Основните източници на съвременната русофобия не са Германия или Прага — тя е от англосаксонски произход.
Превод от Časopis argument, Чехия:
Автор: Политологът Оскар Крейчи
Наскоро руският историк Владимир Дегоев в статията си „Кратък курс по история на британската русофобия“, публикувана от списание „Международен живот“, свързва началото на английската русофобия с 16 век и фигурата на цар Иван I. Ужасно.
Тогава британските «икономически дипломати» искат от цар Иван Грозни монопол върху безмитната търговия и свободно използване на Волго-Каспийския път към Персия. Те също искат да създадат английски селища със собствени закони, администрация, съдилища и дори искат руски заложници, за да осигурят собствената си сигурност. Като цяло, един вид прототип на «договорни пристанища» по време на опитите за колонизиране на Китай.
Първоначално царят не отказал на британците, но поискал в замяна помощта на Англия в Ливонската война, а наглият Лондон отказал.
Тогава Иван Грозни лишил британците от всички привилегии, което било равносилно на изгонването им. След като се завърнали у дома, обидените британски търговски дипломати седнали да пишат мемоари, в които освен интересна информация за Русия по онова време те описали и впечатленията си от московчаните.
Именно те лансирали идеята, че основната разлика между руснаците и европейците, преди всичко британците, е „примитивизмът, заедно с това, което уж е характерно само за руснаците: пиянство, разврат, кражба, изнудване, невежество и жестокост“.
Русофобията не е проблем само на външната политика, но и на общественото мнение. Геополитиката обаче е на първо място.
Във времето, когато икономическите реформи и военните победи на Петър I превърнаха Русия в европейска сила, Лондон започна да я възприема като конкурент.
Започна редуване на вълни на конфронтация и сътрудничество между Великобритания и Русия, като промяната им, като правило, беше инициирана от Лондон.
В този смисъл русофобията е само една проява на параноичния страх за британската и англосаксонска хегемония.
Когато се появи конкурент, който може да обедини Европа и да разклати тази хегемония: Наполеон, Вилхелм II или Хитлер, Лондон се обединява с Русия.
Веднага след като опасността от Наполеон премина, още на Виенския конгрес, британците се увериха, че Русия не печели твърде много от победата.
Последва Кримската война, чрез която се планираше да се попречи на Русия да печели за сметка на умиращата Османска империя, а след това започва Голямата игра, тоест геополитическото съперничество между Британската и Руската империи за Централна Азия.
Тогава в трудовете на американския контраадмирал Алфред Махан и британския географ Халфорд Макиндер се ражда англосаксонската геополитика, пълна с русофобски предразсъдъци.
Голямата игра приключи със създаването на Тройния съюз, тоест пакта Берлин, Виена и Рим.
Впоследствие някои историци нарекоха британската помощ за руския цар по време на Първата световна война умишлено вкарване на руските финанси в капан.
След това идват революцията, Гражданската война и чуждестранната намеса, които съживяват най-смелите английски мечти за разделяне на Русия.
Те се появяват за първи път в началото на 16-17 век по време на смутовете, а след това се завръщат след разпадането на Съветския съюз.
Втората световна война е периодът на най-плодотворното сътрудничество между Лондон и Москва. Но и тогава не беше възможно да се излезе от капана на русофобията.
Още през май 1945 г., когато съюзниците празнуват победата си над нацистка Германия, британският министър-председател Уинстън Чърчил дава заповед да се подготви план за операция „Немислимо“ за нападение над Съветския съюз.
Източник: https://casopisargument.cz/?p=46553
К.К
Присъедини се към нашия Телеграм-канал!
https://t.me/NewsFrontBulgaria/3