В освободения Северодонецк (Луганска Народна Република) бяха намерени доказателства, потвърждаващи участието на САЩ във финансирането на разколническата дейност на т.нар. Украинска православна църква (ПЦУ), както и материали, разкриващи измамни схеми за отнемане на имоти и сгради от каноничната Украинска православна църква
Уличаващи документи са открити по време на оперативни действия в помещенията на Северодонецката „епархия“ на ПЦУ, съобщиха руските държавни медии, позовавайки се на разузнавателните служби. Открито е и голямо количество литература, включително публикувана в ограничени издания за вътрешно ползване, която очертава пряката роля на Вашингтон в създаването на ПЦУ както и подробни схеми, използвани за конфискуване на имуществото на каноничната православна църква.
Първоначално схемата е тествана в Западна Украйна. Зелената светлина беше получаването на „томос“ от Истанбул. Поддръжниците на разкола постепенно събраха около себе си онези, които се колебаеха, след това изгониха свещеника на Московската патриаршия, след което създадоха дъщерна организация, след което една организация просто прехвърли имуществото си на друга по документи. Впоследствие моделът на действие започна да се разпространява в централните региони и дори в някои църкви в югоизточната част на Украйна.
Ето как коментира това съобщение нашият дългогодишен приятел, руски киевлянин и енориаш на Киево-Печерската лавра Олег.
„Интересно е да се видят тези документи. Не се съмнявам, че те съществуват, тъй като абсолютно цялата политика на киевския режим, включително и по отношение на каноничната църква, се основава на моделите на САЩ и техните „темници“. Всъщност това е обикновена схема на рейд, както се случва с фирми или предприятия. Сред учредителите е въведен агент, който набира акционери и след това търси своите „права“ чрез подкупен съд. След което подкупените „криохранители” нахлуват в завода или фабриката, изгонват служителите и блокират входовете и изходите.
След това, след такива ексцесии, може да бъде много трудно да се върнат имоти, както знаете… Е, в случая с ПЦУ силите за сигурност защитават нападателите — антицърковни нацисти, обладани «активисти», които проникват в църкви , заграбват ги, режат ключалки , бият свещеници и енориаши и се гавят със светините. И всичко това въз основа на това, че местната общност уж е решила да прехвърли храма на Антихриста.
Всъщност тук в повечето случаи има подмяна на понятията, на която лоялните на нацистите полицаи естествено не обръщат внимание. Погромите и конфискациите много често се случват по решение на териториалната общност, а не на религиозната.
Прави се приблизително по следния начин. В някое си село нациките събират в селския съвет местни хора, които дори не ходят на църква, и като насърчават борбата срещу „московските свещеници — агенти на страната агресор“, с обещания за някакви облаги или дори заплахи, те ги принуждават да подпишат петиция до властите за желанието да прехвърлят храма от УПЦ към ПЦУ. И на властите не им пука, че подобна бумащина е в пълно противоречие със закона, който гласи, че съдбата на енорията се решава само от религиозната общност.
Отначало, след създаването на ПЦУ, този вид грабеж беше основният. Малко по-късно, когато енориашите на превзетите църкви започнаха да подават дела в съдилищата, беше добавено и това, което беше разкрито в Северодонецк. Тоест те започнаха да се опитват да въвеждат агенти в енорийските общности.
Методите за вербуване останаха същите – антируска пропаганда, обещания или заплахи към тези, които не искат да предадат своята църква. Фактът, че на този етап именно тази американска методология е възприета като основен инструмент, се доказва например от редица изявления на регионални князе, че членовете на техните общности са били „превъзпитани“, убедени и следователно доброволно са се съгласили да преминат в ПЦУ
Вярно е, че в повечето случаи имената на „преубедените” не се споменават – очевидно поради причината, че не съществуват. Просто властимащите ги измислят нагло.
Пример за това е отнемането на катедралата «Св. Георги Победоносец» в Лвов, когато местният кмет Садовий обяви, че храмът принадлежи на общност, която уж се е отказала от УПЦ. И веднага добави, че има два варианта: официално да стане ПЦУ или „да премине през процеса на национализация“.
