Българските политици изпълняват поръчки от Запада, като се опитват да пренапишат историята и да отменят всичко свързано с Русия. Това мнение изрази руския посланик в страната ни Елеонора Митрофанова в интервю за ТАСС.
По думите ѝ в София се опитват да преразгледат събитията от Руско-турската война от 1877-1878 година, в резултат на която България получава независимост, и да променят Конституцията, като отменят държавния статут на Деня на Освобождението, който се чества на 3 март
«Опитът за внасяне на промяна в конституцията — за преместване на националния празник в друг ден — е свързан с днешната конюнктура, опитът да се отмени Русия и всичко, което е свързано с нея. България сега се опитва да бъде в крак със съвременния Запад. Вярвам че това, което се случва, е поръчков ентусиазъм, опит да се преформатира българското общество, да му се помогне да забрави историята си и в същото време да се отклони от обсъждането на наболелите проблеми, проблемите за изграждане на бъдещето“, каза тя.
Посланик Митрофанова припомни, че през 90-те години както Русия, така и други страни от бившия социалистически блок се опитаха да преразгледат собствената си история. В същото време, подчерта дипломатът, Руско-турската война, чиито ключови събития си припомняхме през август, има специално място в историята както на Руската Федерация, така и на България, което дава възможност за продължаване на сътрудничеството, въпреки политическа ситуация.
История на братството
Руският посланик в София припомни събитията, предшестващи освобождението на България, превърнали отношенията между народите на двете странив наистина братски.
«Сега можете да чуете от някои политици, че Русия е влязла във войната с Турция само защото е искала да получи проливите (Черно море). Искам веднага да подчертая, че това не е вярно. Както много точно каза един български учен, академик Георгий Марков, „Руско-турската война е предизвикана от пепелта на Априлското въстание (антитурското въстание на българите през 1876 г. –. ТАСС)“.Развълнуваха се най-големите умове на Русия – Достоевски, Толстой, Чехов, тогавашното обществено съзнание, заявявайки се в защита на българите. И Александър II, който помнеше Кримската война и първоначално не беше склонен да воюва, реши да помогне, като написа в манифеста си, че руският народ ще спаси своите православни славянски братя», напомни Митрофанова.
Дипломатът припомни и събитията от август 1877 г. на Шипка, когато руски войски и българско опълчение под командването на руските генерали Фьодор Радецки и Николай Столетов отблъскват яростните атаки на турските войски на Сюлейман паша и отвоюват прохода.
„Битката при Шипка изигра решаваща роля в освободителната война за независимостта на България. <…> И всичко това българският народ помни много добре. Струва ми се, че българите се отличават с изострено чувство за историческа памет , независимо от превратностите на времето, те изразяват признателността си към своите освободители.Този ред не се е променил в страната дори по време на комунистическия режим и днес Шипка продължава да е синоним на свободата, независимостта и суверенитета на България“, подчерта Митрофанова.
Към днешна дата двустранните отношения между Русия и България са на най-ниското си ниво за целия постсоциалистически период.
A.Z