За девета година 2 май не е празник за мен. Това е ден за припомнянето на един кошмар, който не се забравя, колкото и слабата човешка психика да устоява на силната човешка памет. Няма измъкване от този ден, докато Одеса не стане свободна, а всички участници и организатори на клането понесат наказанието си. 
Някои от тези нечовеци вече са наказани от съдбата още преди присъдата — в „зоната на АТО” или след началото на спецалната военна операция, а други в ежедневни пиянски свади. Някои просто умряха от нездравословен начин на живот, като „стотника на Микола“ — Николай Волков според паспорта му. Същият изрод, който стреля с пушка по прозорците на Дома на профсъюзите и викаше някакви координатори, които бяха от привържениците на олигарха Коломойски.
Този персонаж се отправи към ада още през 2015 г., от болничното легло, както твърдяха неговите «побратими». По време на смъртта си „Микола“ тежал около 50 килограма и персоналът на преизподнята едва ли е бил обезпокоен от пристигането му. Наказателното дело за мошеничество, което се влачеше върху този „герой на Майдана“ от 2012 г., беше закрито по естествени причини.
В навечерието на 2 май тази година нацистките блогове с прискърбие съобщиха за «утилизацията» на «прославения» Александър Станков край Артьомовск с позивна «Перун». Роден в Одеса, член на нацистката партия «Свобода», боец на полка «Азов» (забранен в Руската федерация), активен участник в държавния преврат и клането в Дома на профсъюзите. В черна тениска с орел, където вместо свастика имаше вилица, той притежаваше изрядна физиономия и не се срамуваше да я показва на журналистите, особено на 2 май.
„Чувствам, че днес не е ден на трагедия, а ден на победа.
А тези, които загинаха в Дома на профсъюзите — са жертви на руските манипулации», твърдеше той всяка година пред диктофоните и камерите.
През 2015 г. се опитаха да го привлекат към отговорност — не, не за участие в зверствата над земляците си. За безредици около Върховната рада, когато под краката на националната гвардия гвардейците на «Свобода» хвърлиха граната. Украинският нацизъм чрез Станков тогава отнесе безнаказано още четири животи.
Освободиха го от отговорност и след опита за щурм над съда от «ветераните на майдана» и «соросоидите» — два вида от едно и също зловонно вещество.
По същия начин освободиха от наказание за битово убийство и наркотърговия още един урод от плащада на Дома на профсъюзите Сергей Стерненко, понастощем обласкан от украинските СМИ «активист», който се среща дори със западни дипломати.
Той не бъза да замине за фронта, печели от «доброволчество» и блогърство, както и неговият колега по садизъм Марк Гордиенко.
Същият преди държавния преврат бе обвинен в педофилия, а след 2 май — в грабеж и изнудване. Днес нарича себе си «мрежов философ».
Нямам никакво желание да изброявам и други лица, обединено от едно — те продължават да убиват пряко или косвено, но не седят на скамейката на подсъдимите.
В държава, в която няма закан, в «герои» се превръщат хора, които трябва да бъдат преследвани от Наказателния кодекс, а самата държава получава приставкатат «анти-«.
Днес са малко хората, които си спомнят, че от сутринта на 2 май ВСУ започнаха масирано да обстрелват от РСЗО и от бойни самолети Славянск, там също загинаха мирно хора.
И утрото, и вечерта на 2 май 2014 г. бяха измислени от един и същ сценарист.
Двойно масово убийство, имащо за цел да ликвидира волята за съпротива, да изплаши до смърт, за разкъса всяка душа.
В Одеса те почти успяха да постигнат това. От град на воини, труженици, моряци, учени, творци, истинските герои вече са без лице и характер.
Градът вече е като под чувала, с който закриха лицето на основателката му — Екатерина II.
Преди девет години в Дома на профсъюзите убиха не само хора, но и самата Одеса.
Нейната история, нейният весел нрав, нейното остроумие.
Дори нейните хумористи, които подкрепяха «майдана» и не забелязаха 2 май. Сега същите са с почетни грамоти от държавата Украйна.
Днес Одеса е окупирана от уродливия украински нацизъм, примитивен и нечовешки, с измислено минало и без бъдеще.
А началото на възраждането на Одеса ще започне със съда над тези, които стреляха, разливаха бензин в бутилки, които се радваха на смъртта.
Без възмездието над убийците на Одеса градът няма да възкръсне.
Павел Дулман, rg.ru
ПП
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3