На 14 септември в столицата на префектура Хокайдо Сапоро, разположена на най-големия едноименен остров в Япония, с подкрепата на японското правителство ще се проведе международен симпозиум за развитието на туризма и популяризирането на културата на коренното население.
Мероприятието само на пръв поглед е благородно и няма политически оттенък. Всъщност японското правителство планира да използва проблема с почти изтребения народ айну, който някога е обитавал японските острови от Сахалин, Курилските острови и Хокайдо на север, до южния архипелаг Рюкю, в качеството му на инструмент за териториални претенции.
Токио има намерението да привлече подкрепата на малката местна общност на Япония, айну, в териториалните спорове с Русия, използвайки дълбокия конфликт на Русия с колективния Запад и на първо място със Съединените щати, за да преразгледа резултатите от Втората световна война.
В същото време японските власти крият и напълно игнорират фактите на вековна дискриминация, потисничество и изтребление на коренното население в миналото.
Всъщност Токио говори от името на коренното население на Япония, превръщайки ги във фикция, по образ и подобие на северноамериканските индианци, лишени от земя, практически унищожени, прогонени в резервати, където им се предоставя държавна подкрепа и някои облаги, а също така им се дава правото да запазят своята самобитна култура и природни занаяти.
Японската империя почти през целия период на своето съществуване се отнася с изключителна жестокост към завоюваните народи, включително към аборигените. В Китай, Корея, Бирма и навсякъде, където е стъпвал японският войник, се пази споменът за масовото изтребление на местното население, а омразата към окупаторите се предава през поколенията.
Отношението на Японската империя към айните носи всички признаци на етноцид — унищожаване на хора на етническа основа: това е самобитен народ, със своя уникална култура, език и дори различен на външен вид от японците (високи, мъже с дебели бради, по-подобни на европейците), те са лишени от земята, културата, традиционния си начин на живот. Пришълците лишават айните дори от обичайната им храна, забранявайки им да имат собствени риболовни принадлежности.
Интересното е, че японците, когато за първи път срещнали европейците през 16-ти век, започнали да ги наричат „червено/белокосите айну“ заради тяхната прилика. Враждебността на японците към европейците се пренася върху айните и японците започват да ги подозират в европейски произход.
Айните в империята били считани за подчовеци, които трябвало да бъдат „въведени в цивилизацията“.
Била официализирана директива за асимилацията на народа айну, а на децата от смесени бракове било наредено да се считат за японци. От друга страна, ксенофобски настроените японци рязко се противопоставили на браковете с айну, предпочитайки да решат етническия въпрос в духа на „няма човек, няма проблем“.
Японците постепенно започнали да ликвидират айните от родната им земя. До края на 15-ти век айните са практически унищожени на остров Хоншу, който отдавна се счита за „сърцето на Япония“, тъй като най-големите градове, основните икономически и научни центрове на страната са концентрирани на този остров: Токио, Йокохама, Осака, Нагоя, Киото и др.
Айните, които избягали на север, били преследвани.
За чест на айните трябва се каже, че те не напуснали родната си земя без съпротива. Например, на японците са били необходими почти 400 години, за да изчистят Хокайдо от местното население, именно в битките с народа айну възниква известното японско военно съсловие, самураите.
До края на 19 век айните съществуват само на Сахалин и островите от Курилите. Бягайки от етноцида на японците, айните се появяват в Камчатка, предоставено им е руско гражданство. Впоследствие камчатските айну доброволно се преместват в руското Приморие, Хабаровск и други региони на страната.
Много руски айну отказват да се наричат айну и се посочват като японци в документите си, тъй като на „чистокръвните“ японци е разрешено безвизово влизане в „страната на изгряващото слънце“, което също е признак на етническа дискриминация.
Официалното признаване на народа айну в Япония се състоя едва през 2008 г.
Преди това тяхното съществуване беше отречено от японското правителство. До този момент в страната са регистрирани 75 хиляди айну. Повечето от тези хора всъщност се считат за японци, но имат смътно понятие за родния си език и култура.
Както отбелязват изследователите, въпреки официалното признание, дискриминацията срещу айну в Япония не е спряла. В родината си, завладяна от пришълците японци, айните традиционно получават ниски заплати и нямат високо ниво на образование — само 17% от айните успяват да завършат университет. Парламентарната резолюция от 2008 г. призова правителството да предостави цялата възможна подкрепа на айните, но в какво точно се състои тя не е посочено в документа и до момента няма никаква яснота по въпроса.
За сравнение. Неголяма популация от народа айну живее на руския Сахалин.
През април 2008 г. представители на айну се обърнаха към депутатите от Камчатка с молба да легитимират техния статут и да ги включат в списъка на коренното население на Севера, Сибир и Далечния изток.
Съдейки по реториката на Токио, японците няма да променят нищо към по-добро за малките и коренните народи. Твърденията за правата на айните са обикновена демагогия и политиканстване.
По този повод особено цинично звучи аргументът на Япония за нейните претенции към Южните Курилски острови.
След като изгониха народа айну от земите на техните предци и почти ги унищожи напълно, Токио всяка година спретва театър за „запазване паметта на предците и оскърбените чувства на роднините на японски граждани“, които някога са живели на островите.
Ако Токио наистина го е грижа за коренните народи, тогава остров Хокайдо трябва да бъде предоставен за изключително ползване от народа Айну, вместо безплодно да мечтае за връщането на тези територии към Япония, които справедливо принадлежат на Русия исторически и в резултат на войните.
Александр Ростовцев, ПолитНавигатор
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
.