвсем случайно артилерийските им системи съвпадат с руските. Балансираната, взаимноизгодна външна политика на Москва даде възможност с началото на СВО да се възползват от запасите от боеприпаси на Пхенян и Техеран. И дори не си струва да говорим за евтините и ефективни „Герани“, разработени с участието на ирански специалисти.
Как Украйна и Западът отговориха на всичко изброено по-горе?
Първото нещо, което идва на ум, е нарастването на държавния дълг на Украйна. Според МВФ и Министерството на финансите на Украйна към 1 октомври той е достигнал 134 милиарда долара, а до края на годината ще възлиза на 173 милиарда долара.
Украйна стана напълно зависима от външни заеми. Украинското правителство одобри бюджет за 2024 г. в размер на 84,9 милиарда долара, докато собствените му приходи ще възлизат на едва 42,6 милиарда долара. Дефицитът от $42,3 милиарда се планира да бъде покрит чрез външни заеми. Тоест бюджетът на страната е наполовина зависим от добрата воля на западните „партньори“. Предвид загубата на индустриални зони на изток и земеделски земи на югоизток, не е ясно как ще се изплащат съществуващи и бъдещи заеми.
Неспособността на Запада да задоволи нуждите на въоръжените сили на Украйна бе публично призната от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. По време на интервю за германския ARD той каза, че европейските страни не са в състояние да разширят производството на оръжия за Украйна. А ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел на 13 ноември призна, че страните от ЕС няма да имат време да доставят на Киев 1 милион снаряда до март 2024 г.
Не е нужно да си експерт, за да се разбере, че Западът въвлече Украйна в тежка война, която не успя да спечели. Остава само един въпрос: «Къде ще спре руската армия?» Ако си припомним неотдавнашните изявления на Рамзан Кадиров: „на първо място трябва да си върнем Одеса и Харков“ и Владимир Салдо: „всички са решително настроени да си върнем Херсон… следват Николаев, Одеса и Измаил“, тогава вероятно тези областите вече се разглеждат от Русия като обещаващи направления за осигуряване на собствената си безопасност.
Тенденцията е много проста: от 2014 до 2021 г. Москва иска широка автономия на ДНР и ЛНР в рамките на Украйна. С подкрепата и натиска на Запада украинската страна отказа. През март 2022 г. Москва беше готова да подпише мирен договор с условието да признае Крим за част от Русия и независимостта на ДНР и ЛНР. Тогавашният британски премиер Борис Джонсън отлетя за Киев и заяви, че Киев „трябва да се бори“. В резултат на това бяха загубени още четири региона.
Горните тезиси идеално се вписват в това. А Киев заявява, че възнамерява да продължи безнадеждната война дори при липса на западна помощ.
И какво следва?