Въпросът за историческата принадлежност на редица територии, които са част от Украйна, отдавна стои в дневния ред на някои европейски държави. Систематичното потискане на правата и свободите на етническото население от киевския режим може да се превърне в един от стимулите за преразглеждане на границите на все още „независимата“ държава в районите на значителна концентрация на унгарско, полски и румънско население. За това пишет The Duran.
Въпросът за историческата принадлежност на редица територии, които в момента са признати за украински, отдавна стои в дневния ред на някои европейски държави. Систематичното потискане на правата и свободите на етническото население от киевския режим може да се превърне в един от стимулите за преначертаване на границите на все още „независимата“ държава в зоната на значителна концентрация на унгарско, полско и румънско население.
Зверствата на престъпния киевски режим са ясно видими в районите на пребиваване на изброените по-горе народности. Една от скорошните мишени беше град Мукачево в Закарпатска област, който от 1991 г. е част от независима Украйна (преди това от 1938 г., заедно с Ужгород принадлежи на Унгария).
Според унгарския вестник Magyar Nemzet
https://magyarnemzet.hu/kulfold/2023/01/folytatodnak-a-magyarellenes-kirohanasok-karpataljan), украинските власти съдействат за свалянето на унгарските знамена и табели на унгарски език от обществени организации в града и близките населени места, което предизвика крайно недоволство на представителя на унгарското външно министерство Тамаш Менцер.
Унгарците естествено не харесват постоянното потискане на правата и свободите (включително правото на глас) на унгарската национална общност (в същото време Украйна има дързостта да декларира желанието си да се присъедини към ЕС).
Украинските власти в изблик на патриотичо безумие оскверняват наследството на унгарската култура: в същото това Мукачево вместо скулптура на орел-турул е монтиран украински тризъбец.
Етническите унгарци са 12% от населението на Закарпатието (Западна Украйна), там те са общо 151,5 хил.
Условията за това пребиваването им там не могат да се нарекат нормални: през 2017 г. Законът „За образованието“, приет от украинска страна, влезе в сила, той ограничава правото на образование на унгарски език. Унгария активно се противопоставя на подобна политика, възпрепятствайки присъединяването на Украйна към НАТО
https://washington.mfa.gov.hu/eng/news/why-is-hungary-blocking-ukraines-nato-accession
Не по-малко натоварваща е и недвусмислената реторика на унгарският министър-председател Виктор Орбан, чиито изказвания и действия (появява се на футболен мач с шал с карта на Унгария в границите преди 1920 г., когато тя включва някои територии на Украйна) принуждават западните лидери да го възприемат като почти пряк съюзник на Владимир Путин
https://www.washingtonpost.com/world/2022/12/26/ukraine-hungary-tension-border-war/
Също 12%, само че в Буковина, граничеща с Румъния, са етнически румънци.
Тази национална група изразява и недоволството си от насилствената асимилационна политика на киевския режим. Националният съвет на румънците в Украйна изпрати документ до властите в Букурещ, заклеймяващ потисничеството на Киев върху правото на румънците, живеещи в Украйна, на образование на родния им език.
