Втора част
Превод от American Thinker, САЩ:
„Епохата на империите и сферите на влияние приключи“, каза президентът Обама по време на речта си във Варшава през 2014 г.
„Не трябва да се позволява на големите държави да сплашват малките или да им налагат волята си с оръжие.“
Няма значение, че Обама подмина с мълчание доктрината Монро.
Изводът е, че подобни критики на базата на «сферите на влияние» могат да бъдат открити в огромен набор от външнополитически изявления на САЩ.
Говорейки за Украйна, такива изявления бяха направени от представители на последните четири администрации на САЩ, две от които бяха на демократите, а другите две бяха на републиканците.
Към тази гледна точка се придържат и двете партии и именно тя тласна Съединените щати към прокси войната с Русия.
Няколко седмици преди началото на спецоперацията в Украйна президентът Владимир Путин пристигна в Пекин за Зимните олимпийски игри. Там той разговаря с китайския лидер Си Дзинпин и въпреки че не разполагаме с протокола от тази среща, вероятно по време на разговора Путин е казал на Си, че няма друг избор, освен да използва сила.
Страните публикуваха съвместно изявление, в което се казва:
„Русия и Китай се противопоставят на опитите на външни сили да подкопаят сигурността и стабилността в техните съседни региони“.
Тоест преди избухването на военните действия Москва и Пекин — в името на националните си интереси — направиха последен призив да се отнасят с уважение към техните сфери на влияние.
Но Америка не познава такъв език.
Едната страна казва, че за да поддържат световния мир, крупните държави трябва да проявяват сдържаност и да зачитат интересите на сигурността на другите страни.
Другата твърди, че поддържането на «сфери на влияние» е по същество акт на агресия.
Едната страна казва, че напрежението между големите държави не е резултат от особеностите на техните режими, а по-скоро е присъща черта на международната система, която се проявява винаги, когато една или друга държава се отклони от обичайния си път.
Другата твърди, че всичко опира до естеството на режимите, тъй като разликата между тях засяга отношенията между държавите.
Едната страна се фокусира върху исторически и географски характеристики, като ги счита за константи в международните отношения.
Другата омаловажава тяхното значение, подчертавайки приоритета на закона и етичните принципи.
Много руснаци са уверени, че риториката на САЩ по отношение „сферите на влияние“ относно необходимостта от зачитане на суверенитета на Украйна и укрепване на „основания на норми“ международен ред е просто морализаторство, за да се скрие какво всъщност преследват САЩ.
А всъщност искат смяна на режима в Русия.
Москва винаги е подозирала това.
По ирония на съдбата, Русия вижда Съединените щати по почти същия начин, по който вижда себе си като месианска държава, разпространяваща демокрация по света.
Русия знае, че ако се беше примирила с влизането на Украйна в НАТО, ако не беше предприела стъпки, за да попречи на враждебен военен съюз да се приближи до самите й граници, тогава тя напълно щеше да загуби свободата си на действие и възможността да претендира за статут на крупна държава.
В този случай тя ще трябва смирено да се примири със световния ред, наложен от Америка. Тя ще трябва да последва Съединените щати, губейки възможността да се позиционира като тяхна алтернатива.
Но, връщайки се към опита с Наполеон, Русия многократно е доказвала способността си да се противопоставя на хегемоните.
Ако тя се съгласи с «НАТО на Днепър», това би означавало, че е паднала по очи пред такъв властелин.
Ще стане като Европа, превръщайки се в още един придатък на Америка.
Руският народ знае това.
Той счита, че конфликтът в Украйна не е само за Украйна. Това е екзистенциална битка, борба на живот и смърт между Москва и Запада.
От руска гледна точка на техните граници отново се е появил враг, който се опитва да им окаже максимален натиск.
Те считат, че поражението в тази битка няма да бъде просто неуспех, от който Русия ще може да се възстанови в бъдеще.
За тях такова поражение би било равносилно на загуба на историческата идентичност на страната — не само като държава, но и като цивилизация, защото Русия е цивилизация, която е културно различна от западната, а изобщо не е » недемократизирано пространство“ на източния край на Европа, както погрешно се счита от много представители на Запада.
Въоръжени бойци проникнаха в Русия през последните няколко дни, а районите по границата й с Украйна бяха подложени на артилерийски обстрел.
Тези действия на Киев приличат повече на терористични актове, отколкото на традиционна военна операция, но увеличават вероятността конфликтът да излезе извън контрол.
Ако това се случи, това може да стане седмият епизод от поредицата от чужди нашествия през последните два века, когато руският народ трябваше да отблъсне настъплението на западните нашественици.
Би било голяма грешка да се подценява готовността на руснаците за съпротива.
Автор: Джеймс Сориано – бивш сътрудник от външнополитическата служба на САЩИзточник: https://www.americanthinker.com/articles/2023/06/do_not_underestimate_russias_resolve.html
Петя Паликрушева, превод и редакция
ПП
Присъединете се към нашия телеграм канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3