Русия и руският език не могат да бъдат забранени в сърцата на хората- Владимир Толстой

«Руският език в променящия се свят»

Виждаме опити за отмяна на руската култура и сме изправени пред опити за възпрепятстване на разпространението на руския език в Западна Европа и Съединените щати. Но какво да правим със симпатията към Русия, която не е изчезнала сред обикновените хора? Това е нещо, за което нашите „западни партньори“ не могат да направят нищо. И полагат големи усилия да отвърнат света от нас. Да, има прагматична страна на въпроса, когато се преподава език, за да се търгува, да се развиват пазари и да се създават съвместни предприятия. Но има и емоционална страна, когато хората искрено, абсолютно безкористно се интересуват от културата на друга страна. Русия е била обичана в различни времена заради нейните успехи в балета, операта, космоса и, разбира се, заради великата руска литература Толстой и Достоевски, Чехов и Булгаков. Нашите писатели са безспорни владетели на мислите на всички континенти. И какво ще направят с това?Какво ще направят с почитането на руското изкуство, руския авангард?
Впрочем на Русия не й хрумва да премахва чуждестранната литература.
Горд съм, че литературната награда «Ясна поляна» въведе номинация за чуждестранни автори. А победители бяха писатели от Великобритания, Китай, Чили, Перу, Турция, САЩ…
коментира председателя на Международната асоциация на преподавателите на руски език (МАПРЯЛ) Владимир Илич Толстой

 

Напомняме, в културната столица на Русия, Санкт -Петербург, този септември се проведе 15 юбилеен конгрес на русисти от цял свят.

 

Сега в ръководството на асоциацията се засилват позициите на Китай и Индия. Мисля, че със сигурност ще включим представители от африканските страни и Латинска Америка. Конфигурацията на организацията ще се промени. Факт е, че МАПРЯЛ през последните десетилетия е полузатворен клуб, предимно на западноевропейски университетски русисти. Сега асоциацията се актуализира и изглежда още по-интересна, отколкото беше. Бих искал всички страни да участват в организацията при равни условия. За да направим това, трябва да разширим техните представителства.

 

На 13 септември 2023 г. в Санкт Петербург започна XV Световен конгрес на Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература „Руският език и литература в променящия се свят“.

Конгресът се организира от МАПРЯЛ и Санкт Петербургския университет с подкрепата на Министерството на образованието на Руската Федерация и фондация „Русский мир“.
Нашата редакция успя да посети мащабното културно-просветителско мероприятие и дори да срещне преподаватели от България. Тази година нашата делегация беше достатъчно скромна като количество ( 5 преподаватели), но за сметка на това силен преподавателски състав.

На 15 септември 2023 г. в Санкт Петербург в Руската Федерация завърши своята работа на XV конгрес на Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература (МАПРЯЛ), която обединява повече от 200 членове от 70 страни, „Руския език и литература в един променящ се свят.»


В работата му взеха участие 535 делегати от 63 държави.Конгресът се проведе от МАПРИАЛ и Санкт-Петербургския държавен университет) с подкрепата на Министерството на образованието на Руската Федерация
Федерация, фондация «Русский мир», Държавният Ермитаж и Интерпарламент
Асамблея на страните членки на Общността на независимите държави (ОНД).
Санкт Петербург става столица на конгреса за втори път – конгрес МАПРИАЛ се проведе в Санкт Петербург през 2003 г. по инициатива на изключителния руски учен, Ректор на Санкт Петербургския държавен университет, президент на МАПРЯЛ Людмила Алексеевна Вербицкая. На 12 септември 2023 г. на известното стълбище на Филологическия факултет на Държавния университет в Санкт Петербург беше открит скулптурен портрет на Людмила Алексеевна.
Централното събитие на конгреса беше церемонията по откриването, която се състоя на 13 септември 2023 г. в атриума на Генералния щаб на Държавния Ермитаж. Приветсвия към участниците бяха изпратени от президента на Руската Федерация Владимир Владимирович Путин, министърът на външните работи на Руската Федерация Сергей Викторович Лавров, Губернаторът на Санкт Петербург Александър Дмитриевич Беглов, ръководителят на Россотрудничество Евгений Александрович Примаков, ректор на Московския Държавен университет М.В. Ломоносов Виктор Антонович Садовничи и други официални лица.

