Статията е написана и публикувана на 6 май 2014 година по повод изгорените живи хора в Одеса от украинските нацисти. Автор: Петя Паликрушева
Нямаме право безучастно да гледаме как фашистите убиват хора където и да е по света
Прогресивното човечество се подготвя да отбележи 9 май – Деня на победата над фашизма, а в Одеса фашистите изгориха живи хора.
Тази сутрин виждам, че руснаците репетират на Червения площад празничния парад, а около Краматорск фашистите газят с БТР-те местните жители. Не знам дали да гледам този парад или да не го гледам, макар че едва ли ще се сдържа…
Пред очите ми все още са изгорените, задушени от дима хора в одеския Дом на профсъюзите. Аз не съм лигла и не ми става лошо при вида на кръв, защото съм плод на развития социализъм, когато момиченцата се възпитаваха да бъдат смели, отговорни, отзивчиви към чуждото бедствие, да бъдат верни последователки на гордия българин Георги Димитров, който натика фашистките изверги в дупката, там, където им е мястото и т.н., и т.н.
Да, не съм лигла и мога да гледам кръв, операции дори съм снимала….,но сериозно ме тревожи мириса на човешко печено месо.
Започва да ми се повдига, когато виждам в Интернет как активисти от „евромайдана“ ровят в Дома на профсъюзите обезобразените и изпепелени хора, които те наричат „негри“. „Ето, намерих нещо!“ – вика един евромайданец и взема от вътрешния джоб на мъртвеца малка иконка с образа на Свети Николай. „Иконка“, – казва разочаровано той и хвърля нещото обратно в пепелта. Но изведнъж се разнася някаква музика, телефонът на мъртвия започва да звъни, явно някой жив търси човека…Тогава активистът се възбужда видимо, започва да рови неистово в джобовете на мъртвеца и най-накрая открива смартфон.
А мъртвият вероятно го търси майка му, или жена му, за да разбере какво става там, добре ли е, какво са свършили тези от „Десен сектор“, та толкова много се шуми за Одеса…А може майка му или жена му вече да са обезумели и затова да му звънят, за да разберат наистина ли фашистите изгарят живи хората…
Човекът, който обича да крещи „Слава Украины, героям Слава!“ с лека нерешителност стоеше със смартфона в ръце, май се чудеше дали да отговори или не. В края на краищата реши да не отговаря, но не върна скъпата вещ обратно в джоба на мъртвеца. Реши, че, макар и малко опушена, техниката става. И я взе.
Случилото се в Украйна (имам предвид онези млади и засмяни момичета, които разливаха бензин в бутилки за коктейли „Молотов“ с ясното съзнание, че те ще послужат за огън по живи хора…), а и случващото се във всички държави от постсъветското пространство, може да се характеритизира с една много груба и брутална, но точна дума – дебилизация. След това, което видях в Украйна, вече съм твърдо убедена, че на „майдана“, а и на българския такъв без да уточнявам географското му разположение, фашистите не са просто фашисти и садисти, а са абсолютни дебили. Та събратята им в Украйна се фотографираха на фона на изгорените от самите тях трупове.
Някой беше казал, че във всеки човек трябва да има поне малко семенце от т.нар. почти мистичен респект пред човещината, а ако го няма, ако този човек бърка по джобовете на мъртвите, при това умрели в мъчителна смърт хора, то същият НЕ Е човек.
Но ето, че една малка по отношение на света страна вече може с гордост да покаже на човечеството, че е създала прослойка на същински дебили.
Същите тези дебили, дали под формата на футболни фенове, дали под ненормалния вид, в който ги видя света (с каски, щитове, маски, дебели палки, пистолети и автомати…) вече тръгнаха, редом с украинските военни, към източна Украйна, за да избухнат там заедно в своето „великолепно аутодафе“, изгаряйки живи злите „колорадски бръмбари“.
„Горете, руснаци!“, – така крещяха в Одеса. Видяхме ги с очите си от многобройните видеофайлове, които се размятаха от потресените мирни хора по целия свят.
