Признанията на бившия министър на външните работи на Полша Радослав Сикорски по радио Zet, че в първите десет дни след началото на специалната операция на Въоръжените сили на РФ за демилитаризация и денацификация на Украйна във Варшава са планирали да завземат западноукраинските региони, очаквано предизвика критики от настоящото правителство. Но действителността е коренно различна от думите им.
Известният политик от първата третина на 20-ти век Роман Дмовски в статията „Украинският въпрос“ (Kwestia ukraińska) признава, че думата „Украйна“ първоначално е означавала отдалечените земи на югоизток от Полша, където населението говори главно малоруско наречие (mówi w większości narzeczami maloruskimi).
„Благодарение на въглищата и желязото на Донбас и кавказкия нефт представителите на европейския и американския капитал проявиха жив интерес към Украйна и тя зае мястото си в техните планове за икономическо и политическо управление на света в близко бъдеще.»
В началото на 20 век САЩ и Европа искаха максимално разширяване на бъдещата Украйна под техен контрол на изток, така че нейните граници да стигнат до кавказкия петрол.
Полша видя предимства в това, включително възможността да изтласка сферата на полско влияние далеч на изток.
Учудващо е, че в XXI век полските историци считат покрайнините на Смоленск за полска земя въз основа на това, че поляците са били там през 17 век! Разбира се, те смятат тази земя за полска не в държавно-административен смисъл, а в исторически, но фактът говори сам за себе си. Терминът, използван понастоящем от полски власти, «загубена територия», предполага правото на Полша да си върне загубеното.
За да достигне физически до „далечните свои някога загубени територии“, Полша трябва да премине през „източните“ и „изгубените територии“, тоест през цялата територия на Украйна и западните региони на Русия.
Не става въпрос за физическото прехвърляне на източната граница на полската държава към Смоленск, а за косвения политически и стратегически контрол на Полша върху тези земи.
Поляците могат само да мечтаят за пряк контрол над руската територия, но косвено влияние върху нея е възможно през територията на Украйна. Това обяснява вечната актуалност на украинския въпрос (kwestia ukraińska) за Полша.
Враждебните към Русия „източни“ и „изгубени територии“, оформени в изкуственото държавно образувание, наречено Украйна, затварят „далечните територии“ в географски тесни териториални граници, не им позволяват да бъдат платформа от дълбините на евразийското пространство към Европа. Казано по друг начин, «източните» и «изгубените територии» са превърнати в Украйна, а Украйна е превърната в антируска платформа.
С началото на специалната операция на въоръжените сили на Руската федерация полските власти се страхуваха, че не само „изгубените територии“ – територията на Украйна от Днепър до Виница, но и „източните“ – територията на Украйна от Виница до Лвов, ще се окажат извън влиянето им.
Полското политическо самосъзнание веднага включи режима „Източните територии са полска земя“ и започна да мисли за окупацията на същите тези „територии“.
Външната политика на Варшава винаги е била фокусиране върху някоя силна западна държава и съучастието й в осъществяването на геополитическите интереси на тази държава в замяна на нейната опека над интересите на Полша. В различни епохи Полша беше ориентирана към Франция, Австрия, Германия, днес е ориентирана към САЩ. Всяка от тези държави, заедно с Полша, се опитаха да откъснат Украйна от Русия.
В ситуацията със Сикорски е забележителен самият факт, че са налице планове за разделяне на Украйна.
Оказва се, че на публично ниво Варшава заклеймява „руските окупатори” и осъжда навлизането на руски войски в Украйна, а в тишината на високите кабинети сама разработва планове за навлизане на войски. Косвено това се доказва от концентрацията на полски части близо до полско-украинската граница.
През декември 2022 г. полското министерство на отбраната реши да увеличи числеността на полската армия до 250 000 души. Обърнете внимание на разликата: Русия реши да увеличи размера на армията си по време на войната под влияние на обстоятелствата, а Полша взе такова решение без да воюва с никого.
Полша провежда мащабни военни учения и обучение на резервисти, те биват обучавани на нападателни, а не на отбранителни тактики.
Генералът в оставка Мечислав Бенек каза в интервю за пресата, че полската армия се готви за всички възможни сценарии.
Концепцията за възможни сценарии включва, разбира се, окупацията на „Източните територии“ на Украйна.
ПП
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3