В дните 27 и 28 юли, Санкт Петербург беше домакин на Втората среща на върха и Руско-африканския икономически и хуманитарен форум. В северната столица на Русия не само се обсъждаше, но вече започна изграждането на нов формат на отношения с Глобалния юг.
Днешна Африка се смята за един от най-обещаващите региони в света по отношение на своя потенциал за развитие. Светът се променя стремително. И дори за краткия период от време, изминал след Първата среща на върха и Руско-африканския икономически форум в Сочи (2019 г.), значението на африканския континент значително нарасна.
Пет африкански страни уверено ще влязат в топ 10 на най-бързо развиващите се икономики в света тази година.
А растежът на БВП на Африка е над средния за света.
На срещата на върха в Санкт Петербург присъстваха делегации от 48 (от 54) африкански страни и петте най-големи интеграционни обединения на континента.
27 африкански държави бяха представени на ниво първо и второ лице.
Един от важните резултати от срещата беше подписването на два меморандума с водещи африкански интеграционни асоциации в присъствието на руския президент Владимир Путин.
Това са Меморандумът за разбирателство между правителството на Руската Федерация и Междуправителствената организация за развитие относно основите на отношенията и сътрудничеството и Меморандумът за разбирателство между правителството на Руската Федерация и Икономическата общност на държавите от Централна Африка относно основите на отношенията и сътрудничеството.
В навечерието на събитието, в обръщение към участниците и гостите на Втората среща на върха и Руско-африканския икономически и хуманитарен форум, Владимир Путин очерта не само партньорските намерения на Русия, но и нейната готовност да помогне на африканските страни да преодолеят основните си проблеми :
„Русия подкрепя желанието на африканските държави за социална и икономическа стабилност и прогрес.
Важно е, че през последните години нашето сътрудничество с Африка достигна ново ниво.
Възнамеряваме да го развиваме по-нататък: да стимулираме търговията и инвестициите, да задълбочаваме сътрудничеството, да работим заедно по такива неотложни проблеми като борбата с бедността, обучението на съвременни кадри, осигуряването на продоволствена сигурност и изменението на климата. И разбира се, ние ще продължим да помагаме по всякакъв начин на нашите африкански партньори за укрепване на националния и културен суверенитет, за по-активно участие в решаването на регионални и глобални проблеми.
И още по време на изказването си на пленарното заседание на Икономическия и хуманитарен форум президентът на Руската Федерация уточни в какво се изразява декларираната подкрепа и какво е новото ниво на сътрудничество.
Миналата година руско-африканската търговия достигна 18 милиарда долара.
„Това е един от очевидните резултати от срещата на върха Русия-Африка в Сочи“, отбеляза Владимир Путин.
— Сигурен съм, че заедно можем да увеличим по-радикално търговията в обозримо бъдеще. Между другото, само през първата половина на тази година обемът на експортно-вносните операции с африканските страни е нараснал с повече от една трета.
Повече от 50% от руските доставки за Африка са машини и оборудване, химически продукти и храни.
Президентът на Русия добави, че въпреки санкциите върху руския износ, през 2022 г. търговията със селскостопански продукти между Русия и африканските страни се е увеличила с 10 процента и е възлизала на 6,7 милиарда долара.
През първата половина на 2023 г. той се е увеличил с нови рекордни 60 процента. През 2022 г. Русия е изнесла 11,5 милиона тона зърно за Африка, а само през първите шест месеца на тази година почти 10 милиона тона.
Руският президент обясни на участниците във форума какво да очакват след прекратяването на „зърнената сделка“.
С оглед на прогнозираната рекордна реколта, Руската Федерация е готова да замени украинското зърно на търговска основа.
А на най-нуждаещите се страни – Буркина Фасо, Зимбабве, Мали, Сомалия, Централноафриканска република, Еритрея – в близко бъдеще Русия обещава да прехвърли безплатно 25-50 хиляди тона зърно, осигурявайки безплатна доставка до потребителя.
Владимир Путин увери, че Русия е готова да помогне на Африка за въвеждането на съвременни технологии в селското стопанство.
Проблемът за осигуряване на глобалната продоволствена сигурност беше многократно повдиган на форума.
