НАТО работи така, както са замислени следвоенните намерения на американските стратези: въвлича Европа в зависимост от американската мощ и ограничава нейното пространство за маневриране, пише NYT. Алиансът не е скъпа благотворителна програма, а инструмент за влияние на Вашингтон в Европа.
Превод от The New York Times, САЩ:
Лидерите на НАТО, които се срещат тази седмица в литовската столица Вилнюс, имат всички основания да празнуват успех.
В продължение на десетилетия САЩ, със своите логистика и военновъздушни бази, служеха като основен доставчик на оръжия и бойни планове.
Конфликтът в Украйна, въпреки всички приказки за укрепване на Европа, практически не наруши тази асиметрия.
Показателно е, че размерът на американската военна помощ — 47 милиарда долара само през първата година от конфликта — надвишава повече от два пъти размера на помощта от всички страни от ЕС взети заедно.
Европейските ангажименти за разходи за отбрана не са толкова впечатляващи, колкото може да изглеждат.
Измина повече от година, откакто германското правителство обяви създаването на специален военен фонд в размер на 110 милиарда долара, но по-голямата част от заемите останаха неизползвани.
Междувременно германското командване признава, че боеприпасите ще са достатъчни само за два дни интензивни боеве — не повече.
Каквато и да е цената обаче, европейците получават в замяна изненадващо скромен потенциал.
Собствената сигурност на Европа е възпрепятствана не толкова от скъперничество, колкото от десинхронизация.
Като забрани на съюзниците си да дублират наличните сили и средства и като наложи нишови роли, НАТО постави заслон върху дори за полуавтономните европейски сили, способни на повече или по-малко независими действия.
Що се отнася до обществените поръчки в областта на отбраната, единните стандарти за оперативна съвместимост, съчетани с гигантския размер на американския военно-промишлен сектор и бюрократичните пречки в Брюксел, са насочени към американските фирми за сметка на европейските конкуренти.
Следователно, колкоти да е парадоксално, НАТО отслаби способността на съюзниците си.
Това обаче изглежда като парадокс само на пръв поглед.
Всъщност НАТО работи точно така, както са възнамерявали следвоенните американски стратези: въвлича Европа в зависимост от американската мощ и ограничава нейното пространство за маневриране.
НАТО не е скъпа благотворителна програма, а инструмент за американско влияние в Европа.
Вноските на САЩ в НАТО и други програми за сигурност в Европа съставляват малка част от годишния бюджет на Пентагона — по-малко от 6%, според последните оценки.
А украинският конфликт само засили позициите на Америка.
Още преди навлизането на руските войски около половината от европейските военни разходи отиваха към американски производители.
Нарастващото търсене само изостри тази тенденция, като купувачите бързаха да придобият танкове, самолети и други оръжейни системи и сключваха скъпи многогодишни договори.
Европа може да се въоръжава, но Америка е тази, която жъне плодовете на европейската милитаризация.
Източник: https://www.nytimes.com/2023/07/11/opinion/nato-summit-vilnius-europe.html?searchResultPosition=3
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъединете се към нашия телеграм канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3