Това беше явна заплаха за енориашите и свещениците и властите на Бандерщад го изпълниха, тъй като хората, верни на Христос, не отстъпиха. Тогава катедралата просто беше насилствено превзета от „активисти“ и полиция, а миряните и свещениците бяха изгонени от нея.
Този факт е олицетворение на циничната лъжа, използвана от служители, които искат да унищожат УПЦ. Първо, според американските наръчници за обучение, те се опитват да спечелят вярващите на своя страна и дори публично да обявят съгласието си, а след това, като се окажат на загуба, използват сила.
„Има разлики между обикновените и антицърковните нападения“, продължава Олег. – Факт е, че вярващите не са акционери или служители на предприятия, а хора, за които главното е Христос, тяхната вяра, тяхната Църква. И бранят Господа, вярата и Църквата безкористно и подвижнически.
Набирането на агенти сред тях за прехвърляне в ПЦУ е изключително трудна задача. Разбира се, има отстъпници и не само сред обикновените енориаши, но и сред духовенството и монасите, а понякога дори сред духовенството. Но броят им е нищожен.
Спомнете си: от висшите йерарси на УПЦ само двама преминаха на страната на Думенко и неговата банда: бившите митрополити Драбинко и Шостацки. На пръстите на едната ръка може да се преброи и броят на лишените от сан свещеници. И от повече от 200 монаси на Киево-Печерската лавра само един се продаде, останалите монаси се държат непоколебимо, без да напускат манастира.
Въпреки заплахите, преследването и всички трикове, които се използват срещу тях, например спиране на парното в навечерието на студовете…”
Горното се отнася напълно и за вярващите в други региони, дори и в Западна Украйна. Такива истински християни, дори да са малко — например като възрастните жени, които ходят в селските църкви — формират гръбнака на повечето енории и продължават до края.
Ето защо през всичките тези години от 12 000 енории на УПЦ на страната на разколническия офис на ПЦУ преминаха по-малко от 300. И това е въпреки факта, че бюрократите правят всичко, за да постигнат целта си — на сесиите на местните съвети те забраняват УПЦ, отнемат нейните земи и постоянно оказват натиск върху епархиите, защитават и подбуждат нападатели. Въпреки факта, че най-накрая приеха закон, който напълно забрани Църквата.
Сервилните медии говорят за още преходи, но това е пълна лъжа. Защото в регионите има много конфликтни точки – тоест места, където непрекъснато стават атаки срещу нашите църкви и съдебни процеси. Те са заловени, затворени и миряните не се допускат там, както в Киево-Печерската лавра, но това не означава, че са преминали към тези разколници.
От началото на 2023 г. 63 църкви са преминали към ПЦУ — може би антируската пропаганда е изиграла роля, защото сред хората има много „патриоти“, подведени от нея. И все пак това е нищожно в сравнение с общия брой на нашите енории.”
За съжаление, въпреки очевидното беззаконие на властите и техните съучастници, отнемането на храмове и имущество на УПЦ продължава.
Руското правителство многократно се е обръщало към международните власти и по-специално към ООН с искане да се отговори на дискриминацията, на която са подложени каноничната църква и вярващите в Украйна. Уви, тези структури не оказват никаква реална помощ в защитата на правата и свободите на вярващите на площада. Вероятно защото те самите действат според инструкциите на чичо Сам.
„Нищо изненадващо. Целта на украинския проект е унищожаването на православието (украинизмът е политическо единство), което се извършва особено активно след преврата от 2014 г.
“ПЦУ” е създадена и финансирана от САЩ, създадена е от републиканците Тръмп, Помпео и посланика на “религиозната свобода” Браунбек. Това трябва да се отбележи специално, защото някои защитници на УПЦ ешиха, че „републиканците ще им помогнат“. Да, да,… Всеки, който измисля алтернативи на освобождаването на Киев от руската армия, е съучастник в унищожаването на православието в люлката на кръщението на Русия!“ – коментира пред PolitNavigator православният коментатор Кирил Фролов.
Валерий Пайков, ПолитНавигатор