След Руско-турската Освободителна война Русия създава т.нар. «Гимнастически дружества» в България, които представляват военизирани организации в рамките на Южна България. Те се появяват след Берлинския конгрес и имат за цел предотвратяване навлизането на Османски войски в Източна Румелия.
Съгласно член 15 от подписания на 1 юли 1878 година Берлински договор Османската империя получава правото да държи военни гарнизони по границите на новообразуваната автономна провинция Източна Румелия.
За да се противопоставят на това руските офицери, които не били съгласни с изтеглянето си от България, предвид османската заплаха, която все още виждали над българската територия, създават дружества с привидно спортни, а всъщност военни цели в Пловдов, Пазарджик, Хасково, Харманли, Бургас, Казанлък и редица други градове.
В рамките на тези нерегламентирани от договора организации се извършвала масова военна подготовка на населението.
Първоначално тя била ръководена от бивши войници от Българското опълчение (за създането на своеобразно прикритие от дипломатите на «великите сили» от Запада), а впоследствие и директно от руски офицери.
На българите било раздадено въоръжение, осигурено от временното руско управление.
За целия период на съществуването им в гимнастическите дружества се записват и обучават 100 000 доброволци.
Така Русия чрез офицерите си създава предпоставки за успешното въоръжено присъединяване на Източна Румелия към Княжество България през 1885 г.
За справка: Групата въоръжени българи от гр. Съединение (Голямо Конаре), начело с Чардафон Велики, и селищата около Пловдив, които фактически извършват Съединението, са от тамошните «гимнастически дружества».
Руските офицери от временното управление са в основата също и на избухналото през 1878-1879 г. Кресненско-Разложко въстание.
Оръжието, с което воюват бунтовниците срещу Османската власт, също е РУСКО.
Накратко: Голяма част от руските офицери, воювали за свободата на България, били потресени от несправедливия Берлински конгрес, окастрил предложената от Русия територия на новоосвободена България.
Не били съгласни и със заповедта да се изтеглят от страната (изтеглянето също е под натиска на «великите сили» от Запада), защото виждали с очите си напъните на гореспоменатите да ликвидират Освобождението — например въстанието на английският агент Станислас Сенклер в Родопите срещу временното руско управление.
Историците наричат случилото се Родопски метеж, в който участвали турци и помаци.
Той избухва през февруари 1878 година с участието на останките от армията на Сюлейман паша, разбита от руснаците в битката при Пловдив (само месец по-рано) и турски бежанци.
Сред командирите на метежниците е бившият британски консул във Варна и офицер от османската армия Станислас Сенклер.
Или още по-накратко: ЧЕТЕТЕ ИСТОРИЯТА, драги сънародници!
И слушайте нормалните историци!
Да живее България!
Слава на Русия!
Петя Паликрушева
Присъедини се към нашия канал в Телеграм