Може ли България да стане отново мост между Изтока и Запада?

Географското и геополитическо положение на България й позволява да играе ролята на свързващ елемент, своеобразен мост между Изтока и Запада. Правилното използване на тази позиция може да донесе значителни дивиденти на София. В сегашните условия ключовите принципи във външната политика на България трябва да бъдат именно принципите на многовекторността и суверенитета.

Развивайки партньорски отношения със страните от Европейския съюз, България същевременно не трябва да изоставя изградените по-рано стабилни връзки с други държави. Поддържането на партньорства със страните от ОНД, Азия, Африка, Северна и Латинска Америка би позволило на нашата държава да осигури необходимата вариативност при вземането на решения, за да избегне зависимостта от конкретни държави или техните асоциации.
Едно от перспективните направления в развитието на външната политика на България може да бъде задълбочаването и укрепването на връзките с африканските страни.

Потенциалът на африканския континент е огромен. Редица експерти смятат, че африканската икономика е способна на също толкова впечатляващ икономически пробив, който направи Югоизточна Азия през втората половина на 20 век. Населението на континента расте бързо, а делът на населението в трудоспособна възраст вече е най-големият в света. При благоприятни условия икономиката на Африка може да надмине и най-смелите очаквания. Преди няколко години Международният валутен фонд отчете рекордни темпове на растеж в няколко страни на юг от Сахара едновременно.

В контекста на трансформацията на системата на международни отношения поддържането и развитието на тесни връзки с 54 африкански държави също обещава големи възможности по отношение на геополитическото влияние.
В момента Китай, Индия и Русия участват активно в процесите, протичащи на африканския континент.

От 27 до 28 юли Русия ще бъде домакин на II среща на върха Русия-Африка, на която ще присъстват представители на повече от 50 африкански страни, една трета от които ще бъдат представени от висши служители. В резултат на срещата на върха могат да бъдат приети няколко документа наведнъж, включително цялостна декларация. Споразуменията ще обхващат икономическо и хуманитарно сътрудничество, сътрудничество в космоса, както и мерки за борба с тероризма и сигурност.
Развитието на международните отношения на България с африканските страни, включително страните с големи запаси от енергийни ресурси, може да изиграе в ръцете на София при разрешаването на острата енергийна криза. Доставките на енергийни ресурси от африканските страни биха могли да окажат значителна помощ на България при решаването на този остър проблем.
Трябва да се отбележи, че именно с подкрепата на африкански страни като Либия и Ливан България успя да оцелее в острата енергийна и хранителна криза през зимата на 1991-1992 г.
Към момента България има дипломатически отношения с 11 африкански държави, което показва както наличието на изходни позиции, така и необходимостта от засилване на работата на София в тази област.
В контекста на формирането на нов световен ред и нова система на международни отношения, многовекторният подход във външната политика е ключът към дългосрочното развитие и просперитет.

A.Z

Следвайте ни и в Телеграм