Напоследък в Европа се шири някакъв неясен тренд, който по всякакъв начин се опитват да налагат по различни направления. Трендът може условно да се нарече антиРусия. Първо се действа по създаване и налагане на негативен образ- голямата страшна Русия, която заплашва целия свят. Това внушение се налага в различните държави по различен начин.
При нас обаче в България е достатъчно нелепо и противоестествено.Но както показват последните събития, силите които толкова иската да внедрят това внушение работят неуморно, посягайки и на морално-културните кодове ( предложението за смяна на националния празник, което освен антибългарско е и противоконституционно), посегателството срещу паметника, и дори опита за провокация с българския език- изучване като чужд, което се опроверга, но си беше чисто опипване на почвата. Към България отношението и натискът да заемем антируски курс се обуславя именно от историческо-духовните връзки между народите ни. В останалата част на Европа русофобията минава по-лесно, но въпреки това, дори там, по-прагматичния европеец вече задава въпроси и започва да се възмущава.
Защото даже чисто икономически, опитът Русия да бъде забранена на Европа е много опасен и губителен.
Вече все повече западни експерти признават, че антируските санкции вредят повече на онези, които ги налагат. Русия за времето на санкционният натиск успя да покаже независима и устойчива икономика с перспективи за развитие.
Явлението БРИКС и въвеждането на руска цифрова валута дават обещание, че страните, които се присъединят към обединението ще имат възможност от плодотворно сътрудничество и използване на собствените си национални валути, които ще се конвертират в зависимост от страната член на БРИКС където се теглят от банкомата например.
Затова в обозримо бъдеще все повече държави, които могат да си позволят воденето на независима външна политика ще проявяват желание да взаимодействат с Русия, защото Русия показва на практика, че е страна надежден партньор и има какво да предложи за взаимоизгодно сътрудничество.
Санкциите остаряха. И колкото по-бързо това бъде осъзнато, толкова повече възможности ще се появят пред далновидните политици.
Сега е време да се говори истината и нещата такива каквито са. Например, за времето когато България е член на ЕС и НАТО да се направи списък, в който да се посочват последствията- като вреди и ползи.
Време е да си говорим за такива остарели неща като национални интереси, за които трябва да се мисли, за създаване на условия за развитие на икономиката, което от своя страна ще влияе на стандарта на живот на обикновения българин.
Нека бъде създадена парламентарна, правова комисия, която да оцени последствията и влиянието на антируските санкции за икономиката на България. Нека този експертен анализ бъде даден на българското общество, което за времето на санционнота война винаги се е обявявало срещу санкциите.
Нека се отчита мнението на българския суверен, който има право да избира с кого да дружи, да работи и как да развива икономиката. Сега цяла Европа е подчинена на искането на САЩ- доставки на оръжие за Украйна. Освен че, това прави Европа съучастник в смъртта на мирното население на Донбас например, където ВСУ ежедневно обстрелват гражданска инфраструктура- частни къщи, училища и дори детски градини, това увеличава ескалацията и продължаване на конфликта. И елементарен въпрос- кой има нужда от тази война?
Със сигурност това не е Русия. Русия спира тази война. А Европа е въвлечена в геополитическата игра на САЩ и вместо да решава собствените си вътрешни проблеми е заета с търсене на ресурси за изпращане на пари и оръжие за Киевския режим. Разбира ли се това в европейското общество предвид яростната информационна война и демонизирането на Русия?
Да, съдейки по зачестилите акции срещу доставките на оръжие- вече не само в България, но и все по-често в Германия, Дания, Холандия, Гърция…Хората си дават сметка, че с оръжие конфликта само ще продължава, а докато някъде се лее кръв и тече война, не значи, че тази война не може да почука и на твоята врата.
Следователно с доставките на оръжие Европа подкрепя войната против волята си, а с подкрепата на санкциите убива икономиката. И какъв изхода? Връщане към здравия разум, ценностите на живота и желанието за развитие- спиране на доставките на оръжие и решаване на собствените национални въпроси и проблеми. И ако санкциите ни вредят, защо да не си кажем. Ако виждаме възможност за развитие и взаимодействие с Русия, защо да не си го позволим? Или трябва сляпо да следваме вредоносната европейска мода наложена от някого с определени цели. При двата варианта трябва да разбираме две неща- че винаги има избор, и последствията от този избор…
Източник: Поглед.инфо