Истината е, че бандеровците имаха намерение да превземат Одеса и да ликвидират там цялата налична различност.
Е, това не се състоя. Случи се само „ликвидиране“ чрез живо човекоизгаряне. Но какво ликвидираха там онези със смешните щитове? Дали ликвидираха гнусните руснаци или самите себе си, м?
Ако все още има на този свят хора, които се вълнуват, възбуждат, превъзнасят или се вдъхновяват от приказките за върховенството на една нация над друга, на един етнос над друг, е, сега вече е време всички те да слезнат на земята. Защото времето на безумните приказки свърши! Реалността е прекалено страшна!
Това го казвам на българските побратими на украинските бандеровци, между другото.
Добавих това изречение, защото съм повече от убедена, че в съвременните украински бандеровци част от родните т.нар. националисти вече не преоткриват себе си, вероятно потресени или засрамени от снимките на живите човешки факли…Но продължавам да съм притеснена от факта, че друга част от българските националисти умело се прикриват зад термина, непризнавайки публично, че по същество са си най-обикновени фашисти.
Е, време е дами и господа, другарки и другари, всички да попитаме най-напред себе си следното: що е то национализъм, шовинизъм, патриотизъм… и що е то фашизъм. Ако някой не може да си отговори – да започва да се образова! Веднага! Защото така, както мирно и весело си празнуваме Гергьовден можем всички целокупно да се озовем в поредната, този път българска, човешка пещ…
Толкова с българския национализъм или както и да се нарича и самоопределя той…
Да се върнем към Русия, Путин и Украйна.
Наистина не знам какъв повод си търси Путин, за да разгроми тази сган, както и тези, които ги насъскаха – с местен или международен обхват. Може би Путин чака всички те целокупно да започнат да ядат печено човешко месо?
Не знам вече, може и на това да станем свидетели…
Но тогава „международната общност“ ще изреве, че милите те просто са били гладни…
Или че украинското правителство, чийто лидери умело и заучено се кланят на западните си ментори, просто не са успели да подсигурят храна на бедните фашизоиди, та затова се е наложило те спешно сами да се погрижат за оцеляването си…
Пък какво толкова се е случило, май ще чуем при този сценарий – да се ядат хора, разбира се, че не е хубаво, но от друга страна, на умрелите им е все едно, нали?
Или Западът, барабар с цялата му дясна пасмина там и навсякъде по света, ще кажат, че човекоядството за Украйна не е нещо ново. Та нали онзи грузинец, когото наричат Сталин, някога бил подложил цяла Украйна на „голодомор“?! Мдаа, мустакатият е виновен за всичко, случаващо се сега!
Нищо вече не може да ме изненада, имайки предвид безсолните лъжи, които се разнасят от световните, а и от нашите средства за масова информация по отношение на Русия и СССР. Само си спомнете за „новините“, които срещаме тези седмици по отношение, например, на бившият министър на вътрешнете работи на Украйна Кравченко, който уж два пъти се застрелял сам в главата, за да изпълни неистовото си желание да пукне. Или си спомнете за онзи здравеняк-фашист Сашка Музичко – той пък се застрелял два пъти в сърцето собственоръчно. Така и по отношение на „колорадските бръмбари“ – те сами били изгорили себе си. Нищо не съм измислила – така казаха западните медии.
Наистина не разбирам, защо Русия не защитава хората си в юго-източна Украйна от въоръжените до зъби дебили-изверги. Путин нещо чака. Дано да реши да действа по-скоро. Защото не виждам дори капта основание той да стои на пауза. Та нима Русия няма ядрен щит? Има. Та нима някой въобще ще си позволи да тръгне на война с Русия? На никой няма да му стиска да го направи! Наистина на никой. Никой и не споменава, че се кани да воюва с Русия, апропо.
Западът плаши Русия само с някакви си санкции. Но те, както всички знаем, са дъра-бъра и нищо повече. Пука й на Русия за техните санкции! Да, санкциите са лошо нещо, но нима в името на някакви си санкции Путин няма да спре новото аутодафе, което вероятно ще надвисне върху Украйна?!
