Важното е час по-скоро руската църква «Св. Николай Мирликийски» в София да се отвори за вярващите. След като се изредят камерите и фотоапаратите, богомолците да останат на любимите си места, сами с Бог, както и с техния небесен застъпник свети Серафим Софийски. Това каза за БТА богословът проф. Иван Желев, бивш директор на Дирекцията «Вероизповедания» към Министерски съвет.
Той отбеляза, че през последната седмица много силен интерес предизвика в българското общество изгонването от нашата страна на представителя на Руската православна църква — Московска патриаршия (РПЦ-МП) в България архимандрит Васиан (Змеев) и затварянето едновременно с това на руската църква «Св. Николай Мирликийски» в София. Струва ми се, че изгонването на 70-те служители на посолството на Руската федерация у нас в края на юни 2022 г. не предизвика такъв шум. Може би по-големият отзвук се дължи на две причини. Първо, бяха обвинени в шпионаж не дипломати, както обикновено става, а двама свещенослужители на РПЦ-МП, чиято дейност трябва да е далече от подобни неща. И, второ, беше затворена Руската църква в София във връзка с екстрадирането на архимандрит Васиан, а това сериозно засегна религиозния интерес, казано най-общо, на много хиляди български граждани, заяви богословът.
Проф. Желев каза, че този интерес, за сведение на незапознатите, е свързан не толкова с богослуженията в самата Руска църква, колкото с почитта към свети Серафим (Соболев), известен с руската си титла Богучарски или като светец — свети Серафим Софийски (1881-1950 г.). Той е погребан в подземието на храма и още от самото начало гробът му е станал място за поклонение на безброй вярващи, предимно българи, но също така на християни от Русия, Гърция, Сърбия, Република Северна Македония и други. Много от тях убедено заявяват, че са получили помощ от Бог след молитва при гроба на свети Серафим за неговото молитвено застъпничество.
«Сега обаче водещи наши политици и висши държавни служители, специалисти от различни области, хора компетентни, но и други, които нямат понятие от тази материя, се изказват, заемат позиция и заклеймяват личности и институции. Компетентността беше изместена от емоциите и мненията се предлагаха публично без проверка на фактите и дори без познаване на фактическата страна на целия случай», коментира проф. Иван Желев.
Руската църква в София е построена за нуждите на посолството на Руската империя и затова не е голяма
Руската църква в София е построена за нуждите на тукашното посолство на Руската империя в карето между булевард «Цар Освободител» и улиците «Георги Раковски», «Георги Бенковски» и «Московска» (или площад «Николай Гяуров»). Тя е издигната със средства на руската държава, за да обслужва религиозните нужди на служителите на посолството, затова не е голяма.
По този образец са построени в нашата столица румънската църква «Св. Троица» на ул. «Княз Борис I» и гръцката църква «Св. Георги» на бул. «Македония». Независимо от променливата съдба на руското (десетилетия наред съветско) посолство и неговото отношение към храма, никога не е била оспорвана собствеността на този руски храм. Според публикуваните в последните дни документи се вижда, че мястото за строеж на храма е дарено от Софийската община, което дарение няма как да се оспори, каза проф. Желев.
Той припомни, че след възстановяването на дипломатическите отношения между СССР и Царство България през 1934 г. съветското посолство е поставило условие руската православна общност да се измести от комплекса на сградите на посолството. Защото в нея са идвали много бивши офицери и войници от руската царска армия, както и руски благородници — все идеологически противници на съветския режим. Тогава в договореност със Софийската митрополия последната предоставя на руската православна общност в столицата храма «Св. Николай Мирликийски» на ул. «Калоян», а българската православна общност от този храм се премества в руската църква, отделена междувременно с ограда от останалия посолски комплекс в посоченото каре.
Но за съжаление, по време на англо-американските бомбардировки на София, на 30 март 1944 г., българската църква «Св. Николай» на ул. «Калоян» е разрушена и в нея дори загива един руски свещеник. Повредена е от бомбите и самата Руска църква. Фактически и двете църковни общности, българската и руската, остават без храмовете си. Руската църква е пострадала сравнително по-малко и била възстановена, но българската е срината изцяло и в края на парцела й после е направен малък параклис, посветен на свети Николай, който в края на 60-те години на века беше малко разширен и сега съществува като малък храм. А на основната част от парцела, «надлежно одържавен», беше построен централният магазин на държавната търговска фирма за «западни» стоки «Кореком» (по-възрастните хора го знаят), припомни проф. Желев.
Той поясни, че през 1945 г. с решителното съдействие на РПЦ Цариградската вселенска патриаршия след 73 г. на схизма (изключване от общение с останалите поместни православни църква) признава автокефалията, т. е. независимостта на Българската православна църква (БПЦ) и това прави възможно двете църкви — БПЦ и РПЦ, да имат редовни отношения.
