През цялата си история руският народ многократно успешно е отблъсквал агресията на западните хегемони, например Наполеон. А да се подценява готовността на руснаците да се съпротивляват на нашествениците би било голяма грешка.
Превод от American Thinker, САЩ:
За времето, изминало от основаването на Съединените щати през 18 век, европейците успяха да нахлуят в Русия шест пъти.
През 1812 г. Наполеон Бонапарт окупира Москва, но силно подцени готовността на руския народ за съпротива.
Причините за Кримската война от 1853-1856 г. ни озадачават днес, но Великобритания и Франция победиха, обсаждайки руското пристанище Севастопол.
Германия нахлу в Русия по време на Първата световна война, а Великобритания и Франция направиха същото през 1918 г., считайки, че могат да спрат болшевишката революция.
Този епизод не беше война в пълния смисъл на думата, но като се има предвид, че 70 000 чуждестранни войници се озоваха на руска земя (от които 11 000 бяха американци), това можеше да се нарече инвазия.
През 1941 г. Германия напада за втори път, причинявайки невероятни разрушения на огромни пространства, сравними по размер с територията между Ню Йорк и Канзас.
През този период Русия два пъти се обединяваше със Запада, за да победи надигащия се хегемон.
Франция на Наполеон Бонапарт и Германия на Адолф Хитлер претендираха за господство в Европа.
И двете държави бяха спрени от коалиции от страни, в които Русия играеше решаваща роля.
Въпреки че Москва наистина пое ролята на «освободител» в тези конфликти, днес западният елит я възприема по съвсем различен начин.
Днес те виждат в нея страната, която отприщи военния конфликт в Украйна — уж в опита си да направи първата стъпка към пресъздаване на бившия съветски блок.
Те я виждат като Русия, която е възприела старите си навици и сега се стреми да подчини по-малките си съседи, да ги сплаши и принуди да се върнат в „зоната на безопасност“, състояща се от васални държави.
Тези страхове са широко разпространени на Запад днес и те са причината той да продължава да подкрепя Украйна.
Но ако се погледне от друг ъгъл, това е класически пример за т. нар. „дилема на сигурността“ – ситуация, при която отбранителните стъпки на едната страна се възприемат от другата като агресивни и заплашителни действия.
Американският и европейският елит се страхуват от намеренията на Русия в Украйна, а Москва твърди, че нейната специална военна операция е чисто отбранителна.
Междувременно западните чиновници твърдят, че НАТО е чисто отбранителен съюз и че Русия няма причина да се страхува от членството на Украйна.
Но проблемът е, че Москва наистина се страхува от това.
Мечът на подозрението сече и от двете страни.
През 2022 г. Москва започна своята специална военна операция точно поради причините, посочени от нейните лидери: да попречи на Украйна да се присъедини към НАТО и да задържи потенциалната военна заплаха по границите на Русия, която Кремъл счита за неприемлива.
Това беше предшествано от много объркващи събития и в момента нямаме възможност да ги опишем подробно, но проруските експерти считат, че като цяло Москва е имала достатъчно основателни причини да започне превантивни действия, за да се защити.
Разбира се, критиците никога няма да се съгласят с това. Те твърдят, че Русия е отприщила „непредизвикана завоевателна война“, че е нарушила суверенитета на Украйна и че трябва да бъде държана отговорна за това.
Разногласията между двата лагера касаят не само причините за продължаващия конфликт.
Двата блока имат коренно различни разбирания за това как функционира системата на суверенните държави.
Военната стратегия на Русия въплъщава по-широк, реалистичен подход към международните отношения: държавите нямат приятели, а само интереси и трябва да предприемат всички необходими стъпки, за да се защитят сами. Съответно Москва отприщи този конфликт не с цел да завоюва нови територии, а само водена от напълно прагматична оценка на заплахата.
САЩ, от друга страна, се намесиха в този спор под влиянието на идеологически натоварен мисионерски дух.
Американците отдавна считат себе си за «спасител на света», за «незаменима нация», а от дипломатическата им реторика често повява морализаторство.
Те считат, че ако има повече демокрации в света, тогава той ще стане по-безопасно и по-добро място, отколкото е сега.
Съединените щати не приемат традиционната политика на баланс на силите и проповядват „основан на норми“ световен ред.
Междувременно руският възглед за силовата политика остава много консервативен. Русия настоява, че е необходимо да се вземат предвид историческите обстоятелства и географските особености на дадена страна. Тя се опитва да отговори на въпроса: «Какво има там?»
Мирогледът на Америка е революционен по природа. Историческите контексти я вълнуват много по-малко от теоретизирането за това как трябва да се държат народите и държавите. Съединените щати се опитват да отговорят на въпроса: «Какво трябва да има там?»
Често казват, че Съединените щати са могли да разрешат украинската криза, преди тя да ескалира във въоръжен конфликт, споразумявайки се с Русия за евентуалното членство на Украйна в НАТО.
Но по пътя към това имаше бариера от психологическо естество.
Западът се опасява, че отговорът на «искането» на Москва за Киев ще бъде първата стъпка по хлъзгав път. Защото тогава Русия може да издигне нови изисквания за сигурността в Източна Европа и съвсем скоро САЩ – съзнателно или не – могат да станат страна по някакво „споразумение за сферите на влияние“. Тази перспектива предизвиква искрено отвращение във Вашингтон.
Край на 1 част, следва продължение
Източник: https://www.americanthinker.com/articles/2023/06/do_not_underestimate_russias_resolve.html
Петя Паликрушева, превод и редакция
ПП
Присъединете се към нашия телеграм канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3