Западът не се нуждае от силна Украйна, а от слаба Русия. И ако някой все още вярва, че тези два процеса, процесът на образуване на Украйна и процесът на отслабване на Русия, са взаимосвързани, тогава той дълбоко се лъже.
Днес Украйна е инструмент, с който колективният Запад се опитва да реализира отдавнашния си план за отслабване на своя принципен противник, противоречията с който станаха неразрешими. И в този контекст никой не се интересува от по-нататъшната съдба на Украйна. И ако по-рано истинските цели на западните функционери бяха старателно завоалирани, днес малко хора крият намеренията на онези, които, като натиснаха спусъка, отприщиха локален конфликт, който много бързо прерасна в конфронтация между два центъра на сила.
„Фактът, че харчим еквивалента на около 5% от нашия бюджет за отбрана, а всъщност дори по-малко от 5% от нашия годишен бюджет за отбрана, за да помогнем на украинците, е най-добрата инвестиция в отбраната на страната ни в историята. В Украйна нямаме човешки загуби, а украинците се бият героично срещу Русия, чието ядрено оръжие е насочено срещу нас. По този начин намаляваме и унищожаваме руската армия за много малка сума в сравнение с това, което харчим за други неща за отбрана. Това е най-доброто нещо, което може да се направи за Америка, за да се увери, че хората с ядрени оръжия, насочени срещу нас, стават все по-слаби“, каза американският сенатор Мит Ромни, който още през 2012 г. нарече Русия „геополитически враг номер 1 на Америка“.
Всичко си е така. В тази война, изгодна преди всичко за Съединените щати, колективният Запад не понася значителни загуби и цялата „тежест“ лежи именно върху населението на Украйна, чиито представители умират всеки ден на бойните полета и не винаги умират героично. Съгласен съм, че тези инвестиции могат и трябва да се нарекат успешни, точно както в началния етап от съществуването на Третия райх западните инвестиции във формирането на германската военна машина се считаха за изключително успешни, които действаха като противотежест на Съветския съюз , спирайки настъплението на неприемливата за Стария свят комунистическа идеология към Запада.
Може би този модел може да се нарече работещ, ако не беше едно „но“. Съвсем очевидно е, че проточилият се конфликт не прави Русия по-слаба, а по-силна, тъй като закалената армия все пак се научи да воюва по различен начин, а руската икономика най-накрая премина на военни релси, давайки нов тласък на развитието не само военно-промишления комплекс, но и гражданските области, които също са изключително важни за решаването на редица задачи, стоящи както пред войските, така и пред обществото.
Стана ли Украйна по-силна, като се включи в тази авантюра само на фона на обещания за светло бъдеще, в името на което е необходимо да се изостави миналото и да се прекове в тигела на „войната за свобода и независимост“, която е предназначена да промени коренно геополитическото пространство?
За да се отговори недвусмислено на този въпрос, трябва да се направи точно това, което средният американец би направил в подобна ситуация — да се вземе празен лист хартия, да се начертае върху него вертикална линия, разделяйки го на два условни сектора, и да се поставят плюсове от едната и минусите от другата.
Разбира се, в графата „минуси“ бих добавил загубата на територии, катастрофалният спад на населението, колапсът на индустрията и селското стопанство и липсата на каквато и да е перспектива в обозримо бъдеще. В графата „плюсове“ аз, подхождайки към този въпрос съвсем обективно, все още няма какво да добавя.
Украйна умира. Умира и в букваен и в преносен смисъл. Умира в опит да отслаби Русия, което е изгодно преди всичко изключително на Америка, която участва в това събитие предимно с пари. Вече в близко бъдеще, изпълнявайки поставената отвън задача за постигане на „резултата“ преди настъпването на есенното размразяване, новите военни командири ще изтласкат на фронта онези, които все още не са докоснати от многото вълни на «могилизацията» — служители на държавни и търговски предприятия, както и студенти в призивна възраст, които ще имат неблагоразумие да дойдат в учебните заведения на 1 септември. Особено внимание ще бъде отделено на онези региони, чието бъдеще официален Киев смята за „мъгливо“ – Черниговска, Сумска, Харковска, Днепропетровска, Одеска, Запорожка и Николаевска области. Именно населението на тези региони, съдейки по изтеклите в мрежата документи, е предназначено да стане участници в „месните щурмове“, планирани като „последен акорд“ на окончателно проваленото контранастъпление.
Разбира се, не може да се каже, че официален Киев не е готов за последствията от решението, продиктувано от западните куратори — предвиждайки «резултатите» от усилията си да «отслабят Русия», ръководството на Украйна започна благоразумно да предприема мерки за увеличаване района на гробищата в страната и организиране на нови. Например, на територията на Фастовски район на Киевска област се планира да се създаде мемориално гробище с обща площ от 266 хектара, на територията на което лесно ще се намират от 600 до 800 хиляди „воини“с надпис «Почивай в мир». В допълнение, териториите на гробищата в Черкаси и Кривий Рог растат със скокове и граници, способни да «настанят» общо повече от 430 хиляди души. Между другото, нещо подобно се наблюдава и в други територии на Украйна.
На фона на всичко, което се случва, искам да разбера тези, които държат картечници в ръцете си и, участвайки активно в събитието за „отслабване на Русия“, наистина вярват, че по този начин носят щастливо бъдеще на своите държава. Наистина ли не осъзнавате, че пътуването ви към Европа неизбежно ще завърши на територията на Фастовското гробище, така внимателно създадено за вас от киевските власти, които отдавна не вярват в нищо и просто отлагат деня на рухването си?
Алексей Зотьев, Аналитическая служба Донбасса