„Петата колона на Москва“ в Германия премина в настъпление – така внушават на германците системните партии и пресата.
„Московската тъмночервена Сара“ обяви създаването на своя собствена партия — един от най-популярните политици в Германия, 54-годишната Сара (всъщност тя е Сахра, баща й е иранец) Вагенкнехт напуска Лявата партия и създава своя собствена — „Съюз Сара Вагенкнехт – за разум и справедливост.“
Проучванията дават на все още нерегистрираната партия до 20 процента от гласовете, а това променя цялата германска политическа сцена.
Не само защото след две години — когато са следващите избори за Бундестаг — в парламента ще се появи нова партия, но най-вече защото тази партия ще бъде несистемна и антисистемна, тя бива сравнявана с „Алтернатива за Германия“.
Партията на Вагенкнехт вече бива наричана „нова пропутинска партия“, а „Билд“ плаши германците с факта, че „Кремъл продължава да се движи в Германия на два коловоза: вдясно с Алтернатива за Германия, а Вагенкнехт ще се погрижи за останалото.»
Загрижеността на германските елити е разбираема: те не знаеха какво да правят с Алтернатива за Германия, а сега се появява и партията на Сара.
Първата партия е условно дясна, а втората условно лява.
Условно — защото в действителност всичко е объркано в немското пространство.
Да, Вагенкнехт има леви, дори отчасти комунистически възгледи — родена е в ГДР, където през 1989 г. се присъединява към СЕПГ (управляващата партия на Източна Германия и предшественик на «Левите»), но не споделя класическия модерен ляв дневен ред който се рекламира на запад.
Тя е против неконтролираната миграция (като марксист и борец за правата на работниците), не подкрепя лицемерната борба за правата на всякакви малцинства – тоест отдавна е поставена на едно ниво с „Алтернатива за Германия“, наричат я екстремист и поддръжник на Путин.
Защото и тук нейната позиция не съвпада с германския мейнстрийм: подобно на лидерите на Алетернатива за Германия Вагенкнехт е против прекъсването на връзките с Русия, не освобождава НАТО от отговорност за случващото се в Украйна и не подкрепя Зеленски.
Понастоящем тя се противопоставя на израелските бомбардировки над Газа, а това също я отличава от системните германски политици, които като мантра повтарят тирадата за антисемитизма и „правото на Израел на самоотбрана“.
С нея си тръгват още девет депутати от Бундестага.
Ясно е, че това ще довърши Лявата партия, която вече губи симпатиите на избирателите — очевидно няма да влезе в Бундестага на следващите избори.
Вагенкнехт беше избрана в парламента от Западна Германия, но основната база на „левите“ беше на Изток.
Сега ситуацията може да се промени и значителна част от западногерманците ще бъдат готови да гласуват „за разума и справедливостта“.
В края на краищата, заедно с Вагенкнехт е и нейния съпруг, 80-годишният Оскар Лафонтен, легендарният лидер на лявото крило на социалдемократите. Той беше председател както на ГСДП (когато тя спечели изборите през 1998 г. и Шрьодер стана канцлер), така и на Левицата (от която напусна миналата година).
Основната интрига сега е колко ще пострадат социалдемократите от създаването на нова партия, защото нещата вече са повече от печални за тях.
Най-старата партия в Германия, бившата Народна партия, формално управлява, но последните социологически проучвания й дават едва 16 процента, тоест по-малко от все още несъществуващата партия на Вагенкнехт.
А всички партии в управляващата коалиция, ГСДП, Зелените и Свободните демократи, заедно печелят 34 процента.
В най-добрите времена само социалдемократите имаха толкова гласове.
Партията на Сара ще започне да отнема гласове — и какво ще остане за СДПГ?
Да, новата партия ще отхапе от всички партии, включително и от Алтернатива за Германия, но все пак първите жертви ще бъдат близките социалисти, тоест ГСДП и Лявата партия.
Може да се окаже, че Сара и Оскар ще погребят не една, а две партии едновременно — ако социалдемократите на Шолц на следващите избори за Бундестаг са с рейтинг под десет процента.
И те, както и останалите системни германски политически партии, няма кого да обвинят за това, освен себе си — защото загубиха лицето си, изоставиха идеологията си, загубиха борбеността си.
При това във всичко – от външната политика (недвусмислено проатлантическа и антируска) до вътрешната. ХДС/ХСС, които се превърнаха в опозиция, все още някак си се държат, но рейтингите им също показват исторически ниски нива.
При тези обстоятелства Алтернатива за Германия увеличава рейтинга си рязко — вече наближава границата от 25 процента.
Появата на партията Вагенкнехт ще забави ръста на Алтернативата и дори ще ги лиши от част от гласоподавателите.
В германската политическа система се оформя нова реалност: вместо една „радикална“, „екстремистка“ (както клеветяха Алтернативата опонентите й), се появяват две несистемни партии – от десния и от левия фланг.
А по популярност двете партии надминават (или поне не отстъпват) на всички т. нар. системни народни партии.
Тоест АГ и партията на Сара Вагенкнехт наистина се превръщат в дясното и лявото крило на германската политика, изтласквайки всички стари партии, които загубиха своята ориентация и популярност.
Така Алтернативата и партията на Сара се превръщат в основните партии в страната, а бившият десен ХДС/ХСС ще остане в центъра.
Формира се напълно нов модел на германската политическа система, в който вече няма да е възможно да се игнорират (или по-скоро изолират) нито АГ, нито истинската нова „патриотична левица“ на Сара Вагенкнехт.
И ако след две години на изборите за Бундестаг двете партии заедно вземат повече от една трета от гласовете, цялата политическа структура на властта в Германия ще започне да се променя светкавично.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм