Time: Лондон и Париж не успяха да се примирят факта, че СССР става най-величавата сила в Европа
В статията, публикувана от списание Time през февруари 1945 г., авторът анализира перспективите за отношенията между СССР и неговите западни съюзници в антихитлеристката коалиция. Той обръща специално внимание на личността на Сталин, когото нарича „един от най-значимите хора в световната история“.
Превод от Time, САЩ:
С изключение на шепа светци и пророци, които може би се крият някъде в отдалечени кътчета на земното кълбо, един от най-значимите хора в световната история е Йосиф Висарионович Джугашвили.
Светът го познава под името Йосиф Сталин, маршал и председател на Съвета на народните комисари на Съюза на съветските социалистически републики.
Уинстън Чърчил отбеляза мрачно, че в Полша и Германия неговите колосални армии са «изтърбушили германската военна машина».
Неговите нееднозначни политически цели накараха почти целия свят да настръхне, с изключение на професионалните комунисти.
Нито веднъж след пристигането на Червената армия на Балканите съюзниците не са показвали такава бурна благодарност и уважение към СССР, както след нахлуването на неговата армия в Германия.
А това не беше само военен подвиг — по мащаб, мощ и постижения нито една съюзническа кампания в цялата история на Втората световна война не можеше да се сравни с това.
Волевата победа на СССР събуди и спортна гордост, защото за две години неговите хора с оръжие в ръце изминаха повече от две хиляди километра по пътя от отстъплението (което най-накрая спря при Сталинград) до съкрушителната победа в полските равнини.
Светът не можеше да не се възхити на умелата комбинация от дипломация и военна мощ, която позволи на руснаците да изведе от играта четирите сателита на Оста (Румъния, България, Финландия и Унгария) в рамките на пет месеца, за да освободят по-голямата част от Югославия с помощта на партизанина маршал Тито и да принуди Германия да изтегли войските си от Гърция.
За обикновените войници от съюзническите армии, които знаят от първа ръка, че пътят към победата е опетнен с кръв, успехът на руснаците означаваше ранен край на войната и дългоочаквано завръщане у дома. Е, за тези, които чакаха своите синове, братя и съпрузи, това даде нова надежда.
А за всички, без изключение, обещаваше същия свят, който Ейбрахам Линкълн наричаше „прекрасен“.
Следва продължение
Източник: https://content.time.com/time/subscriber/article/0,33009,797050,00.html
Петя Паликрушева, превод и редакция
ПП
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3