Al-Eqtisadiya: Енергийната криза в Европа ще продължи още няколко години
Европа преживя зимата в безпрецедентна енергийна криза. Това обаче не е краят, пише Al-Eqtisadiya. Цените на горивата растат, икономическата ситуация се влошава, преходът към алтернативни източници на енергия не е завършен. Така че ЕС ще страда още много години от отказа си от руския газ.
Превод от Al-Eqtisadiya, Саудитска Арабия:
В Европа, сблъскала се с енергийна криза, безпрецедентна в нейната история, свърши зимата. Както знаете, доставките на руско синьо гориво, което е от решаващо значение за промишлеността и енергетиката, бяха намалени с повече от 80%, докато цените на едро за електроенергия и газ се увеличиха 15 пъти от началото на 2021 г., което сериозно засегна европейските потребители.
Според Международната агенция по енергетика търсенето на газ в ЕС е спаднало миналата година до 55 милиарда кубически метра, или 13%, достатъчно за отопление на 40 милиона домове. През септември 2022 г. ЕС отговори на енергийната криза с въвеждането на система за „Спешна намеса във връзка с ръста на цените на енергоносителите“, насочена към смекчаване на рязкото увеличение на цените на електроенергията и газа, както и намаляване на търсенето на гориво.
Европейските лидери успяха – до известна степен – да избегнат най-лошия сценарий на ситуацията чрез своите политики, пазарната динамика, личните инициативи и закупуването на втечнен природен газ.
Но цената за всичко това бе огромна. Според оценки на МЕА, ЕС е похарчил близо 400 милиарда евро за покупки на газ миналата година, почти три пъти повече, отколкото през 2021 г., докато само Германия е отделила 265 милиарда евро. Германия е силно зависима от газа, за разлика от Франция, която разчита на ядрената енергия.
Конфликтът в Украйна създаде истински хаос на енергийния пазар, което накара европейските политици да потърсят заместител на 140 милиарда кубически метра руски газ (близо 40% от общия внос). По стечение на обстоятелствата производството на ядрена енергия във Франция падна до най-ниското си ниво от 30 години поради ремонти, докато производството на водноелектрическа енергия в Европа беше силно засегнато от тежката суша.
Страхът подтикна домакинствата и компаниите да вземат нещата в свои ръце и да намалят потреблението на енергия.
Производствените часове бяха намалени, контролът върху вноса беше затегнат, а температурите на отопление в обществените сгради и офиси бяха понижени.
Производството на електроенергия е единственият сектор, в който се наблюдава увеличение на потреблението на газ поради необходимостта да се компенсира спадът във водноелектрическата и ядрената енергия.
С края на зимата някои считаха, че енергийната криза в Европа е приключила. Но това съвсем не е така, тъй като дисбалансът между търсенето и предлагането на пазара ще продължи да оказва натиск върху цените на горивата.
И въпреки че Европа ще може да внася втечнен газ от страни производителки, тя няма да бъде единственият потребител на пазара. Тя ще се изправи пред силната конкуренция с азиатските държави.
Благодарение на мерките, предприети от европейците, техните притеснения за доставките на газ намаляха значително, но последиците от руско-украинската криза продължават да помрачават дългосрочната перспектива, тъй като Европейският съюз е изправен пред потенциален недостиг от близо 30 милиарда кубически метра природен газ през 2023 г.
Всъщност изглежда, че енергийната криза в Европа ще продължи още години, докато зависи от доставките на газ. Кризата ще продължи до преминаването към алтернативни източници, а предстоящото лято вещае неприятни изненади за Стария свят.
Източник: https://www.aleqt.com/2023/04/12/article_2528881.html
Петя Паликрушева, превод и редакция
ПП
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3