Емоционалният момент от церемонията по откриването беше видео поздрав от Международната космическа станция, изготвен от космонавтите Константин Борисов, Сергей Прокофиев и Дмитрий Петелин (27 септември
2023 г. те се върнаха на Земята, полетът им продължи 370 дни, което е най-дългияполет по програмата МКС), отбелязвайки, че руският „е езикътсътрудничество и приятелство между космонавти и австронавти от различни страни, които работят на борда на МКС“.

На церемонията бяха изнесени доклади, разкриващи различни аспекти на функционирането на руския език в съвременния свят.
Проблема за консолидирането на нормите на руския език като държавен беше разгледан в реч на ректора на Санктпетербургския държавен университет Николай
Кропачев.
Той също така доближи дейността на Санкт Петербургския държавен университет в света на русистиката — Санкт Петербургският държавен университет откри 112
Руски езикови центрове в 50 страни. Граждани на 105 държави идват да учат в Санкт Петербургския държавен университет, за едно място в университета се борят 21 души.

Директор на Института за когнитивни изследвания в Санкт Петербургския държавен университет, известен учен в
области на психолингвистиката и неврологията, Татяна Владимировна Черниговская изнесе
доклад „Езикът и мозъкът: XXI век“ разказа на публиката за феномените на езиковите способности и езикови функции, за комбинациите от гени, отговорни за процеса производство и възприятие на речта. „Езикът не е толкова средство за комуникация, колкото инструмент на мисленето, той е изящен и много фин инструмент, с помощта на който мислим“, отбеляза Татяна Владимировна.


Разсъждения за феномена на мита като активно отношение към феномена като активно отношение към явлението сподели с участните известният руски писател Евгений Германович Водолазкин в доклада „Санкт Петербург: реалността на мита“. „Понякога митът изразява същността на въпросапо-точно от реалността, това не е замяна на истината с измислица, това е опит да се изрази истината
други средства“, подчертава авторът на световноизвестния роман „Лавър“.
Президент на Китайската асоциация на учителите по руски език и литература,Заместник-ректорът на Пекинския университет Нин Ки представи на участниците мястото на руския език в Китай през последните 40 години.

Географията на руският език се разширява. Сега голям интерес проявява освен Китай, континента Африка, Индия и още други държави. Но жизнено важен момент е, особено в наши дни, да се запази и добрата традиция по преподаване и изучаване на руски език у нас, и на Балканите като цяло.

Конгресът MАПРЯЛ, напомням, че е 15-ти юбилеен и се нарича „Руският език и литература в променящия се свят“. Във време, когато се случват такива глобални промени, трябва, първо, да сме подготвени за тях и второ, да бъдем проактивни. Тоест, да се опитваме да правим предложения по-рано от момента на възникване на търсенето. Какво означава това? Да развием руския език в африканските и латиноамериканските страни, като изпратим там учители по руски език. Да се сключват
споразумения между университетите. И такива опити вече са правени. След срещата на върха Русия-Африка Министерството на науката и висшето образование на Руската Федерация започна да присвоява отделни държави от африканския континент към своите университети, за да установи директни връзки, да покани африкански руски специалисти за стажове и да изпрати свои специалисти там. И също така, не по-малко важно: необходимо е да се дадат повече правителствени квоти за прием на африкански студенти в нашите университети. Особено в педагогическите.

Не знам за други области, но в областта на езика и културата позицията на силата няма да работи. Нещо може да се постигне само с демонстриране на взаимен интерес.

И съм убеден, че културата на отмяна е грешна. Културата това са последните мостове, които определено не бива да се взривяват, дори и изхождайки от някаква целесъобразност. Ако може да се намери консенсус по тях, веднага ще започне движение. Езикът, литературата, изкуството са неща, които не бива да се намесват в политически междуособици

A.Z

България ZOV