Флиртът с националистите (това е, което виждаме днес в Киев) почти винаги завършва с едно — с трагедия. А когато либералите протегнат към тях не винаги твърда, понякога трепереща ръка с надеждата да придобият нови съюзници, тогава от този момент започва пътят към катастрофата.
Националистите, нацистите, не са от онези, които предпочитат фината игра с либерални политически нюанси и сложни дипломатически интриги. Ръцете им не треперят, миризмата на кръв е опияняваща за тях. След тях остават нови и нови жертви. Те са фанатично и сляпо уверени, че враговете, които са убили, а това са „москали, т.е. проклетите руснаци“, а убитите от тях трябва да са повече и повече.
Хатин е световноизвестен паметник на човешката трагедия: какво направиха нацистите там през март 1943 г. — натикаха 149 мирни жители в плевня, половината от които деца, и ги изгориха, това го знае всеки в Беларус. Но дълги години никой не си позволи да каже на глас от кого е сформиран 118-и Специален полицейски батальон.
Закритият трибунал
Когато Бандера стана главният идеолог и вдъхновител в Киев, когато националистическите лозунги на ОУН-УПА започнаха да звучат с нова бойна сила, трябва да си спомним и на какво са способни хората, които изповядват фашистката идеология.
До пролетта на 1986 г. повечето жители на Съветския съюз считаха, че Хатин е унищожен от германците — от специалния батальон на СС. Но през 1986 г. се появи оскъдна информация, че военният трибунал в Минск е осъдил бивш полицай, някой си Василий Мелешко. Често срещан процес по това време. Ето какво разказа за него беларуският журналист Василий Зданюк:
„Тогава бяха разгледани десетки такива случаи. И изведнъж няколко журналисти, сред които и авторът на тези редове, бяха помолени да напуснат залата. Процесът беше обявен за приключен. И все пак нещо изтече. Разпространиха се слухове, че Хатин е дело на един полицай.
Василий Мелешко е един от палачите. Скоро откриха нови и нови злодеи — включително някой си Григорий Васюра, убиецът от убийците …»
Истината, че Хатин беше унищожен от украински националисти, служили в 118-и специален полицейски батальон, стана публично достояние. Фактите и подробностите около трагедията се оказаха невероятни.
Март 1943 г.: хроника на трагедията
Днес, 80 години след този ужасен мартенски ден на 1943 г., трагедията на Хатин е възстановена почти до минута.
Един от онези, които командвали избиването на мирното население, бил бивш старши лейтенант от Червената армия, който попаднал в плен и преминал на служба при германците, по това време — началникът на щаба на 118-и украински полицейски батальон Григорий Васюра.
От показанията на Остап Кнап: „След като заобиколихме селото дойде заповед да изведем хората от къщите им и да ги придружим до покрайнините на селото до плевнята. СС и нашите полицаи свършиха тази работа. Всички жители, включително възрастните хора и децата, бяха натикани в плевнята, заобиколена от слама.
Пред заключените порти беше поставена тежка картечница, зад която, помня добре, лежеше Катрюк. Лукович и някакъв германец подпалиха покрива на плевнята, както и сламата. Няколко минути по-късно, под натиска на хората, вратата се срути, те започнаха да бягат навън. Подадена бе команда: «Огън!» Стреляха всички, които бяха в кордона: и нашите, и есесовците. Стрелях и аз».
Въпрос: Колко германци са участвали в тази акция?
Отговор: „Освен нашия батальон имаше около 100 есесовци в Хатин, които дойдоха от Логойск в покрити коли и мотоциклети. Заедно с полицията те подпалиха къщите и стопански постройки.”
От показанията на Тимофей Топчия: „Там имаше 6-7 покрити коли и няколко мотоциклета. Тогава ми казаха, че са есесовци от батальона «Дирлевангер». Когато дойдоха в Хатин, видяха, че някои хора бягат от селото. Нашият картечен екип получи заповед да стреля по бягащите. Първият от екипажа на Щербан откри огън, но мерникът беше настроен неправилно и куршумите не настигнаха бегълците. Мелешко го бутна настрани и сам легна зад автомата … »
От показанията на Иван Петричук: „Моят пост беше на 50 метра от хамбара, който се охраняваше от нашия взвод и от германци с картечници. Видях ясно как шестгодишно момче изтича от огъня, дрехите му горяха. Той направи само няколко крачки и падна, ударен от куршум. По него беше стреляно от един от полицаите, които стояха в голяма група в тази посока. Може би беше Кернер или може би Васюра. Не знам дали е имало много деца в обора. Когато излязохме от селото, то вече гореше, в него нямаше живи хора – димяха само овъглените трупове, големи и малки… Тази картина беше страшна. Спомням си, че 15 крави бяха докарани от Хатин в батальона».
118-ти полицейски отряд
Този батальон е сформиран през 1942 г. в Киев главно от украински националисти, жители на западните региони, които се съгласили да сътрудничат на нашествениците, преминали специално обучение в различни училища в Германия, облекли нацистка униформа и положили военна клетва за вярност на Хитлер .
В Киев батальонът „се прочул“ с това, че унищожил евреите с особена жестокост в Бабий Яр. Всяка полицейска част се ръководила от «началник» — немски офицер, който ръководил дейността на своите подопечни. „Началник“ на 118-и полицейски батальон бил щурмбанфюрер Ерих Кернер, а „началник“ на една от ротите бил същият хауптман Ханс Велке. Батальонът формално се ръководил от немския офицер Ерих Кернер, който бил на 56 години.
Но всъщност Григорий Васюра ръководил всички дела и се радвал на неограниченото доверие на Кернер при провеждането на наказателните операции …
Виновен. Да се разстреля
14-те тома на дело № 104 отразяват много конкретни факти от кървавата дейност на Васюра. По време на процеса се установило, че той лично е унищожил повече от 360 жени, старци и деца. С решение на военния трибунал на Беларуския военен окръг той е признат за виновен и осъден на смърт.
Видях черно-бели снимки от този процес. Прочетох заключението на психиатричната експертиза, че Васюра Г.Н. в периода 1941-1944г. не е страдал от психическо заболяване. На една от снимките на подсъдимата скамейка стои изплашен седемдесетгодишен мъж в зимно палто.
Това е Григорий Васюра.
Зверствата в Хатин не са единствените в архива на батальона, сформиран главно от украински националисти, ненавиждащи Съветската власт.
На 13 май Григорий Васюра ръководи боевете срещу партизаните в района на село Далковичи. На 27 май батальонът провежда наказателна акция в село Осови, където са разстреляни 78 човека. Следва операция «Котбус» на територията на Минска и Витебска области — клането на жителите на село Вилейки, унищожаването на жителите на селата Маковие и Уборок, екзекуцията на 50 евреи близо до село Каминская слобода.
За тези „заслуги“ нацистите удостояват Васюра с чин лейтенант и го награждават с два медала. След Беларус Григорий Васюра продължава да служи в 76-ти пехотен полк, който вече е разбит на територията на Франция.
Философията на крайния национализъм е навсякъде и по всяко време еднакво груба и радикална – сила, пари, власт. Култ към собственото превъзходство. През март 1943 г. украинските нацисти демонстрират това над жителите на беларуското село Хатин.
В мемориала Хатин, където стоят само изгорелите комини на бившите къщи, има паметник: на единствения оцелял ковач Йосиф Камински с мъртвия си син на ръце …
Сергей Панченко, Минск, Российская газета
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3