По-специално, на сесията „Стабилността на пазара на торове като гаранция за премахване на глада в африканските страни“. Както знаете, Русия е световен лидер сред страните износителки на торове. Според Никита Гусаков, старши вицепрезидент на Руския експортен център, руските износители продължават да увеличават доставките на минерални торове. Експертът съобщи:
„Сега руските производители предприемат стъпки за пренасочване на продажбите към приятелски пазари, които, наред с други неща, включват страните от африканския континент (включително Египет, Кения, Нигерия), където отглеждат чай, кафе, цветя, фъстъци , домати, царевица и други земеделски продукти.
В резултат на Руско-африканския икономически и хуманитарен форум, който се проведе успоредно със срещата на върха, бяха подписани 161 споразумения, които не представляват търговска тайна (включително 146 споразумения с чуждестранни организации и власти).
Сумите по споразуменията не бяха оповестени.
Но не е тайна, че голяма част от подписаните споразумения са свързани с хуманитарно сътрудничество.
Подписани са 56 споразумения в областта на международното и междурегионалното сътрудничество, 51 споразумения в областта на образованието и науката. 10 споразумения попадат в бранша на научно-техническото сътрудничество. И още толкова – за износ и външноикономическа дейност.
Фактът, че е поставен голям акцент върху сферите на образованието и науката, показва динамично преосмисляне на отношенията с Африка.
Напоследък Русия внимателно изучава нуждите на африканците и се вслушва в техните искания.
В речта на председателя на Африканския съюз, президент на Съюза на Коморските острови Азали Ассумани на пленарната сесия на Икономическия и хуманитарен форум беше изразена загриженост, че днес африканците изнасят предимно суровини. Но в същото време те разбират необходимостта от диверсификация на икономиката си.
Това разбиране на африканците обаче крие риск да бъде неразбрано от европейците.
Особено онези държави, които са присъствали в Африка по време на колониалните и неоколониалните периоди.
Сред водещите световни играчи има много, които желаят например да разработват и изнасят минерални ресурси на африканския континент. Но много по-малко държави са готови да обучават африканци в минни, инженерни специалности за добив на собствени минерали.
Говорейки на пленарното заседание на Руско-африканския икономически и хуманитарен форум, руският президент Владимир Путин отбеляза, че подготовката на квалифицирани кадри традиционно е област на руско-африканското сътрудничество. Броят на студентите от Африка, които учат в руските университети, нараства всяка година. Днес има почти 35 хиляди от тях.
„Квотата за обучение на африканци за сметка на федералния бюджет се увеличи два пъти и половина за три години и ще възлиза на повече от 4700 души за следващата учебна година“, каза руският президент.
На дневен ред е и откриването на филиали на водещи руски университети в Африка.
„Тясно сътрудничество с африканските образователни институции се установява и в рамките на Руско-африканския мрежов университет“, каза Владимир Путин.
— Позволете ми да спомена, че в навечерието на нашия форум на 26 юли в Минния университет в Санкт Петербург беше подписано споразумение за създаване на руско-африкански консорциум от технически университети „Недра Африка“, което предвижда съвместно обучение на специалисти за минерално-суровинния комплекс. Мисля, че това е много важна и интересна област на сътрудничество.“
Президентът на Руската Федерация увери африканските участници във форума, че Русия планира да продължи да помага на техните страни в развитието на всички нива на образование, да обучава учители, наставници и технически персонал за училища и колежи и да създава съвместни училища.
Докато водещите европейски играчи, като Франция, са принудени да напуснат африканските страни (например събитията в Нигер се развиха буквално в унисон с работата на срещата на върха в Санкт Петербург), Русия вече има разбиране за това, с какво ще дойде там. Емоционалната реч беше запомнена от участниците в срещата.
Президентът на Буркина Фасо Ибрахим Траоре:
Моето поколение си задава следните въпроси: не е ясно как в Африка, в чиито земи има толкова много ресурси и природата е толкова щедра, има толкова много вода, слънце и всичко останало , днес е най-бедният континент.
Африка е гладуващ континент и нейните държавни глави обикалят света, просейки.
Има много въпроси без отговор.
Днес имаме шанс да изградим нови отношения и се надявам, че това ще послужи за по-добро бъдеще на нашите народи.
Срещата на високо равнище в Санкт Петербург се превърна в платформа, на която човек може не само да изрази такива въпроси, но и да получи ясни отговори на тях.„
Източник: https://classa.bg/%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/item/485698