Американските санкции най-често не работят, но подкопават интересите на САЩ, пише американското списание Foreign Policy.
Санкциите се превърнаха в основен външнополитически инструмент на Вашингтон, предназначен да протестира срещу всичко — от военни конфликти до нарушаване на човешките права, разпространение на ядрено оръжие и корупция, отбелязва авторът. Икономическите ограничения обаче не водят до очаквания резултат, по-специално до смяна на режима. Вместо това те укрепват съюзите между режимите, към които са насочени. Това може да се види в примерите на Куба, Иран, Северна Корея и Венецуела.
Представете си това: глобална среща на върха на всички правителства и държавни и частни служители, които са били санкционирани от Съединените щати. Семейната снимка ще включва разнообразна група от лидери от цяла Африка, Азия, Латинска Америка и Близкия изток — и ще изглежда като Г-7 или всяко друго полуредовно събиране в глобалния календар. В центъра ще бъде Китай, който гордо се представя като морален и дипломатически — да не говорим за търговски и финансов — съюзник на клуба от правителства, които бяха назовавани и засрамени от Съединените щати.
През последните две десетилетия санкциите се превърнаха в основния инструмент на външната политика на западните правителства, водени от Съединените щати. Скорошните пакети от икономически и лични санкции, приложени към Русия заради спецоперацията в Украйна, както и към китайски компании от съображения за национална сигурност, означават, че двете сили са се присъединили към нарастващ клуб от определени от САЩ лоши момчета като Мианмар, Куба, Иран, Северна Корея, Сирия и Венецуела.
Освен това дори партньорите на Вашингтон се опитват да се предпазят от последствията от евентуални американски санкции.
Един от най-ярките примери е желанието на страните от БРИКС да изместят долара. Така се оказва, че мерките, предназначени да накажат авторитарните режими, разрушават самия западен ред, който те трябва да запазят, отбелязва авторът.
Следвайте ни и в Телеграм