Руската православна църква вече е приела в общение руските православни общини на «бялата» емиграция в България и се договаря предаването на БПЦ на техните храмове и манастири, станало през 1952 г. Те са били изградени и поддържани в България от 20-те години на ХХ век в продължение на три десетилетия. При това предаване се прави изключение за руската (някога посолска) църква в София. Тя в същата 1952 г. е обявена от РПЦ за нейно църковно представителство у нас. Реципрочно и в Москва се дава един руски храм, който да служи за седалище на българския църковен представител. Но този храм не е собственост на българското посолство, а на Московската (църковна) епархия, като само предстоятелят е български клирик, назначаван от българския синод (колективен църковен орган на управление).
По същия начин и в Букурещ Румънската православна църква предоставя на българската православна общност един храм, в който служи българският църковен представител, защото тамошният български храм междувременно е разрушен. С Гръцката православна църква такива отношения не са установени и в техния посолски храм в София по няколко пъти през годината идва гръцки свещеник да служи на най-големите празници. БПЦ обаче няма нито свой храм, нито свой представител в Гърция.
Свещенослужителите на Руската и на Румънската православна църква се изпращат от техните синоди и само се съобщава назначаването на съответния свещенослужител. Откакто имам впечатления от 60-те години насам, тези църковни представители работят в съгласуваност с посолствата на своите страни, без да са наблюдавани напрежения в двустранните ни отношения. Изключение направи игумен Филип (Василцев, служил от 2011 до 2018 г.), при когото бяха отстранени българските свещеници от руската църква (за съжаление в съгласие със Софийската митрополия). А с тях напуснаха и повечето от редовните български богомолци в храма, както и някои от руските, в знак на солидарност с българските си духовни братя и сестри. Архимандрит Васиан продължи тази политика на разграничаване и на наблягане на факта, че «това е руски храм», коментира богословът.
«Не ми е известно да е имало официални обвинения за несвойствена дейност срещу руските църковни представители в София, с изключение на сегашния случай с архимандрит Васиан. Макар че и за неговия предшественик игумен Филип имаше такива съмнения в църковните среди, но не се стигна до взимане на някакви мерки от българските власти», каза проф. Иван Желев.
Какво трябва да се направи оттук нататък?
«Нека политици и други хора си правят упражнения по имотни и правни въпроси. Важното е час по-скоро руската църква в София да се отвори за вярващите. След като се изредят камерите и фотоапаратите, богомолците да останат на любимите си места, сами с Бог, както и с техния небесен застъпник свети Серафим Софийски», препоръча богословът.
Той припомни, че на втория ден след изгонването на архимандрит Васиан българският патриарх и Софийски митрополит Неофит определи свои свещеници, които да имат готовност да служат в руската църква, при положение, че тя бъде отворена.
«Но това решение на патриарха е прибързано и не е съобразено с реалностите. В храма-представителство на РПЦ наши клирици могат да служат само със съгласието на РПЦ или на нейния представител. Същото важи и за храмовете на другите църкви. Макар и да служи на територията на Софийска митрополия, чуждият свещеник е автономен. Това е практиката на тези представителства. По същия начин те функционират навсякъде: в Истанбул и в Атина, в Дамаск и в Александрия, в Букурещ и Москва», обясни проф. Иван Желев.
Според него едва ли РПЦ желае да прекъсне тези църковно-дипломатически отношения, така че със сигурност тя ще изпрати свой нов представител. Но никой не знае кога ще стане това.
«Възможно е да се забавят, за да стане по-силно напрежението у нас. Похвално би било, ако патриарх Неофит вдигне телефона и се разберат час по-скоро с патриарх Кирил Московски.
А нашият синод вместо да се събере веднага и да разгледа въпроса, та дано с колективния ум да се намери път към изхода от положението, още чака да му дойде датата на отдавна насроченото полудневно заседание, все едно че проблемът е някъде далече от нас.
И сякаш членовете на синода, начело с патриарха не разбират, че до голяма степен решението е в техни ръце.
Но за това се иска разум и желание да се постигне най-доброто за вярващите хора у нас», коментира богословът.
Проф. д-р Иван Желев Димитров е завършил Софийската духовна семинария и Духовната академия, а след това и Класическа филология в Софийския университет «Св. Климент Охридски». Специализира Нов Завет в Гърция, докторира в Духовната академия. Преподавал е класическите езици, Въведение и Тълкувание на Новия Завет в семинарията и в Духовната академия/Богословски факултет на СУ.
Проф. Иван Желев е бил директор на Дирекцията «Вероизповедания» на Министерския съвет, главен редактор на «Църковен вестник» и редактор на списанието «Духовна култура». Бил е преводач на Светия синод на Българската православна църква за гръцки език, както и началник на кабинета на българския патриарх Максим. «Доктор хонорис кауза» е на Атинския национален и Каподистриев университет (2008 г.). Занимава се любителски с църковно пеене, хорист-основател е на вокалния ансамбъл «Св. Йоан Кукузел — Ангелогласният».
Източник: БТА
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм