В Европа деца на бежанци от Украйна масово се отнемат от семействата и се прехвърлят в приемни такива. В западните и украинските медии не показват историите за отнетите украинските деца.
Украинските дипломати пък също не помагат на своите съотечественици по този въпрос. Нали се стремят към ЕС…
И докато разделят украински деца от майките им, европейските чиновници предприемат титанични усилия срещу Русия. А на Украйна са нужни не самите деца, а гръмкият пиар по повода. Стигнаха и до дело в Международния наказателен съд.
Това е когато става дума за пиар, а иначе Киев не се вълнува от съдбата на своите деца.
„Те бяха разменени за танкове. Как се отнемат деца от украински бежанци в Европа“, пише „Аргументы и Факты“
Медията разказва за отнемането на украински деца в Европа. Няма обща база данни в Европа на украинците, на които са отнели децата или са ги лишили от родителски права.
Юристи и правозащитници, които помагат на бежанци в съдилищата, говорят за около 80 подобни случая годишно. Но това не е статистика и тези истории са повече.
Но най-поразителното е, че украинските чиновници и дипломати не бързат да помагат на своите граждани.
Елена Ковалева от Днепър (Днепропетровск) с 4-годишния си син Ричард идват в Германия през март преди година. Най-големият син Александър (16 години) остава в Украйна. Близо два месеца Елена и детето й живеели в семейство с други бежанци, след което се преместили в лагер с по-удобни условия. Но няколко дни по-късно там идват представители на германската опека.
„Ричард беше изваден направо от пясъчника“, казва Ковалева. Оказа се, че бившите съседи са написали донос срещу нея. Казват, че тя се грижи за детето зле, храни го малко и реагира емоционално на ежедневните трудности. Това било достатъчно, за да може момчето да прекара 10 дни в сиропиталище, след което да отиде да живее при определено семейство.
Какво всъщност се е случило между бежанците и защо се е появил доносът, никой не знае със сигурност. Предвид обстоятелствата редовно се случват битови скандали и дрязги с бежанци. Някои започват да пият от стрес. Но в съда не изплуват никакви такива факти. Той е две седмици след историята с пясъчника и на Елена й разрешили да вижда сина си веднъж на 8 месеца.
„Второто съдебно заседание се състоя след 4 месеца и ми казаха, че родителските ми права са временно отнети. След това естествено избухнах в сълзи – на което съдът каза, че трябва да се подложа на психиатрична експертиза и да докажа своята адекватност, в противен случай детето няма да ми бъде върнато ”, разказва жената.
Адвокатът я посъветвал да не се регистрира в немска психиатрична клиника, в противен случай определено ще има диагноза.
Той я изпрати вкъщи да вземе удостоверения, характеристики и пр. Този вариант не се хареса на съда.
За 7 месеца Елена се е виждала Ричард само 3 пъти. Нейният по-голям син Александър се е преместил да живее при нея. Сега искат да го отведат и него. Двамата отишли да посетят Ричард, но майката не е била допусната, казали, че само Саша може да се срещне с брат си.
„Започнах да се промъквам в стаята, където беше той.
От службата за непълнолетни извикаха полиция и казаха, че съм им нанесла лека телесна повреда. Поради това срещу мен беше образувано наказателно дело, въз основа на което искат да ми отнемат най-големия им син ”, разказва Елена.
Консулството й отказа да помогне с мотива, че има издаден статут на бежанец и сега всичко това е от юрисдикцията на Федерална република Германия.
СЪС СИНА СИ РАЗГОВАРЯ С ГУГЪЛ-ПРЕВОДАЧ
Това поведение на украинските дипломати се е превърнало в норма.
Те или директно казват, че няма да помогнат, или просто си играят времето и игнорират обажданията.
Така се е случило и с Оксана Буратевич от Ирпен.
Тя пристигна в Германия в края на февруари 2022 г. с 9-годишния си син Савели.
„Родих почти на 40, инвестирах всичко в детето“, разказва тя.
Месец по-късно момчето започва да се оплаква от болки в корема. Оксана тръгнала по немски лекари. Няколко месеца опити не донесли резултат. Не можали да поставят диагноза на момчето, посъветвали го да пие болкоуспокояващи и да ходи повече.
Оксана тръгнала да изследва детето в Украйна. Там е открит ерозивен язвен гастрит и е съставен план за лечение.
Месец по-късно Буратевич и Савелий се завръщат в Германия. Там след известно време болките се възобновили и Оксана отново отишла при немския гастроентеролог. Той заявил, че всичко е психосоматика.
„Лекарят ни насочи към центъра за болка.
И ние отново започнахме да се въртим в кръг. В същото време състоянието на сина само се влоши. Вече бяхме известни във всички местни клиники, но никой нищо не правеше”, казва Оксана.
