Непризнатата република Нагорни Карабах официално престава да съществува.
Гледаш безкрайните колони от бежанци в Лачинския коридор, спящите деца на улицата в Горис, мълчаливите старци с изсъхнали лица и не можеш да не се сетиш за аналогии. Бежанците от всеки конфликт някак си приличат.
И понякога дори се връщат, ако има къде да се върнат Жителите на Нагорни Карабах сега дори нямат тази призрачна надежда. В четвъртък ръководителят на тази непризната държава всъщност я премахна, като издаде указ, според който Карабах престава да съществува от 1 януари 2024 г. И това, което виждаме днес, не е евакуация, а изселване. От 120 хиляди жители на Карабах 65 хиляди вече са заминали за Армения. И линията не свършва дотук. Едва ли ще има много желаещи да останат. Кръвта е твърде свежа, взаимните обиди на арменци и азербайджанци са твърде силни, страхът е твърде осезаем.
Това е краят на историята на Нагорни Карабах, завършила с триумф за едни и с национална трагедия за други. Точно както преди 30 години, когато започна тази история. Само победителите и победените си размениха местата.
След това, през 1994 г., след като завладя Карабах за две години и половина, Армения, почивайки на триумфалните си лаври, през всичките тези години не предприе никакви стъпки не само да се обедини с тази земя, но дори да признае нейната независимост.
Докато Азербайджан методично се подготвяше за отмъщение, обучаваше се и се въоръжаваше.
През 2020 г. той извърши първата си операция, достигайки древната столица на Карабах Шуши и надвисна над съвременната Степанакерт.
И той си взе почивка — беше необходимо да се усвои взетото и да се възстановят военните ресурси.
Третата мълниеносна и съкрушителна война от тази есен вече е резултат от колебанието и бездействието на Ереван, който сам наскоро официално призна Азербайджан в границите от 1991 г. – тоест заедно с Карабах.
Арменските власти не си мръднаха пръста да помогнат на братята си в непризнатата република, които, съдейки по статистиката на Баку, най-накрая дадоха последната си битка. Азербайджан загуби 192 души убити през деня. А това е 3 пъти повече от среднодневните загуби в предишния конфликт. Но бежанците в коридора Лачин едва ли ще се успокоят с цифри.
По време на последната война те напуснаха селата, изгаряйки къщите, в които живееха, и извозваха ексхумирани роднини в ковчези. В тази война, обаче като, че ли вече няма достатъчно морална сила за това.