„Антикитайско НАТО“ – така би могла да се нарече организацията, която САЩ планират да създадат в близко бъдеще в Югоизточна Азия. Кого Вашингтон иска да привлече в тази структура, защо е малко вероятно да излезе нещо от това начинание и как това ще се отрази на интересите на Русия?
На 18 август в Кемп Дейвид ще се проведе тристранна среща на върха с участието на лидерите на САЩ, Южна Корея и Япония. Първата подобна среща на върха в историята.
„Тримата лидери ще обсъдят развитието на тристранното сътрудничество в Индо-тихоокеанския регион и извън него, включително отговор на заплахите, отправени от Северна Корея“, заяви прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер.
Очевидно е обаче, че целта на срещата е преди всичко да се създаде ефективен механизъм за сдържане на Китай.
От много години САЩ се опитват да изградят нещо като „антикитайско НАТО“ в Източна Азия – да съберат под крилото си група държави и да ги организират във военно-политически съюз, насочен към сдържане на Китай.
Изглежда, че има повече от достатъчно кандидати за този блок. Китай има териториални спорове с почти всички свои съседи. Китайската икономическа експанзия предизвиква страх в много страни от региона — от Виетнам до Австралия.
Повечето от тези страни обаче са или далеч от Китай (Великобритания, Австралия), или твърде слаби, или не считат за необходимо да влизат в пряк конфликт с Пекин ръка за ръка с американците (например Индия).
Ето защо ключови съюзници на САЩ в тяхната антикитайска дейност са Тайван, както и Япония и Южна Корея. Именно сътрудничеството с тях е в основата на всички антикитайски проекти на САЩ в региона.
Тази въдица изглежда много здрава.
„Колкото и руса да боядисате косата си, колкото и заострен да е носът ви, никога не можете да станете европеец или американец, никога не можете да станете западняк. Винаги трябва да знаем къде са корените ни», напомни на своите съседи главният китайски дипломат Ван И.
Южна Корея се страхува от Китай и затова има най-близки отношения със Съединените щати.
Проблемът при трите страни обаче е, че те нямат такава връзка помежду си. И ако с Тайван всичко е просто (властите на острова са готови да участват в почти всякакви антикитайски действия с всеки съюзник на САЩ), то контактите между Япония и Южна Корея далеч не са съюзнически.
Поне на ниво население отношението към Япония в Южна Корея е много враждебно.
Това не е изненадващо, като се има предвид историческата памет на южнокорейците за периода на японската окупация от 1910 до 1945 г.
Периодът, когато корейската азбука беше забранена, когато японците се отнасяха към корейците като към втори сорт хора и когато стотици хиляди корейски жени бяха насилствено изпратени в бордеите на японската армия в Югоизточна Азия.
Може би, ако японското правителство признае това военно престъпление и плати обезщетение на онези жени, които са все още живи, тогава отношението ще се промени — но Токио твърди, че самите жени са се съгласили чрез подписа си да работят в гореспоменатите лагери. Което от своя страна предизвиква още по-голям гняв както сред корейското население, така и сред националните политици.
В резултат на това на Южна Корея и Япония им бяха нужни почти четири години, за да сключат споразумение за споделяне на военна разузнавателна информация.
През 2016 г. то започна да функционира — а през 2019 г. беше спряно поради поредната криза в двустранните отношения. След като Върховният съд на Корея нареди на японските компании да изплатят компенсации на потомците на корейските работници, които са били принудително отведени в японски фабрики по време на окупацията, японците наложиха санкции срещу Южна Корея. В отговор корейците обявиха бойкот на японските стоки.
В резултат на това отношенията бяха замразени за няколко години, до пролетта на 2023 г., когато японският премиер Фумио Кишида и новият президент на Южна Корея Юн Сок Йол проведоха първата от 12 години среща на върха между Япония и Южна Корея. Основната причина за стабилизирането на отношенията е увеличаването на севернокорейската и особено на китайската военно-политическа активност.
„Ако Китай не беше влизал два пъти в гранични конфликти с Индия и два пъти с филипинската брегова охрана, не беше изстрелял ракети в изключителната икономическа зона на Япония, тогава това нямаше да се случи“, заяви американският посланик в Япония Рам Еманюел.
А сега американците явно искат да надградят успеха. Привеждане на японско-южнокорейските отношения до статута на пълноправен тристранен военно-политически съюз.
С Токио няма да има проблеми.
„На фона на нарастващите проблеми и трудности, пред които сме изправени, идеята за обединяване на усилията на Япония и Южна Корея става все по-важна и актуална“, се казва в Бялата книга на японското министерство на отбраната.
В Южна Корея също са настроени оптимистично.
„Очаква се отношенията между Сеул и Токио да бъдат надградени до „квазиалианс“, в който те ще си сътрудничат на военно ниво, за да окажат натиск върху Китай и да сдържат Северна Корея».
Двете страни никога не са си сътрудничили на това ниво, откакто нормализираха дипломатическите си отношения през 1965 г.
Други публикации обаче са все по-скептични.
Не защото Япония и Южна Корея имат различни подходи към Китай и територията на Тайван (при цялата агресивност на новия президент, Сеул все още не иска да прекъсва икономическите връзки с Китай). И дори не защото, за да сключат такъв „квазисъюз“, корейците ще трябва да „забравят историята“ и да се откажат от исканията си към японците да изплатят компенсации на жертвите.
Работата е в това, че военен съюз (квази или не квази) трябва да предполага възможността за въвеждане на части от японската армия на територията на Южна Корея.
А това е частта от историята, която никой на Корейския полуостров никога няма да забрави.
„В Южна Корея идеята за военен съюз с Япония не се подкрепя особено“, внимателно признава южнокорейското издание на Korea JoongAng Daily.
Имайки предвид всичко това, шансовете за появата на някакво сериозно източноазиатско НАТО, поне сравнимо по сила с европейския аналог, са малки.
А за интересите на Русия това, разбира се, е плюс.
Първо, добре е, че американците не могат да съберат дори най-близките си съюзници в региона в тясна група.
Тази група обаче върви не толкова срещу Русия, колкото срещу Китай.
И колкото по-силен е американският натиск върху Пекин, толкова повече китайските другари ще ценят равноправното взаимодействие с Москва — взаимноизгодно партньорство и зачитане на руските интереси.
Кеворк Мирзаян, доцент от Финансовия университет на РФ, Взгляд
ПП
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3