Апропо, не си спомням за каквито и да са времена, през които руснаците, включително и когато се наричат съветски граждани, да НЕ са били заплашени от западни санкции. Да, тази огромна държава, заедно с целия си народ, през цялото си съществуване са живеели с тежестта на западните или някакви други санкции. От санкциите беше освободена, както всички знаем, само финансовата и политическа върхушка в Русия след идването на демокрацията, която, както отново всички знаем, беше подкупена от Запада.
В Русия, а и в целия свят след края на СССР затлъстяха само КАСТРИРАНИТЕ от западните ветеринари плъхове. Е, за тези плъхове са страшни санкциите, за обикновените руснаци те не са каквато и да е изненада, а камо ли трагедия – руснаците и без това цял живот си живеят с някакви санкции на гърба си.
Обикновените руснаци в момента си купуват евтините китайски стоки, а пари в западни банки нямат. И какво излиза – заради някакви си тлъсти плъхове Русия ще изостави Новорусия? Ще я захвърли на бунището, за да гаврят с нея, да я поругават?
Десетки милиони хора чакат само едно – кога Путин, най-накрая, ще издаде заповед.
Той успешно разигра военно-политическите си карти в Крим, но сега…мълчи.
Всички знаем, че Путин не обича да стреля в челото, той харесва периферните маневри или такива в гръб.
хе-хе Сега си спомням, че Медведев, който вероятно е комплексиран, понеже се намира рамо до рамо с Путин, че ще го сметнат за слаб и нерешителен, през 2008 г. взе, че удари в челюстта една друга побесняла хунта – тази в Тбилиси. Тогава един кретен дори започна да дъвче вратовръзката си, помните, нали?!
Мисля, че Путин няма да остане в историята само с триумфа си в Крим. Но сега той трябва да спре гедоцида над руснаците в Новорусия.
Основният аргумент на Путин в тази ситуация е следният: СССР, разбирай Русия, изнесе на плещите си главната тежест по време на войната с фашизма и точно затова Русия няма никакво право – нито морално, нито историческо – безучастно да гледа как фашистите изгарят живи хора в Украйна.
Ако на тези, които някога предаваха държавите си без нито един изстрел към Хитлер, това им харесва, то Русия трябва да каже, че тя е отговорна към хората, които някога освободиха света от нацизма. А украинският напод заплати победата над онзи изрод с протегнатата напред ръка и с безумния поглед с цената на милиони жертви.
Историческата мисия на държавите-победителки над хитлеристката коалиция и Япония, които основаха през 1945 г. международната антифашистка организация – ООН, най-вече се състои в следното: да не допуска (чрез колективни действия) възраждането на нацизма където и да било по света. Именно затова държавите-победителки имат в ООН привилегирован статус на постоянни членове на Съвета за сигурност и право на вето.
Други основания, впрочем, за този им статус няма. И ако държавите победителки, като САЩ, Великобритания и Франция са забравили това, то трябва да им се напомни. Ако те не желаят да излезнат от амнезията си, то не може да се направи нищо друго, освен Русия целокупно да им се изплюе в лицето – така, както биха направили участниците в Парада на победата от 24 юни 1945 г.
Уставът на ООН задължава всички народи да не допускат реставрация на фашизма! И това е факт, който трябва да се спазва от ВСИЧКИ! Ако някой от бащите-основатели на ООН не иска да спазва основополагащите принципи на организацията, то това не означава, че отделите държави трябва да направят същото.
Искате да санкционирате?
Моля, санкционирайте…
Все едно слушаме онзи стар аудиозапис на Хитлер, когато той врещи с изхвръквали очи към антифашистите „Прекратете съпротивата!“
И какво му отговори тогава СССР?
Ето така, както СССР някога, трябва да отговори и Русия.
Но не сега, за да не си издаваме плановете, ние, антифишистите, а когато вежливите „зелени човечета“ превземат Киев.
Петя Паликрушева