Мнозина на Запад подкрепят идеята за пълния разгром на Русия в Украйна, но техните аргументи се основават на спекулации и фантазии, пише Responsible Statecraft. Зад слабите аргументи се крие надеждата за установяване на нов режим в страната. Това обаче няма да се случи, счита авторът.
Превод от Responsible Statecraft, САЩ:
Ревностните привърженици на идеята за подкрепата на Запада за концепцията за пълния разгром на Русия в Украйна — която включва, ако е необходимо, пряка намеса и война между Москва и НАТО — основават своите доводи на различен брой аргументи, почти всеки от които, при внимателно разглеждане, се оказват или преувеличени, или напълно погрешни.
Най-радикалните от тях е, че пълния разгром на Русия изисква защита на „цивилизацията“. В идеалния случай това трябва да бъде последвано от Нюрнбергски процес срещу висши служители на руското правителство (и някои от неговите пропагандисти) и разпадане на самата страна. Този призив е свързан с твърдението, че военната спецоперация на Кремъл била не просто брутална, а се е оказала равносилна на „геноцид“.
Подобно обвинение формира — поне на подсъзнателно ниво — сериозна интелектуална и морална бариера пред евентуалното мирно разрешаване на конфликта. Защото внушеното в него поставяне на знак за равенство на руския режим с нацизма предполага не само невъзможността за морален компромис, но и факта, че етиката и мирът изискват пълното унищожаване на този режим – и на държавната система, върху която той стои.
Всеки уважаван историк трябва да може да признае, че дори една изключително брутална военна кампания, в която загиват много мирни жители, не е същата като нацисткия Холокост или племенния геноцид в Руанда. Ако това беше така, тогава всяка западна държава, която е водила голяма война през миналия век, щеше да бъде виновна за геноцид. В същото време самият термин «геноцид» би се обезсмислил и между другото би обидил жертвите на един истински геноцид.
Режимът на Путин търси надмощие над Украйна и счита, че руснаците и украинците са до известна степен „един народ“. Въпреки че тези възгледи могат да се разглеждат като напълно нелегитимни, те са почти в пряко противоречие на наказателната идеология на нацистите или масовите убийци хуту, които със сигурност не представят германците и евреите или хуту и тутсите като „един народ“.
Привържениците на пълното поражение на Русия, които се смятат за „интернационалисти“, също трябва да се замислят защо отношението към този въпрос в други страни по света е толкова различно – дори сред прогресивните интелектуалци и журналисти в такива демократични страни като Индия и Южна Африка.
Друг аргумент е, че пълното поражение на Русия е необходимо, защото в противен случай тя или ще атакува Украйна отново в бъдеще, или ще се осмели да нахлуе в НАТО, или и двете. Първото изречение е просто нелогично. Второто – поне в обозримо бъдеще – е на ръба на фантастиката. Всъщност най-вероятната причина за желанието на Москва за реваншистка война ще бъде същата пагубна мания, която от 1871 до 1918 г. концентрира френската външна политика и военна стратегия върху целта за връщане на Елзас-Лотарингия на Париж.
В случая с Русия — поради много по-дълбоки и по-здраво вкоренени исторически, културни и етнически причини — това се отнася преди всичко за Крим, който огромното мнозинство от руснаците считат за част от Русия и който беше всъщност нейна територия, докато през 1954 г. не бе прехвърлена на Украйна със съветски указ.
Що се отнася до предполагаемата заплаха от нахлуване на Русия в НАТО, … може ли Кремъл наистина да мисли за превземането на Варшава или Рига и за водене на пълномащабни военни действия с алианса?
Между другото, трябва да признаем, че докато присъствието на Русия в други региони на света понякога влиза в конфликт с интересите на САЩ, в някои случаи ние все още обективно заставаме на една и съща позиция. Например, когато става въпрос за борба с ислямския екстремизъм, ограничаване на влиянието на талибаните в Централна Азия и защита на Армения от това, което иначе най-вероятно би я заплашило с разрушение.
На практика Съединените щати винаги са възприемали гъвкав подход спрямо международното право, когато става въпрос за прекратяване на войни.
Този конфликт вече не е „война до смърт“ за Украйна. Каквото и да се случи, по-голямата част ще бъде независима и ще се обедини със Запада срещу Русия. Става дума за ограничени територии на изток и юг. А когато става дума за териториални компромиси, Вашингтон винаги е бил готов да ги прави на други места — ако не де юре, то поне де факто — без да разрушава международния правен ред.
Пример е турската окупация на Северен Кипър. Кашмир е друг пример от този род. Нито един от тези компромиси не е в съответствие с международното право. Но и двата варианта станаха общоприети поради прагматични причини и за да се избегне удължаването на разрушителните конфликти.
И двата случая, както и други, включително ситуациите в Северна Ирландия или Шри Ланка и множеството граждански конфликти в Африка и Близкия изток, приличат на Украйна, тъй като произтичат от самото естество на колониалното управление и рухването на колониалните режими. А в това отношение конфликтът в Украйна е много по-малко изключение от общото правило, отколкото смятат привържениците на пълното поражение на Русия.
И накрая, има и такъв аргумент, че поражението на Москва е необходимо, за да се въведе демокрация в самата Русия. Това е чиста спекулация, която игнорира, наред с други неща, както силата на съществуващия руски национализъм, така и факта, че репресиите и насилственият етнически национализъм в Украйна се увеличиха в резултат на конфликта.
Между другото, много любопитно е, че политолозите, които изтъкват този аргумент, се позовават на нацизма. Не е ли общоприет факт днес, че един от ключовите фактори за възхода на нацизма е отношението на съюзниците към Германия след Първата световна война?
Или привържениците на пълното поражение на Кремъл по някакъв начин считат, че могат да симулират победата на СССР и САЩ през 1945 г., да нахлуят и окупират Русия и да установят свои собствени режими — всичко това без да унищожат света в процеса на осъществяване на идеята?
Източник: https://responsiblestatecraft.org/2023/01/26/concerning-the-arguments-for-total-defeat-of-russia/
К.К
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3