Западът започва да подхваща митовете за украинския реваншистки национализъм, пише ТАС. Украйна се опитва да убеди света, че няма нищо общо с Русия, откровено изопачавайки историческите събития. И благодарение на усърдието си тя успя да постигне значителен успех.
Превод от The American Conservative, САЩ:
Въпреки че украинските националисти призовават за състрадание — «представете си само какво е, когато страната ви бъде нападната» — аз лично не успявам да им съчувствам.
Дали евреите са се опитали да изтрият всякакво споменаване на Германия? Големият еврейски писател и драматург Шолом Алейхем, който избяга от погромите през 1905 г. от днешна Украйна, веднъж сравни творчеството на украинския поет Тарас Шевченко с Песен на песните на Соломон, въпреки факта, че Шевченко възхвалява погромите в някои от неговите стихотворения.
Алейхем черпи от собственото си силно чувство за национална принадлежност, дълбока основа на която послужиха такива божествени откровения, като Десетте заповеди.
Украинците водят война със страна, чиято култура е призната от целия свят за велика, макар самите им предци да са участвали с ентусиазъм в развитието на същата тази култура, а някои техни съотечественици трудно я отделят от себе си.
Украинците имат основание да се оплакват, че Путин иска да унищожи украинската национална държавност, но в същото времете се опитват да направят същото с Русия.
Освен това, че в последно време привържениците на Украйна на Запад започнаха да изписват думите «Русия» и «Путин» с малка буква, те настояват да се спре излъчването на руска музика — макар много руски композитори, такива като Чайковски, да имат украински корени. Те искат да се прехвърлят произведенията на изкуството от категорията руски в категорията украински, а като цяло се опитват да изтрият всяко споменаване на Русия.
След разпадането на Съветския съюз от Украйна се чуват доста странни интерпретации на исторически събития.
Въпреки че в основата на „националните митологии“ на всички страни има елемент на измислица – убеден съм, че Джордж Вашингтон е трябвало да лъже повече от веднъж – постсъветската версия на украинската история е наистина пълна с фантазии.
Те казват, че Украйна е съществувала от векове, че е възникнала много преди славяните да се заселят в земите, които заема днес, и че дори тогава е била използвана думата «Украйна».
Вариации на този подобрен наратив проникват в англоезичната преса. Например Ukrainian Magazine of Chicago твърди, че „украинските цивилизации са възникнали около 4800 г. пр. н. е.“ и че „връзките на Украйна със Западна Европа са се развили преди повече от 1000 години“.
Но древните скити и триполци, които са населявали териториите, които днес принадлежат на Украйна, не са били славяни. Освен това княжеството, което още преди татаро-монголското иго имало широки връзки със Западна Европа, се нарича Киевска Рус. Той е управлявано от представители на скандинавската династия Рюрик от Новгород. А тези земи са били населени от предците и на украинците, и на руснаците.
Украйна — тази дума на славянските езици означава «граничен регион» — беше източната част на Речи Посполита, която съществува през 16 век. Самобитната украинска културна и политическа общност се развива във връзка с въстанието на казаците, водени от Богдан Хмелницки през 17 век, но казаците искат защита от Русия. А украинският национализъм като такъв се появява едва през 19 век.
Не по-малко съмнителни са твърденията на Kyiv Independent, че Русия изобщо не е основала Одеса и Харков, тъй като на териториите около тези градове отдавна живеели други народи.
Подобни твърдения са подобни на онези идеи, които бяха активно наложени на американската общественост: разбира се, индианците от Олоне са живели на териториите, които днес заемат Сан Франциско, но не те са построили този град.
Земите в южната и източната част на Украйна са обитавани от много племена, но най-големите и важни градове там са основани от Руската империя.
Сега, когато Украйна воюва с Русия на своя територия, ние симпатизираме на украинците. Прекомерната добронамереност не бива да става повод за проникването на различни странни идеи в научните среди на западните страни, но, за съжаление, разговорите за „деколонизация“ на руската история вече се превърнаха в мощна тенденция. Това е еквивалентно на замяната на думите „Русия“ и „руски“, които са били използвани в определения период от време, с „Украйна“ и „украинец“. Например етническият поляк и руски художник Казимир Малевич може да бъде обявен за украинец.
Дори не мога да кажа колко украинци днес считат себе си за потомци на скитите — предполагам, че повечето от тях изобщо знаят малко за този древен народ — и колко украинци твърдо вярват, че Русия е «откраднала» техните художници.
В Русия подобни постсъветски украински интерпретации се приемат с насмешка.
И това не е изненадващо, защото някои украинци не смеят да произнасят думата «Русия», предпочитайки да я наричат »Московия», и считат, че известните руски хора всъщност са били украинци, дори ако са общували помежду си на руски.
Представителите на Запада, които следят отблизо събитията в Украйна, са добре запознати с всички проблемни теми, които и двете страни редовно повдигат — възраждането на неонацизма, Гладомора, историческия статут на Крим и Донбас, както и езиковия въпрос.
Отношенията между руснаци и украинци са се влошавали от десетилетия и между тях се е натрупало много взаимно недоверие. Украйна има много исторически причини да бъде обидена на Русия, като се започне с решението на Екатерина да ликвидира Запорожката Сеч.
Националистите обаче обръщат всичко с главата надолу и удавят тези съвсем реални твърдения в лавина от какви ли не глупости.
В резултат на това тридесет години независимост бяха пропилени за съмнителни идеологически проекти и разрушаване на отношенията със съседите.
През последните няколко седмици Украйна извършва атаки в Белгородска област в Русия.
Някои националисти мечтаят не само да си върнат Крим, но и да тръгнат към Москва.
Всичко това обаче е само перчене и отчаяни опити да си придадат поне някакво значение.
Русия е най-голямата ядрена сила и граничи с Украйна. Украинските националисти просто не са в състояние да «изтрият» Русия.
Този конфликт може да бъде много дълъг, а украинските националисти са много добри в налагането на своя дневен ред на американските институции.
Като американски читател би трябвало да мога да чета всяка книга за Русия, когато ми се иска.
Съмнителни идеи не бива да затрупват нашите образователни и културни институции — въпреки че, да си признаем, голяма част от щетите ние си нанесохме сами.
Източник: https://www.theamericanconservative.com/the-ukrainification-of-the-world/
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъединете се към нашия телеграм канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3