«Шокираща тактика на Москва»: На Запад назоваха причината за успеха на руската армия

Западните експерти силно подцениха Русия, съобщава Responsible Statecraft. Те бяха подведени от неуместни исторически аналогии и самоувереност. В резултат на това мантрите за „пушечно месо“ и „слаб боен дух на руснаците“ се превърнаха в катастрофа за Украйна.

Превод от Responsible Statecraft, САЩ:

Провалът на украинското контранастъпление, въпреки милиардите долари за оръжия, осигурени от Запада и многото месеци, прекарани в обучение на войници, ни принуждава да се запитаме за причините за този провал.

Най-често те звучат така: Западът твърде се забави с доставката на ракети и самолети; Русия имаше твърде много време да подготви окопи и минни полета; Украйна се нуждаеше от повече време, за да усвои общовойсковата тактика и принципите за ефектовното използване на западните оръжия.

Зад всички тези оправдания обаче се крие мащабен аналитически провал, който все още не е признат: погрешни и често повърхностни исторически аналогии доведоха до това, че експертите по военно планиране недооцениха устойчивостта на Русия.

Дори днес, когато ужасяващата цена на прекалената самоувереност стана ясна за всички и когато Украйна се намира на решаващ кръстопът, привържениците на този погрешен анализ на руския противник продължават да упорстват.

Изграждайки своите очаквания по отношение на този конфликт, политици и експерти неведнъж вземаха за основа погрешни исторически паралели.

Един пример е готовността на Русия да понесе огромни жертви и да прибегне до тактика на „атаки с човешки вълни“, по време на която тя губи трима или повече войници за всеки убит украинец.

До настоящия момент командирите и коментаторите отново и отново наричат това свидетелство за сериазната слабост на Русия.
Те наричат това наследство от съветската и царската епохи.
Но тези аналитици изпускат от погледа си това, че подобна тактика често е донасяла победи.
Царските армии понасяха огромни загуби в боевете с шведите, персийските и турските войски в периода на Руската империя.
В борбата срещу Наполеон руснаците понесоха също огромни загуби, както и французите, макар да имаха очевидно преимущество — те се сражаваха на своя територия и бяха свикнали с руската зима.
По време на Великата Отечествена война в Курската битка войската на съветския маршал Жуков загуби 860 хиляди човека срещу 200 хиляди немци. Той загуби 1.5 хиляди танкове срещу 500 танка на немците, но Курската битка завинаги влезе в историята като най-великия триумф, разрушил последните надежди на Хитлер за победа.
Нима можем да допуснем, че Германия се е радвала на своето превъзходство по отношение на загубите, докато в същото време войската на Сталин й нанасяше съкрушително поражение?
Колкото и шокираща да изглежда подобна тактика, точно това е ресурсът, с който Москва сега разполага, а Киев не.
Спомнете си битката за Бахмут (Артьоьмовск) и ежедневните сводки, които възхваляваха успеха на Украйна в избиването на хиляди руснаци до момента, в който Бахмут премина под контрола на бойците на ЧВК «Вагнер».
Това странно напомня на сводките за вражеските загуби, публикувани от Пентагона по време на войната във Виетнам.
В боевете за Бахмут Украйна загуби незаменимия „каймак“ на своята армия под натиска на напълно заменимите орди от руски затворници, които едва имаха време да станат бойци на щурмовите отряди — и всичко това в обречения на провал опит да запазят стратегически незначителния град само защото президентът Зеленски обеща да го удържи.
Сега средната възраст на украинските войници е 43 години.
Загубата на Бахмут нанесе удар върху моралния дух на украинците, но експертите продължават да настояват, че бойният дух на руснаците бил подкопан.
Те също така постоянно ни напомнят, че военните поражения са предизвиквали въстания в Русия в миналото — през 1905 г., когато тя губи Руско-японската война, или през 1917 г., когато поражението в Първата световна война доведе до краха на династията Романови.
Отчитайки всички трудности и страдания, пред които са изправени руснаците в момента, защо те не го направят отново и не свалят Путин?
Но експертите често пренебрегват факта, че след десетилетие на икономически хаос и глобално унижение през 90-те години руският народ дълбоко уважава Путин за възстановяването на стабилността и националната гордост.
Междувременно цар Николай II приличаше повече на Борис Елцин — слаб, откъснат от реалността, разчитащ във всичко на ненавижданите от народа съветници и потапил страната в хаос.
Днес много руснаци всъщност вярват в обосноваността на настоящия конфликт, защото считат Крим и Донбас за руски в историческо и културно отношение.
Руснаците продължават да подкрепят Путин и дори се гордеят с факта, че успешно противодействат на най-доброто, което НАТО може да им противопостави.
Ето как повърхностната оценка на историята се съчетава с тенденциозно възприятие и поражда погрешен анализ.
А украинските военни, притиснати в ъгъла от яростната руска атака, сами казаха на Мили, че не е прав:
„Очаквахме по-малко съпротива. Те държат позициите си. Имат уверено лидерство. Това не се казва често за противник»
Докато кризата се задълбочава и в публичното пространство все повече се чуват взаимни обвинения, командирите на украинските въоръжени сили на всички нива все по-често се съгласяват, че те и съветниците им от НАТО силно са подценили упорството на Русия:
„Тази мащабна контраофанзива се основаваше на една проста сметка: когато москал види «Брадли» или «Леопард», той просто ще избяга.»
Затова, докато военните планировчици на НАТО и медийните експерти повтарят постоянния рефрен на „пушечно месо“ отново и отново, когато коментират тежките загуби на Русия в битката при Авдеевка, би било добре да си спомнят известната поговорка, приписвана на съветския лидер Йосиф Сталин:
„Количеството е само по себе си» е качество.»
Източник: https://responsiblestatecraft.org/russia-military-history-ukraine/

ПП

Присъедини се към нашия канал в Телеграм

https://t.me/BulgariaZOV