Политическият редактор на The Times посети „военния бункер“ на Зеленски и разгледа как функционира държавата, на територията на която от година се водят военни действия.
„Няма сън, няма светлина“, съобщава журналистът.
Превод от The Times, Великобритания:
Най-поразителното при влизането в улица «Банкова», украинския еквивалент на Даунинг стрийт, е колко тъмно е вътре. Всички завеси са дръпнати, за да предпазят от взривната вълна, а светлините са изключени, за да се намали заплахата от снайперисти или въздушни атаки срещу сградата.
В деня на пристигането ми Киев беше подложен на най-интензивната бомбардировка от първите дни на специалната операция. Атаката изглежда е отговорът на Кремъл на обиколката на президента Зеленски в Обединеното кралство и Европа, по време на която той осигури нови обещания за оръжия, военно оборудване и санкции срещу Русия.
Предполагах, че тъмнината е временна мярка заради последния обстрел, но ми казаха, че тук е така през цялото време. Когато охраната ме преведе през огромните коридори и нагоре по предните стълби, дори не виждах краката си, разбирах къде да вървя само благодарение на фенерчето на телефона му.
«Банкова» е блок от бетонни офис сгради, заобиколени от стоманен пръстен. Контролно-пропускателни пунктове с въоръжена охрана са разположени на всяка улица около комплекса, а достъпът е разрешен само за тези с изрядни документи и паспорти. Гражданските превозни средства не могат да се доближат до «Банкова», а войниците искат от посетителите секретни пароли, които се променят ежедневно — често безсмислени фрази, които за руснаците биха били трудни за произнасяне.
По-рано същия ден служителите от сигурността ме взеха на един от контролно-пропускателните пунктове и ме прекараха с микробус през още няколко бариери, преди колата да влезе в двора през огромни метални врати. Зад този двор е правителственият квартал, известен като Триъгълника. Вътре в него всички прозорци и врати на сградите бяха затрупани с чували с пясък.
От началото на военната фаза на конфликта имаше много опити за убийство на Зеленски. Миналия март Алексей Данилов, ръководител на Съвета за национална сигурност на Украйна, съобщи, че Зеленски е оцелял при три опита за убийство само за една седмица.
Седейки в чакалнята, където само светлината на телефона осветяваше зловещия полумрак, наблюдавах как военни съветници в униформи в цвят каки припряно влизаха и излизаха от кабинетите на президента.
Почти никой не трепна, когато за четвърти път през този ден прозвуча сигналът за въздушна атака — и никой не тръгна към подземното убежище.
Бункерът е бил използван само веднъж през последните месеци, след като през лятото беше получена разузнавателна информация, че руснаците планират да ударят щаб-квартирата на правителството, каза един правителствен чиновник.
Високопоставен офицер от оперативното управление на въоръжените сили на Украйна, държейки под мишница голяма сгъната карта, напусна един от дворцовите кабинети, където се намираше военният кабинет. Той забърза по коридор, маркиран със светлинни точки, за да се помогне на украинските сили да защитят президента в случай на обсада.
Малко след това войник, който седеше до него, скочи на крака. Другите в стаята също стояха в стойка «мирно», докато Зеленски, който лесно се разпознава по дребния си ръст и характерния черен суичър с надпис „Аз съм украинец“, мина през стаята, ескортиран от група съветници.
Сред тях беше Андрей Ермак, близък приятел и главен съветник на президента. Той и Зеленски току-що се бяха завърнали от пътуване до Европа в рамките на „дипломатическа совалка“, изградена по модела на лобиране на Уинстън Чърчил в Америка по време на Втората световна война.
Ермак е уморен. Той призна, че са били «дълги три дни» на път.
Цялата минала година беше изпитание за издръжливост за Зеленски и неговите служители, които работят по 18 часа, седем дни в седмицата и често спят в тъмната офис сграда с цел безопасност. Те почти не виждат семействата си.
Зеленски все пак успява да види десетгодишния си син Кирил веднъж на всеки десет дни. Освен него, президентът има по-голяма дъщеря Александра. Един помощник ми каза, че животът на тъмно далеч от съпругата му Елена и децата му е оказал „много голам психологически натиск“ върху лидера на страната.
Чувствах се като къртица, попаднала на слънчева светлина, когато бях изведена от тъмнината на приемната в ярката светлина на луксозна конферентна зала, която беше осветена за кратко, за да се проведе интервюто.
Как се относа той относно перспективата за пролетно настъпление на Путин?
„Знаем, че те подготвят тази офанзива и знаем, че това е… трудна ситуация“, ми каза Ермак.
Той обаче искаше да подчертае, че бомбардировката този ден — 14-ата масирана ракетна атака на Русия срещу критичната инфраструктура — няма да повлияе на съпротивата на Украйна.
„Това няма да промени нашата позиция“, добави той.
Александър Роднянски, бивш учен от университета в Кеймбридж, който се завърна у дома, за да съветва Зеленски относно икономическата политика, се събуди в четири сутринта от звуците на ракетни атаки срещу Киев. Той веднага беше поканен да се присъедини към Зеленски и други помощници в подземния бункер близо до «Банкова».
Никола Солски, министърът на селскостопанската политика и храните, ми каза, че в нощта преди началото на специалната операция той изпратил семейството си в относително безопасната Западна Украйна, преди да се върне у дома, за да „изключи телефона, защото наистина исках да спя.»
Докато Солски се събуди и включи телефона си, Зеленски вече бил обявил военното положение.
Водещи фигури на украинското правителство били незабавно прехвърлени в подземни бункери със заповед да останат там до второ нареждане.
Вътрешен човек от «Банкова» ми каза, че не е лесно:
„Не виждаш слънцето, не знаеш времето“.
Той добави: «Изобщо не исках да оставам там за дълго.»
Според един правителствен източник първоначалният план е бил да останат под земята за една седмица. Но събитията отвън предизвикали промяна в плана.
Зеленски и най-старшите му помощници прекарали голяма част от първите два месеца на спецоперацията под земята, появявайки се периодично пред публиката, за да уверят хората, че не са избягали.
Онези, които били поканени да живеят с президента в подземния бункер, трябвало да подпишат споразумение за неразгласяване на информацията, което им забранявало да споделят каквито и да е подробности за конструкцията, местоположението или оборудването на бункера. Не им било позволено дори да говорят за храната, с която се хранили.
Екипът, изолиран в бункера, научавал какво се случва във военния конфликт благодарение на своите iPhone. Дните на президента често се състоели от поредица от срещи, интервюта и разговори със световни лидери. Сънят бил възможен само епизодично.
Солски си спомня шока и ужаса от първите дни: „Вече не говорим за това“.
Няколко часа след началото на специалата операция, около правителствения квартал избухнала престрелка, охраната изгасила светлините в района и дала на Зеленски и дузина от помощниците му бронежилетки и автомати.
Зеленски, Ермак и други висши президентски съветници излезли за кратко от подземния си бункер през втората нощ от специалната операция, когато украинските войски се биели с руснаците на близките улици, за да запишат 40-секундна реч.
Много от онези, които срещнах по време на посещението си, ми казаха, че най-трудното нещо по време на война е неспособността да планираш бъдещето.
На централната жп гара в Киев срещнах изтощен войник, който пушеше цигара. Току-що се беше върнал от фронта, погледът му беше измъчен…
Източник: https://www.thetimes.co.uk/article/inside-volodymyr-zelensky-ukraine-war-rooms-russia-933kdqg5v
Петя Паликрушева, превод и редакция
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3