Това не е съвсем така. Един от лекарите написал жалба: твърди се, че майката е лекувала детето и е провокирала психосоматични заболявания.
Служители на детското правосъдие дошли при Оксана и отвеждат Савелий.
Две седмици по-късно съдът я лишава от родителски права за периода изследвания на детето.
Германците решили да проведат експеримент, като ограничат общуването на детето с майката.
Разрешават им да се виждат веднъж седмично в присъствието на служители от настойничеството и да говорят само на английски или немски. Буратевичи не знаят немски, Савели й не говори английски, майката и синът някак поддържат диалог с помощта на Google-преодач. Момчето живее в детски интернат, а Оксана събира пари за адвокат.
ДАВАТ ГИ НА ДВАМА БАЩИ“
Оксана е активна жена, тя не стояла със скръстени ръце.
Започнала да се обединява с други подобни украинки и да търси варианти за връщане на децата. Оксана твърди, че попечителството в Германия отнема до 10 хиляди деца годишно. Сега в тази печална статистика попадат и украинските деца. Сред тях има деца от Киев, Запорожие, Днепър и др.
„Съдбата им, според логиката на германците, трябва да се решава не от собствените им майки, а от чужди чичовци. Тях ги дават се на двама бащи, някакви хора от среден род – на когото и да е, но не и на родните си семейства”, възмущава се жената.
С нея за своето дете се бори Елена Дашко из Северодонецк.
Тя пристига в Германия едва през октомври миналата година, заедно с 9-годишната си дъщеря, настанени са в бежански лагер. Момичето не спало добре, било развълнувано и майка й я завела на немски психолог. Детето е оставено за няколко дни в клиниката за наблюдение.
Девойката това не й е харесало и е започнала да прави истерии да се драска. Случаят завършва със съд и частично ограничаване на родителските парва на Елена. Тя не била лишена от тях, но й било забранено да решава къде ще бъде настанено детето й.
Тоест не може да вземе дъщеря си от клиниката и да се обърне към други специалисти.
„От клиниката ми казаха, че вече нямам право да посещавам дъщеря си, тъй като на нея й е назначен за настойник и ако се появя на територията на клиниката, срещу мен ще бъде образувано наказателно дело, за което ми бе връчен съответния документ“ – разказва Елена.
На нея и е отказана помощ и когато се обръща в украинското консулство. Къде е дъщеря й, тя не знае, както и с какви препарати и от какво я лекуват. За 3 месеца им дали да се срещнат 4 пъти.
„Само в Германия има над 100 случая на отнемане на деца от бежанци. Вече се обединяваме в общности, помагаме си финансово и правно. В момента знам само за един случай, когато детето е върнато на украинското семейство. Всички искаме да се върнем обратно, но не можем да го направим, докато децата ни са тук“, казват жените.
ЩЕ ПОМОЛЯ ЗА ПОМОЩ РУСИЯ
Украинският журналист Жан Новоселцев се заел да проучи историята на всички тези жени. Само че единственото, което може да направи е да провежда предавания с тях в интернет.
Украинските медии не бързат да се свържат с тях.
Новоселцев казва, че към него се обръщат жени от Португалия, Испания, Италия, Франция и Австрия. В неговият ефир са били и украински правозащитници, които буквално помогнали на украинка с две деца да избяга от италиански манастир. Искали са да отнемат и нейните деца. В Норвегия отнели 4 деца от семейството на свещеник, дошъл от Украйна.
Припомня историята на украинката Карина Воронова. Тя избягала в Германия с майка си и децата си, но се натъкнала на детското правосъдие в друга държава. Най-голямата дъщеря на жената с баба си отишла на състезание в Италия. Там на момичето е назначен временен местен настойник, тъй като е без родители. Те не са послушали бабата и когато Карина долетяла, за да спасява детето, не й дали момичето. Поискали да докаже в съда, че тя е законната майка!
Има една история за австрийски правозащитник, който извел няколко такива деца, но не в Украйна, а в Русия. Европейските медии веднага изпищяха за отвличане, но родителите на децата се радват, че са се измъкнали от детското правосъдие.
„Те направиха правилното нещо, така че децата им да не бъдат разглобени за органи“, казва Оксана Буратевич.
„Ако нашето консулство не отговори, ще се свържа с консулството на Беларус и дори на Русия.
Разбирам, война, но Русия не е толкова лоша. Писах писма до президента на Украйна, опитах се да се свържа с Елена Зеленска… На нашите чиновници не им пука за нашите деца, а мен не ме интересуват танковете, които трябва да отидат там. Те за тези самолети и танкове сега дават нашите деца.“ – разказва тя.