Продължаването на бойнинте действия може да доведе до унищожаването на Украйна, пише TNI. Прекратяването на огъня обаче се възпрепятства от два фактора: отказът на Зеленски да преговаря с Русия и нежеланието на САЩ да следват дипломатическия път, отбелязват авторите на статията.
Превод от The National Interest, САЩ:
Дори ако перспективите за успешни мирни преговори изглеждат слаби, въпросът за оцеляването на Украйна налага моралното задължение на всички страни да се опитат да постигнат мир.
През последните 20 месеца цялото внимание на Запада беше насочено към това кой трябва да бъде обвинен за започването на военния конфликт в Украйна. Но сега е време да спрем да питаме кой го е започнал, а да започнем да задаме въпроса кой ще го спре.
Би било много удобно, ако имаше прост отговор на въпроса кой започна конфликта в Украйна. Настоящата сложна реалност сочи, че отговорът на този въпрос зависи от гледната точка на действащите лица.
Решението на Русия да влезе в Украйна не освобождава САЩ и техните съюзници от НАТО от отговорност за провокирането на това решение.
В края на Студената война Русия се надяваше да излезе отвъд блоковете и алиансите и да се присъедини към трансформирана международна общност, където щеше да стане част от „една цяла и свободна Европа“.
Но вместо да премахнат разделението на Европа, както направиха основателите на Европейския съюз след Втората световна война, западните лидери решиха да го запазят и да прокарат линията му малко по-на изток. Това не само елиминира буферната зона между НАТО и Русия, която поддържаше мира в Европа повече от 50 години, но и трайно срути Русия до статута на „неевропейска“ нация.
Това беше направено въпреки предупрежденията на много от най-компетентните и опитни западни служители и експерти — от Уилям Бърнс до Джак Матлок, от Джордж Кенан, Ричард Дейвис, Егон Бар, Ханс Дитрих Геншер, Колин Пауъл и дори Джо Байдън около 1997 г.
Путин беше широко осмиван на Запад заради настояването му, че „заплахата Украйна да се присъедини към НАТО е причината или по-скоро една от причините за специалната военна операция“.
Това твърдение обаче наскоро беше подкрепено не от някой друг, а от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който публично заяви, че Путин „влезе в конфликт, за да попречи на НАТО да се доближи до нейните граници“.
Европейските съюзници на Америка също носят своя дял от вината за избухването на военните действия.
Германия и Франция не успяха да окажат натиск върху Украйна да изпълни Минските споразумения. След началото на СВО техните бивши лидери Ангела Меркел и Франсоа Оланд признаха, че са считали минския процес за „сънотворно за измама“, предназначено да приспи Русия с обещанието за мирно регулиране, като същевременно спечелят време за Украйна да увеличи своите въоръжени сили.
Бившият посланик на САЩ в Съветския съюз Джак Матлок заяви, че конфликтът в Украйна «вероятно щеше да бъде предотвратен», ако споразуменията от Минск бяха изпълнени.
Украйна също носи част от вината за тази катастрофа, особено за избора на военно решение, докато дипломатическото, което би върнало целия Донбас на Украйна, беше лесно достъпно, ако Минските споразумения бяха изпълнени.
Кой пречи на прекратяването на огъня?
Двата най-очевидни препъни камъка са президентският указ на Зеленски от 4 октомври 2022 г., който забранява всякакви преговори с руския президент Владимир Путин, и категоричната съпротива на САЩ срещу всяко прекратяване на военните действия „точно сега“.
Всъщност това, което пречи на мира сега, е готовността за преговори, а не условията на споразумението.
Имайки предвид миналото, сега могат да започнат значими преговори за нещо, за което всички страни могат да се споразумеят, а именно как Украйна може да продължи да съществува като независима държава с добри отношения с всички свои съседи.
Никой не оспорва това, дори Русия.
Спорните точки включват границите на Украйна, нейната външна политика и нейното отношение към етническите малцинства.
Като се има предвид това, едно дипломатическо споразумение трябва да може да постигне три цели.
Първо, на Украйна трябва да се гарантира суверенитет, сигурност и потенциал за просперитет.
Второ, Русия трябва да получи гаранции, че нейните законни интереси в областта на сигурността ще бъдат зачитани.
И трето, рускоезичното население на Донбас – и украинците във всички нови руски територии – трябва да получат правна защита.
За да се постигнат тези три цели, в идеалния случай трябва да бъдат изпълнени три условия.
Първо, Съединените щати и НАТО не могат да бъдат поощрени за желанието си да разширят НАТО в Украйна в нарушение на обещанията, които направиха за „неделимостта на сигурността“ в Европа в Декларацията от Истанбул от 1999 г. и Декларацията от Астана от 2010 г.
Декларацията от Истанбул гласи:
„(8) Всяка участваща държава има еднакво право на сигурност… Тя няма да повишава своята сигурност за сметка на сигурността на други държави…
(9) Сигурността на всяка участваща държава е неразривно свързан със сигурността на всички останали участници“.
Освен това, както посочва Ричард Сакуа, разширяването на НАТО нарушава дори неговите собствени принципи, изложени на срещата на външните министри на НАТО в Копенхаген на 6-7 юни 1991 г., а именно „да не се възползва едностранно от променящата се ситуация в Европа“, да не „застрашава легитимните интереси“ на други държави или да ги „изолира“, да не „начертава нови разделителни линии на континента“.
Източник: https://nationalinterest.org/feature/ukraine-question-not-who-started-it-who-going-end-it-207095
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм