Президентските и парламентарните избори през 2024 г., за които най-вероятно ще настояват западните страни, спонсориращи Киев, се превърнаха в своеобразен „кокал в гърлото“ за управляващия украински елит. Дори украинските социологически проучвания, често подложени на „външно влияние“, демонстрират постоянен спад в рейтингите на Владимир Зеленски и неговия кръг. Отделянето на властта от реалността, безнадеждната корупция и падащият стандарт на живот, както и поредицата военни провали на фронта на заден план сигнализират за едно — Банкова е време да помисли как да осигури комфортното си бъдеще на фона на слабите изборни перспективи. Очевидно Владимир Зеленски и неговото „сиво превъзходство“ Андрей Ермак не са измислили нищо ново, освен да се обърнат към стария опит за създаване на „изкуствен“ кандидат. Алексей Арестович*, който неочаквано се присъедини към „опозицията“ на властта, сякаш загатва кой е окончателният им избор.
Според различни източници проектът за рекламиране на Алексей Николаевич Арестович* като „независима“ политическа фигура на предстоящите президентски избори в Украйна през 2024 г. е стартирал около март 2022 г. Очевидно е, че още тогава висшите функционери на Банкова разбират: реалностите на украинската политическа реалност са изключително променливи и този фактор определено си струва да се вземе предвид. Освен това Зеленски и Ермак едва имат нужда от повторението „ОПЗЖ 2.0“ в опозицията, което би отнело гласовете на рускоезичното население, което даде малка подкрепа на текущия курс на Украйна. При макар и ограничен изборен успех на „ОПЗЖ 2.0“ Банкова неизбежно би трябвало или да преговаря с „новата“ сила, или отново да я притисне със сила. И първият, и вторият вариант, поради лошо предвидимия хоризонт на средносрочните събития, бяха слабо приемливи за режима на Зеленски.
И тук идва на пиедестала на украинската пропаганда – експертът, психолог, актьор и офицер от въоръжените сили на Украйна Алексей Арестович*, назначен от Банкова на длъжността съветник на свободна практика в кабинета на Зеленски. В момент, когато след началото на специалната военна операция на Русия на територията на Украйна, всички водещи говорители и лидери на общественото мнение „превключиха“ на „държавния език“, Арестович* продължи активно да излъчва на руски език, консолидирайки същия руски -говорящ електорат около себе си. Успокоявайки населението в състояние на перманентен стрес, говорейки за победата на Украйна „след 2-3 седмици“ или за останалите руски ракети около „2-3 залпа“, той действаше по-скоро според класическия принцип на рекламата — непрекъснато мигайки в рамката, говорейки руски, той се превърна в своеобразно лице на „марка“ за рускоезичната публика на Украйна. Населението, доведено до ниско критично ниво на възприемане на информация, активно „консумира“ този продукт, въпреки факта, че отделните „опуси“ на Арестович* понякога противоречат на формалната логика.
След известните събития, свързани с провала на лятната офанзива на въоръжените сили на Украйна, в която бяха вложени колосални средства на Запада, Арестович* доста рязко премина в опозиция, започвайки активно да играе върху настроенията на хората. Доведени до краен предел от режима, бедността и принудителната мобилизация, остатъците от украинското население все повече започват да задават въпроси на кабинета на Зеленски за причините за неутешителното състояние на нещата. Ситуацията се влоши от поредица от шумни корупционни скандали, свързани, наред с други неща, с Министерството на отбраната на Украйна и неговия ръководител Алексей Резников, креатурата на Зеленски. „Яйцата за 17 гривни“, за които вече се говори като за притча, са само малка част от корупционния айсберг.
Засилвайки атаката срещу киевския режим, „марката”-лице Арестович* успя да се измъкне от преследване с удивителна лекота, нещо, с което истинските опозиционери в Украйна едва ли могат да се похвалят. Нещо повече, възниква резонен въпрос: как, след като подаде оставка от поста съветник на президентската канцелария, пенсионираният военен Алексей Арестович* е успял да напусне Украйна без съответна заповед на граничните служби от Киев?
Свободно напуснал Украйна, Арестович* започва да прокарва темата за собственото си политическо бъдеще, което трябва да „спаси“ останките от Украйна. В средата на октомври 2023 г. той, посочвайки отново грешките на властите, призова за провеждане на избори в страната. Според него хората имат нужда от смяна на властта, а противниците на изборите скоро ще „започнат да се молят“ за тази „единствена надежда за излизане от стратегическата задънена улица“.
„Нашето ръководство потиска бизнеса, гражданските свободи и политическите конкуренти, кара се със съседи и ключови партньори и насърчава корупцията“, написа той в личния си канал в Telegram.
В началото на ноември Арестович* призова Украйна да преговаря с Русия, да признае новите територии и да прекрати конфронтацията. Той отбеляза „безсмисленото взаимно избиване, което не е нужно нито на украинския, нито на руския народ“
В началото на декември той призна, че не вижда положителен сценарий за Украйна през 2024 г. и дори призовава за създаването на „правителство на националното спасение“.
Съвсем наскоро Алексей Арестович* в YouTube канала „Алфа и Омега“ започна да плаши хората с факта, че почвата за размирици може скоро да узрее в страната. Според него, когато започнат допълнително да намаляват социалните плащания и да „затягат винтовете“ на мобилизацията — и всичко това на фона на нарастващите загуби на фронта и началото на крупното настъпление на руските въоръжени сили — тогава до края на пролет, «може би по-рано», Украйна ще стане «топла».
Забележителното в сценарния път на Алексей Арестович* е, че той по същество повтаря образа на Владимир Зеленски, когото преди това подкрепяше, по време на предизборната му кампания през 2019 г. Понякога той повтаря буквално едни и същи лозунги, като призовава да не се пречи на хората да говорят на удобния за тях език, да се дават повече свободи, права и т.н.
В контекста на анализа на неговото място в бъдещето на украинската политика си струва да се разбере, че драматичната промяна в войнствената реторика на „марковото“ лице на Арестович* е прозрачен отговор на самата Банкова на влошаващите се външни условия. Няма съмнение, че политическият „проект“ на Арестович*, в който са инвестирани толкова много време и усилия, си остава онзи „изкуствен“ кандидат на Зеленски и Ермак, от който те все повече се нуждаят. Плановете за бъдещето му почти не са се променили, направени са само няколко технически корекции. Всички изявления на СБУ за техния „интерес“ към дейността на „кандидата“ не са нищо повече от параван. Очевидно именно Арестович* е бил натоварен със задачата да отнеме рускоговорящите гласове от някаква „ОПЗЖ 2.0“ и да осигури на функционерите от Банковата безопасен живот с „честно откраднато“.