The Wall Street Journal: Европейците стават все по-бедни

Европейските страни винаги са привличали с по-добър живот, но сега светлите дни свършиха, пише WSJ. Политиката на властите, неадаптирана към реалността, външните заплахи и навиците на жителите на региона подкопаха икономиката на ЕС и сега неговите жители изпитват трудности, особено в сравнение с американците.

Превод от The Wall Street Journal, САЩ:

Застаряващото население, което цени най-много свободното си време, постави началото на икономическата стагнация. Последваха COVID-19 и руска военна спецоперация в Украйна.

Европейците сe сблъскват с нова икономическа реалност, която не са познавали от десетилетия.

Те стават все по-бедни.

Европа, на която отдавна завиждаха другите страни за нейното „изкуство да живее“, бързо губи своя блясък, тъй като нейното население вижда как покупателната му способност намалява пред очите им.

Французите ядат по-малко гъши дроб и пият по-малко червено вино. Испанците пестят от зехтина. Финландците се насърчават да посещават сауни във ветровити дни, когато електричеството е по-евтино.

В цяла Германия потреблението на месо и мляко е спаднало до най-ниската си точка от три десетилетия, а някога процъфтяващият пазар на органични храни просто се срина.

Италианският министър на икономическото развитие Адолфо Урсо организира кризисна среща през май относно цената на макароните, любимия продукт от брашно в страната, след като цените се повишиха повече от два пъти по-бързо от инфлацията в страната.

В условията на «свободно падане» на потребителските разходи в началото на годината Европа изпадна в рецесия, което засили усещането за относителен икономически, политически и военен упадък.

Настоящата криза на Стария континент назрява отдавна.

Застаряващото население, което предпочита свободното време и сигурността на работата пред нивата на доходите, породи години на бавен икономически растеж и слабо повишаване на производителността.

Последваха два нокаутиращи удара: пандемията от COVID-19 и проточилият се военен конфликт в Украйна.

Чрез прекъсване на глобалните вериги на доставки и повишаване на цените на енергията и храните, кризите изостриха болестите на европейската икономика, които тлеят от десетилетия.

Реакцията на местните правителства само изостри проблема.

За да запазят работните места, те насочиха своите субсидии първо към работодателите, оставяйки потребителите без парична възглавница, когато удари ценовият шок.

Американците направиха обратното, извлякоха изхода от евтината енергия и държавната помощ, която се предоставяше предимно на гражданите, за да подкрепят тяхната потребителска активност.

В миналото мощната експортно ориентирана индустрия на региона можеше да се притече на помощ. Но бавното възстановяване в Китай, най-важният пазар в Европа, подкопава този стълб на растежа. Високите разходи за енергия и бързата инфлация на нива, невиждани от 70-те години на миналия век, подкопават разходното предимство на производителите от Стария континент на международните пазари и разрушават някога хармоничните трудови отношения в региона.

Тъй като световната търговия се свива, силната зависимост на ЕС от износа, който представлява около 50% от БВП на еврозоната в сравнение с 10% от БВП на САЩ, се превръща в слабо място.

Слабата потребителска активност и песимистичните демографски перспективи правят Европа по-малко привлекателна за големите корпорации, от гиганта Procter & Gamble до империята на луксозни стоки LVMH, които все повече продават в Северна Америка.

„Потребителят в САЩ е по-устойчив, отколкото в Европа“, заяви финансовият директор на Unilever Греъм Питкетли през април.

Тъй като европейските правителства трябва да увеличат разходите за отбрана и нарастващите разходи за заеми, икономистите очакват повишаването на данъците да увеличи инфлационния натиск върху потребителите.

Данъците в Европа вече са високи в сравнение с други богати сили, около 40-45% от БВП срещу 27% в САЩ.

Американските работници прибират вкъщи почти три четвърти от заплатите си, след като са платили данъци върху доходите и социалноосигурителните си вноски.

В същото време французите и германците получават само половината от спечелените пари.

Източник: https://www.wsj.com/articles/europeans-poorer-inflation-economy-255eb629

К.К

Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3