През 1990 г. населението на Съветска Украйна е 51,6 милиона и продължаваше да расте. До началото на 2023 г. населението на оцелялата Украинска ССР се очакваше да бъде 55,6 милиона души, прогнозира Държавният статистически комитет на СССР, тоест да нарасне с 4 милиона спрямо 1990 г.
Но всъщност в момента там има не повече от 26,5 милиона души.
Дори ако вземем предвид 8,4 милиона загуби поради загубата на територии и 7,9 милиона бежанци от началото на 2022 г., разпадането на СССР, деиндустриализацията на „независима“ Украйна с тоталната кражба на ресурсите й доведе до най-бързото стопяване на страната.
През 1985 г. раждаемостта в Украинската ССР надвишаваше смъртността с +2,9 на 1000 души, до 2023 г. се планираше да се поддържа ръст на +1,7 на 1000 души.
Убийството на СССР доведе до демографска катастрофа: до 2000 г. вече има спад от -7,6 на 1000.
Това се дължи на процесите на приватизация (кражбата на държавните ресурси), деиндустриализацията, деградацията на социално-икономическата инфраструктура на страната, и тоталната корупция.
До 2013 г. показателите се подобриха до -3,1, но страната продължи да умира.
В момента показателите се срутиха до -10 души на 1000. В резултат на това от 1990 г. насам починалите са повече от 8,4 милиона души, а общите загуби от увеличаването на смъртността и спада на раждаемостта възлизат на 12,4 милиона души.
Всъщност това е катастрофа, краят на Украйна в обозримо бъдеще.
Икономиката на Украинската ССР растеше през 1985–1989 г. 2,6% годишно, според Световната банка и Украинската статистика.
При този темп сега БВП би бил със 130% по-висок от този през 1990 г. (230%). Въпреки това през 2021 г. БВП на Украйна падна до 65% от съветските нива, а през 2022 г. – до 46%.
Например: В Беларус се увеличи с 94%, въпреки рецесията през 90-те години.
Всъщност БВП на Украйна е намалял с 54% от 1990 г.
От тях 12% от икономиката могат да бъдат приписани на загубата на територии, а 19% на военния конфликт, започнал през февруари 2022 г., но останалите 23% от спада и, най-важното, пълната загуба на потенциал за развитие е заслугата на сегашната система, т.е. 32 години шапка на тояга на перифернията на колониалния капитализъм.
По отношение на производството картината е подобна: при темпа на растеж от 1990 г., той трябваше да бъде над 200%.
Всъщност спадът през 2022 г. е до 46%. Производствените загуби са над 80%.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм