На народните изедници предлагам решенията си за 3 март да обсъждат на полето край Плевен, до скромните бели пирамиди, върху които пише — 29 офицера, 50 подофицера, 1400 низши чинове.
Да броят колко точно за загинали и въобще….да стъпват върху костите, върху земята, напоена с кръвта на тези, които сега хулят, че ни били «окупирали». Позорни мижитурки!
Битката с ПАМЕТТА И ПАМЕТНИЦИТЕ дава «резултати» само в главите на хора с
девиантно мислене и поведение!
«…След закуска се возихме с файтон до редута Александър; много е запазен, тъй като българите го поддържат и ремонтират. Оттам отидохме до Гривицките редути, където намерих много гилзи и доста фрагменти от снаряди. Тъжно, силно впечатление правят околностите на Плевен. Това всъщност е колосално гробище, разпръснато на десетки мили; навсякъде се белеят паметници, под които са погребани падналите край Плевен герои.
Повечето от тези паметници са много добре запазени и се поддържат от българите доста задоволително. Така явно е било и във времената на лошо отношение към Русия, което несъмнено прави чест на българите. Посетил съм много наши гробове в България, понякога на най-затънтени места, и като цяло ги намерих в достатъчен ред.
Всяка година се отпуска известна сума на Министерството на вътрешните работи за поддържане на нашите паметници. Тя се разпределя между областните управители, които са длъжни да се грижат за ремонта на паметниците.
Но тъй като тези лица често се променят, би било по-добре парите, отпуснати за ремонт на паметници, да бъдат превеждани на най-близките военни части. Те несъмнено с охота биха си направили труда да опазват и поддържат паметниците на руските войници, паднали в борбата за освобождението на България.
И досега при обработката на почвата край Плевен се намират и още дълго ще се намират костите на загиналите.
Тук неволно си спомняте Пушкин и Глинка — „о поле, поле, кто тебя усеял мертвыми костями” — и колко много биха били шокирани от това онези, които, макар и с удоволствие, но безразлично, слушат известната ария на Руслан изглед към бойното поле. Тук неволно си спомняте друга дума на Пушкин — „чьи небо слышало молитвы“ . Тук небесата бяха чули молитвите на хиляди хора, загинали и страдали далеч от родината си и от близките на сърцата им …
Почти всички бивши позиции сега са покрити с лозя; беше горещо и помолих селянина, който береше грозде, за чепка грозде, а когато исках да го платя, собственикът на лозето, обикновен човек, решително отказа да вземе парите? „Моето грозде е израснало на земя, напоена с руска кръв, и няма да взема нищо от руснака за това“, ми отвърна той.
Да, не само околностите на Плевен, но и цяла България е обилно напоена с руска кръв. Но едва ли има друго място в България, където толкова много руски войници биха паднали на полето на честта, както при Плевен, и едва ли другаде има толкова много руска кръв…»
(Епанчин Н.А. В Болгарии осенью 1899 года. СПб., 1900).
Превързонечн пункт край Плевен. Василий Верещагин.