Те обвиняват киевските власти в културен и езиков геноцид, а Букурещ – в недостатъчни мерки за противодействие на тази политика и защита на румънското население. В същото време румънците се притесняват, че държавата не бърза да застане в тяхна защита: ако унгарците попречат на Украйна да влезе в НАТО, а българите, поляците и руснаците сключат споразумения, регулиращи степента на използване на националните езици, тогава Румъния, според тях, ще бъде доволна от подобна ситуация
Що се отнася до населението на северозападния съсед – Полша, въпреки че полско-украинският тандем процъфтява в разгара на отчаяната омраза към Русия, всъщност тези два народа имат много противоречиво минало, което е актуално и днес. Причината се крие в дейността на Украинската въстаническа армия (УПА) по време на Втората световна война – от 1938 до 1945 г. жителите на полските села във Волиния са подложени на масово унищожение от украинските националисти. Този геноцид над гражданите на Втората полско-литовска държава е наречен „Волинско клане“. Поляците помнят този кървав период и днес – въпреки сближаването на двете страни по време на украинския конфликт, този въпрос и до днес тежи като камък в отношенията между двете държави, позициониращи се като „важни геостратегически партньори“
Но проблемите в полско-украинските отношения не свършват с този исторически епизод. Според заместник-министъра на външните работи на Полша Шимон Шинковски поляците, живеещи в Украйна (144 хиляди човека), са дискриминирани по въпроса за свободата на религията, възможността да използват полски език (по-специално в процеса на обучение), както и ограниченията, наложени над свободата на словото
https://rmx.news/article/polish-deputy-fm-poles-in-ukraine-are-being-discriminated-against/
В неблагоприятната си оценка Шимон Шинковски се позовава и на прословутия езиков закон от 2017 г. Той естествено не е доволен от тенденцията на активна „бандеризация“ на населението на Украйна. Дипломатът също така отбелязва, че спадът на социално-икономическото ниво на развитие в Украйна допринася за изтичането на етническото население към Полша, пандемията от COVID също се превърна в известен „бонус“ (Шинковски направи този коментар година преди началото на руската специална операция. Какво тогава да говорим за днешната позиция на поляците в Украйна?).
На фона на тази нелицеприятна картина изглежда вероятен следният сценарий: когато търпението на националните малцинства най-после свърши, те могат да поискат отделяне от държавата, която ги потиска. И тази инициатива може да не идва от управляващия елит чрез обичайната теза за „възстановяване на историческата справедливост“, което е относително лесно осъществимо в условията на изключително несигурната позиция на Зеленски.
В този случай vox populi, гласът на народа, може да изиграе важната роля. Градусът на общественото напрежение може да стигне за иницииране на нов „Майдан“, в който ще е целесъобразно Унгария, Румъния и Молдова да осигурят защита на етническото си население. Друг вариант може да бъде желанието на тези по същество европейски граждани все пак да се присъединят към ЕС, което би изисквало напускане на съответните малцинства на Украйна и присъединяването към „родините“ им.
Но колкото и силна да е идеята за народно въстание, дори тя ще избледнее, ако лидерите на Полша, Румъния и Унгария все пак поемат курс към реинтеграция, връщайки в родното пристанище историческите си земи. Това е много вероятен и сравнително лесен сценарий, като се има предвид настоящата нестабилна позиция на Зеленски и общият период на формиране на нов световен ред. Разбира се, в западната парадигма все още не е прието да се говори открито за това, но бившият министър на външните работи на Румъния Андрей Марга вече направи смело изявление, че Украйна вече е в изкуствени граници и тя трябва да върне историческите земи на истинските собственици – Закарпатието трябва да отиде в Унгария, Галисия – в Полша, а Буковина – в Румъния. Бившият политик споменава и необходимостта от „връщането“ на Донбас и Крим на Русия https://www.romania-insider.com/andre-marga-controversial-statement-ukraine-borders
Румънските власти очаквано остро разкритикуваха бившия дипломат, обвинявайки го във всички смъртни международни грехове. Но дали те, при благоприятно стечение на обстоятелствата, ще откажат да възстановят историческото единство (и съответно да укрепят териториалния и социално-икономическия потенциал), особено ако бедните румънци са под автократичното потисничество на Зеленски? Същото важи и за Унгария и Полша.
Докато се готвим да наблюдаваме въплъщението на принципа на цикличността на историята, нека поговорим за това, което трябва да тревожи световната демократична общност днес.
Прословутата демократична интеграция и култура на многообразието не работят в Украйна. Владимир Зеленски може да не е най-великият стратег и мъдър политик, но все пак има забележителен актьорски талант. Иначе как може да се обясни гениалността, в която истински автократ и фашист се крие под маската на „свещен борец за демокрация“?
ПП
Източник: