Докато парламент и правителство си играят на власт, в същото време текат редица процеси със силен деструктивен заряд.
На практика сами съсипваме енергетиката и икономиката си, режем си европейската перспектива, сами саботираме собствените си национални приоритети. Мнозинството и всички в този парламент трябва да си дават ясна сметка, че властта е преди всичко осъзната отговорност към гражданите, а не хазартно надлъгване.
Управляващите като че едва сега започват да осъзнават размера на щетата, която причиняват и затова бяха и паническите мерки, за да се спаси поне обезкървяването на държавната компания. Но това не решава основният проблем. Дългът на „Булгартрансгаз“ няма как да се отпише от баланса на дружеството. В бюджета няма да влязат бленуваните милиарди от вноската. България вече се сочи с пръст като ненадежден партньор, а Унгария с голяма вероятност ще сезира Съда на Европейския съюз. Само преди два месеца при посещението ми в Унгария, благодарение на приятелството и добрата работа и с президента Каталин Новак, и с министър-председателя Виктор Орбан, се подписа споразумение, което превръщаше България във важен фактор в доставките на втечнен газ за Европа. В този момент с действията си управляващите в България съсипват и това.
Фарсът е пълен с изявлението на българския министър на финансите пред западни медии, че основната цел на новата енергийна вноска е да оскъпи доставките и да направи неизгоден вносът на руски газ за Унгария и Австрия. България явно става тясна на манията за величие на някои хора, които вече се опитват да диктуват решенията на суверенни държави, на наши съюзници и партньори, на които ние разчитаме и за Шенген. Силно се надявам и министър-председателят, и министърът на външните работи, и комисията по външна политика в парламента да осъзнават какво се случва.
Всички анализи и разчети показват, че едно прибързаното премахване на дерогацията за внос на суров петрол от Русия води до неоправдан риск за дефицит на горива и скок на цените в България. Явно в календара на сглобката фигурират дати на ротации, но от тези дати се интересуват само те. В календара на българските граждани има други дати – на чакащите сметки и на покриване на разходи. Още веднъж ще призова: едно управление има бъдеще само тогава, когато се води на първо място от интересите на българските граждани.