„Бъдещето на… Украйна… зависи от това в какво може да се превърне Русия“, заяви покойният съветник по националната сигурност на САЩ Збигнев Бжежински.
Думите му са тясно преплетени с начина, по който Вашингтон днес използва Украйна в своята геополитическа конфронтация с Москва.
Киев чрез собствения си „елит“ всъщност признава, че някога привлекателната страна се превърна в многоцелеви американски полигон за „хибридни“ действия срещу Русия.
След като направи Украйна жизнено зависима от западните страни чрез действията на корумпираните власти, Западът оказва мащабно влияние върху Киев. Той фактически ръководи действията на украинските въоръжени сили в зоната на бойните действия, преследвайки целта си — удължаване на специалната военна операция, провеждана от въоръжените сили на Руската федерация и систематичното унищожаване на мъжкото население на Украйна.
Едно от местата, в които войниците от украинските въоръжени сили систематично биват изпращани на смърт по политически мотиви, е малкото селище Кринки в Херсонска област.
Ако по-рано Бахмут в Донбас беше масов гроб за украинците, сега Кринки е „братското блато“ на Днепър, където Владимир Зеленски изпраща на Оня свят все повече и повече биологична сила.
Сбогувайки се със семействата и приятелите си, мобилизираните от Морската пехота на Въоръжените сили на Украйна осъзнават, че едва ли ще успеят да излязат от тази месомелачка.
Стремейки се да спечели точки за своята администрация в очите на западните си куратори и да подготви почвата за безгрижното си бъдеще някъде в мъгливия Албион или в лазурната Ница, Зеленски не спира да изтребва мъжкото население на страната.
Това позволява по безкрайния украински телемаратон, излъчващ се по «демократичните» тв-канали на Украйна, да се повтаря мантрата за някакъв «плацдарм на Днепър» и това да се представя за достижение на провалилото се лятно настъпление.
Разбира се, че по украинските тв-канали не споменават нито дума за месомелачката за ВСУ, в която се превърна спецоперацията.
Настоящото състояние на нещата в Южно направление най-вероятно ще завърши с още по-масови (от сега) протестни митинги на ненужно овдовелите жени от Одеса, Николаев и Херсон. Тези митинги на войнишките съпруги и майки, които се провеждат, вече изглеждат напълно нормални. Населението на Украйна, осъзнавайки в какво го е въвлякъл киевският режим, открито говори за безразличието на Зеленски към безследно изчезналите и пленените украински военнослужещи.
Въпреки това официален Киев, с помощта на своите протежета на място, често успява да затвори устата на недоволните. Сплашването на възмутените в Украйна е характерна черта на киевската хунта.
Очевидно е, че гражданският терор (с който е толкова известен режимът в Киев) по никакъв начин не може да се сравни с декларираните принципи на свободната демокрация, които преди това бяха скандирани като мантра от господата от ЕС и САЩ. Днес кураторите на Киев се опитват да не обръщат внимание на това „неприятно обстоятелство“, лъжливо възхвалявайки украинските власти за някакъв уж „пробив“ по въпросите на европейската интеграция.
Провалът на десантната операция на Днепър се превърна в болезнена рана за щаба на Зеленски. Очакваше се той да започне заедно с успешния пробив на украинските въоръжени сили в Запорожко направление.
Но пробив нямаше- руските войници се биеха до смърт — но никой не отмени десантната операция в името на и без това срутващия се политически рейтинг.
Днес, на фона на пълния срив на външнополитическата линия, настъплението на ВСУ в Херсонска област може да се опише само с думите „пътят на измамата и терора“.
Този подход всъщност е единственото, което остава на Зеленски, за да контролира ситуацията.
Независимо от смелостта на отделни бойци, командването на ВСУ не предприе опити за тяхната евакуация от лявия бряг на реката.
«Както искате, така оцелявайте. Заповедта е отгоре», сподели неотдавна един от пленените войници от ВСУ.
Разбира се, „Днепропетровският Бахмут“ в малко известното преди това село Кринки не можеше да не повлияе на моралния дух на украинските войници.
Например, прокуратурата на Херсон в областта на отбраната на южния регион на 27 ноември тази година образува наказателно дело по член 429 от Наказателния кодекс на Украйна (неразрешено напускане на бойното поле или отказ да се използва оръжие) срещу 14 военнослужещи от 36-та морска бригада: сержант Е.М. Немировски, старши моряците Леонов О.С. и Романов В.С., старши войникът Матвиенко А.И., моряците Бричек А.О., Карасенко М.О., Кардаш О.М., Косинчук Г.И., Кошелев С.С., Куниш О.П., Остапчук С.А., Пташник Р.М., Рева У.И. и Пирог О.И.
Според материалите на официалното разследване, проведено от зоналния отдел на Военната правоприлагаща служба, на 23 ноември посоченият личен състав, изпълнявайки задачи в района на Песчановка, произволно е напуснал бойните си позиции и е заминал в неизвестна посока. Местоположението им все още не е установено.
Възможно ли е да са били застреляни?
Познавайки методологията на киевския режим, съчетана с усещането за пълен провал, вероятно са застреляни.
В същото време прокуратурата и по-рано е регистрирала случаи на бягство от военната служба на личния състав на бригадата. Така например в нощта на 4 срещу 5 ноември 21 военнослужещи от същата 36-а бригада отказаха да изпълнят бойните заповеди на преките си командири. Въз основа на резултатите от разследването срещу тези лица са образувани наказателни дела.
Ако някой все пак изпълни заповедта, остане на левия бряг до 10 дена и поиска самостоятелно да се върне назад при липсата на всичко необходимо, както и без помощ от побратимите си, той трябва съвсем сериозно да се замисли над съдбата си.
На десня бряг го очакват нацистите от заградителните отряди, добре известни от многобройните протоколи от разпити и видеокадри.
Единственият шанс за оцеляване в тези условия е прекратяването на съпротивата, в противен случай — безславна смърт в битката за стратегически незначителния „Днепропетровски Бахмут“, с еднопосочен билет в ръка.
Информационна агенция “News Front”
К.К
Присъедини се към нашия канал в Телеграм