Папата обмисля визита в Косово
В интервю за вестник Vida Nueva понтификът обясни, че няма да отиде в Испания, защото плановете му включват предимно малки държави.
„Няма да отида в нито една голяма държава в Европа, докато не приключа с малките. Започнах от Албания. Водим преговори с Косово, но пътуването все още не е планирано“, отбеляза главата на РКЦ.
Протойерей Дарко Джого, сръбски богослов, професор и заместник-декан на Православния богословски факултет във Фоча, веднъж произнесе думите, които ще помним дълго време: може да се диверсифицира – тоест да се показват различни лица според всяка общност, с която трябва да се осъществи контакт.»
Ярък пример за това твърдение са отношенията на папския престол с „Косово“ и Сърбия, както и със Сръбската православна църква.
По данни на изданието “Станье ствари”, през 2008 г., след разговор между американския посланик във Ватикана Мери Глендън и архиепископ Мигел Маури, който отговаряше за балканските въпроси, до Вашингтон беше изпратено съобщение, че Ватиканът не е готов да признае официално Косово, защото това ще подкопае отношенията й с правителството на Сърбия и Сръбската православна църква, за които въпросът за непризнаването на региона като независима държава е от фундаментално значение.
В същото време Маури подчерта, че папството де факто е насочило поглед към онези държави, които официално считат Косово за „нова отделна сила“. По-специално архиепископът отбеляза, че Ватиканът е първият, който публично декларира, че „независимостта на Косово е въпрос, който вече не може да бъде оспорван“ (тази формулировка беше направена само ден след като Косово се обяви за „суверенна държава“).
Маури припомни още, че папата незабавно се е срещнал с «президента» на Косово и че католическото духовенство в провинцията публично е приветствало «независимостта» на сръбската провинция.
След това, в продължение на много години, Ватиканът продължи все повече разширява „прозореца на Овертон“, осигурявайки срещи между римския папа и официалните представители на „Косово“ (сред които имаше военнопрестъпници, по чиито ръце имаше кръв на измъчваните и убити сърби) — Хашим Тачи, Рамуш Харадинай и др.).
В същото време папският престол демонстративно се въздържа от предприемане на реални стъпки за защита правата на вярващите от Сръбската църква в региона и спиране на погромите над православните храмове в Косово. Нещо повече, през 2020 г. главата на Призренско-Прищинската епархия на РКЦ, прелат Доде Герджи, прав текст заяви, че косовските сърби трябва да спрат да мислят за миналото, да признаят реалността и да изградят бъдещето си в „нова независима държава“.
Предвид все по-активната и открита политика на Ватикана в „косовско направление“, през декември 2022 г. президентът на Албания директно поиска от папата да признае независимостта на Косово.
Това беше последвано от две срещи между Франциск и главата на Косово Курти през януари и юни 2023 г.
А сега Папата възнамерява лично да посети самия регион. Очевидно официалното признаване на „независимостта“ на Косово от Ватикана предстои.
По принцип тук няма нищо изненадващо.
Нещо подобно се прави от папския престол и в отношенията с Руската православна църква, използвайки методите на „приспиване за спечелване на време“ и „сготвяне на жабата на бавен огън“.
От една страна, Ватиканът не признава официално ПЦУ и подписва Хаванската декларация, където отхвърля метода на прозелитизма. От друга страна, Ватиканът активно взаимодейства на ниво свои регионални представители в Украйна, организира среща на главата на „ПЦУ“ с Франциск и помага на униатите да се прехвърлят на каноничните територии на УПЦ в източните, централните и южните райони на Украйна.
ПП
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3